Решение № 200 от 08.11.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Троян, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20234340100088 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

„УниКредит Булбанк ” АД, седалище и адрес на управление: гр. София, п л . „Св. Неделя” № 7, ЕИК 831919536, представители Ц.М. и А.Т. е предявило срещу М. И. М. от гр. Троян, установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 17 745,30 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор з а банков кредит – овърдрафт и последвалите анекси, сключен на 09.03.2009 г. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено становище по същество, претендира се присъждане на съдебно-деловодните разноски.

По реда на чл. 131 от ГПК ответника е представил писмен отговор, с който оспорва така предявения иск. В с. з. М. се явява лично и с пълномощника си адв. П. П. от ЛАК, който моли съда да отхвърли така предявения иск.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за банков кредит - овърдрафт № 3 от 09.03.2009 г., Анекс № 1 от 22.02.2010 г., Анекс № 2 от 02.03.2011 г. Анекс № 3 от 16.03.2011 г., Анекс № 4 от 07.03.2012 г., Анекс № 5 от 02.04.2012 г. Анекс № 6 от 20.12.2012 г., Анекс № 7 от 08.03.2013 г., Анекс № 8 от 05.04.2013 г. Анекс № 9 от 23.04.2013 г., Анекс № 10 от 06.03.2014 г., Анекс № 11 от 07.04.2014 г. ; Анекс № 12 от 14.04.2014 г., Анекс № 13 от 05.03.2015 г., Анекс № 14 от 03.04.2015 г., Общи условия, Анекс № 15 от 07.03.2016 г., Анекс № 16 от 04.04.2016 г., Анекс № 17 от 08.03.2017 г., Анекс № 18 от 08.03.2018 г., Анекс № 19 от 21.03.2018 г., Анекс № 20 от 07.03.2019 г. Анекс № 21 от 03.04.2019 г., Анекс № 22 от 18.03.2020 г.; Извлечение от счетоводните книги; Извлечение от счетоводните записвания на „УниКредит Булбанк“ АД за извършените усвоявания и 1 погашения по кредита – справка по чл. 366 от ГПК и ЧГД № 537 от 2022 г. по описа на ТРС, както и ВЧД № 61 от 2023 година по описа на ЛОС и ВЧД № 88 от 2023 година на ЛОС, от показанията на разпитаните свидетели М. П. Г. и М. Х. К., както и от заключението на изслушаните СИЕ с вещо лице Р. А. и съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М. К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.03.2009 г. между „МХМ - машинекс" ООД, ЕИК 820177610, като кредитополучател, М. П. Г., и М. И. М., като солидарни длъжници, от една страна, и от друга страна „УниКредит Булбанк" АД, като кредитор, е сключен Договор за банков кредит – овърдрафт № 3, по силата на който ищцовата банка е предоставила на кредитополучателя банков овърдрафт кредит, с разрешен размер съгласно договора за кредит - 65 000 лева. В последствие отношенията на страните по договора са били уреждане периодично с подписването на анекси към процесния договор. Последното изменение на процесния договор е извършено с подписването на Анекс № 22 от 18.03.2020 г., с който е договорен размера на разрешения кредит - до 37 500 лева и краен срок за погасяване на задължението - 20.03.2022 г. видно от доказателствата, крайния срок на издължаване е настъпил на 20.03.2022 г. и поради неизпълнение на задълженията по договора на посочената дата и към настоящия момент, непогасената част от задължението е станала изцяло изискуема и дължима, както е отразено в представеното извлечение от счетоводните книги. Поради горепосоченото неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници „МХМ - машинекс" ООД, М. П. Г. и М. И. М. по процесния договор и анексите към нето, „УниКредит Булбанк" АД е предприело действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. С изпълнителен лист № 251 от 19.07.2022 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 284 от 19.07.2022 г. по ч. гр. дело № 537/2022 г., ТРС е осъдил „МХМ -машинекс" ООД, М. П. Г. и М. И. М. да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк" АД описаните в изпълнителния лист суми.

С молба „УниКредит Булбанк" АД е образувано изпълнително дело № 1944/2022 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. № 879 от Регистъра към КЧСИ, за сумите по издадените по ч.гр.дело № 537/2022 г. Заповед за изпълнение № 284 от 19.07.2022 г. и Изпълнителен лист № 251 от 19.07.2022 г., а именно: 16 521,42 лева - представляваща главница по задължение по Договор за банков кредит - овърдрафт № 3 от 09.03.2009 г., Анекс № 1 от 22.02.2010 г., Анекс № 2 от 02.03.2011 г., Анекс № 3 от 16.03.2011 г., Анекс № 4 от 07.03.2012 г., Анекс № 5 от г., Анекс № 6 от 20.12.2012 г., Анекс № 7 от 08.03.2013 г., Анекс № 8 от 05.04.2013 г., Анекс № 9 от 23.04.2013 г., Анекс № 10 от 06.03.2014 г., Анекс № 11 от 07.04.2014 г., Анекс № 12 от 14.04.2014 г., Анекс № 13 от 05.03.2015 г., Анекс № 14 от 03.04.2015 г., Анекс № 15 от 07.03.2016 г., Анекс № 16 от 04.04.2016 г., Анекс № 17 от 08.03.2017 г., Анекс № 18 от 08.03.2018 г., Анекс № 19 от 21.03.2018 г., Анекс № 20 от 07.03.2019 г., Анекс № 21 от 03.04.2019 г., Анекс № 22 от 18.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 15.07.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; 278,39 лева - лихва върху редовна главница за периода от 20.01.2022 г. до 20.03.2022 г.; 534,75 лева лихва за просрочена главница за период от 20.11.2021 г. до 14.07.2022 г.;

410,74 лева -наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2021 г. до 14.07.2022 г.; 354,91 лева -държавна такса; 1 144,36 лева -адвокатско възнаграждение. Длъжникът по издадената заповед М. М. е подал възражение 2 по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът е указал на „УниКредит Булбанк" АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, което е сторено в настоящето производство.

Ответникът е оспорил подписите в Анексите № 19,20 и 22, като твърди, че не ги е полагал. В тази връзка съда е допуснал и изслушал съдебнографологическа експертиза. Вещото лице М. К. е заключил, че положените подписи за „солидарен длъжник“ в Анекс № 20 и Анекс № 22 не са от лицето М. М.. Изписаните имена „М. И. М.“ в Анекс № 19 и 21 са от ответника, а тези в Анекси № 20 и № 22 не са изписани от него.

Съда е допуснал и възприел гласни доказателства. В производството са изложили показания свидетелите М. Г. и М. К.. Г. излага, че с ответника са съдружници във фирма, която към момента е закрита. Процесният кредит е отпуснат за фирмата. От пет-шест години М. е престанал да идва във фирмата. Г. излага, че многократно са подписвани анекси към договора, с което е удължаван срока на кредита. М. К. излага, че до миналата година е работила като служител в ищцовата банка. Винаги сключването на договорите са се извършвали в сградата на банката и подписите са полагани от съответния клиент и служител на място.

По делото е назначена и изслушана СИЕ с вещо лице Р. А., която е установила, че усвояването на процесния кредит е извършвано многократно по разплащателната сметка на длъжника. След справки в счетоводството на ищеца и доказателствата по делото, е установила за дължими процесните суми към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред ТРС.

С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е основателен и доказан по следните съображения: Основното възражение на ответника в случая е, че не се е установило, по ясен и категоричен начин, че дължи на ищеца „Уникредит Булбанк" АД процесната сума 17 745,30 лева, като се аргументира с приобщените в процеса доказателства, а именно - от показанията на свидетеля М. Г., се установи, че ответника е преустановил дейността си в „МХМ-машинекс" ООД от 2018 г., а от назначената експертиза - че положените подписи под Анекс № 20 от 07.03.2019 г. и Анекс № 22 от 18.03.2020 г., както и изписването на имената на ответника в тези анекси, не са положени от самия него. Следва да се отбележи обаче, че с Анекс № 22 от 18.03.2020 г. не са отпуснати нови суми на длъжниците, а единствено е извършено преструктуриране (разсрочване) на оставащите дължими и неплатени суми по безспорно подписания Анекс № 21. Поради това е ирелевантно дали Анекс № 22 е подписан от ответника, тъй като с порано сключения Анекс № 21 той се е задължил да изплаща кредита солидарно с останалите длъжници, а след датата на подписване на анекса - 03.04.2019 г., не са усвоявани нови суми от длъжниците - извършвани са единствено погасителни вноски за намаляване на размера на дължимата главница.

Съдът намира за правилни аргументите в писменото становище на ищеца. Настоящият случай не касае новация. Цитирана е постоянна практика на ВКС, /решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г.на ВКС, ТК/, която постановява, че разсроченото задължение на длъжника по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването 3 му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, защото освен задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране от страните – новацията, предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи.

Когато страните по договора в рамките на общия размер по стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промЯ. в предмета, нито в основанието. Способите за преструктуриране на отпуснат кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, при приспадане на вече платени задължения по договора, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.

107 от ЗЗД, съответно не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, поради което не намира приложение правилото на чл. 124, ал. 1 ЗЗД. С Анекс № 22 от 18.03.2020 г. не са отпуснати нови суми на длъжниците, а единствено е извършено преструктуриране (разсрочване) на оставащите дължими и неплатени суми по безспорно подписания от всички длъжници Анекс № 21. Поради това отговорността на ответника в качеството му на солидарния длъжник по кредита, не отпада след сключването на последния анекс, като фактът, че не го е подписал, е без значение.

При горните мотиви съда прие така предявения иск за основателен и доказан.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по исковото производство в размер на 2 343,52 лева /списък по чл. 80 от ГПК/, както и сумата 1 499,27,63 лева, – разноски по заповедното производство.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл. 422 от ГПК за установено в отношенията на страните по делото, че М. И. М., ЕГН .........., адрес: гр. Троян, ж. к. „Л.”, бл.

217, вх. Б, ет. 1, ап. 1 дължи на „УниКредит Булбанк ” АД, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя” № 7, ЕИК 831919536, представители Ц.М. и А.Т. сумата 16 521,42 – шестнадесет хиляди петстотин двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки, дължима главница по Договор за банков кредит – овърдрафт № 3 от 09.03.2009 г., Анекс № 1 от 22.02.2010 г., Анекс № 2 от 02.03.2011 г., Анекс № 3 от 16.03.2011 г., Анекс № 4 от 07.03.2012 г., Анекс № 5 от 02.04.2012 г., Анекс № 6 от 20.12.2012 г., Анекс № 7 от 08.03.2013 г., Анекс № 8 от 05.04.2013 г., Анекс № 9 от 23.04.2013 г., Анекс № 10 от 06.03.2014 г., Анекс № 11 от 07.04.2014 г., Анекс № 12 от 14.04.2014 г., Анекс № 13 от 05.03.2015 г., Анекс № 14 от 03.04.2015 г., Анекс № 15 от 07.03.2016 г., Анекс № 16 от 04.04.2016 г., Анекс № 17 от 08.03.2017 г., Анекс № 18 от 08.03.2018 г., Анекс № 19 от 21.03.2018 г., Анекс 4