Решение № 15316 от 30.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61067/2024
- Вид
- Решение № 15316
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 157350 от 30.10.2024 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Определение № 48191 от 20.11.2025 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
- Разпореждане № 110814 от 15.09.2026 · АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 334 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 15316 гр. София, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20241110161067 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Сираков“ ЕООД, чрез адв.
Н. С., срещу С. Й. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2340 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на тримесечно предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 03.11.2022 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл.
70, ал. 1 КТ, между страните бил сключен трудов договор, по силата на който ответникът приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ в ищцовото дружество с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. В трудовия договор било уговорено, че срокът на предизвестие за неговото прекратяване бил три месеца за всяка от страните. На 28.06.2023 г. ответникът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, без да спазва уговореното предизвестие, поради което на същата дата ищецът издал заповед, с която трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 28.06.2023 г. Заповедта била връчена на ответника лично на същата дата. Поради неотработване на дължимото предизвестие и на основание чл. 220, ал. 1 КТ ответникът дължал на работодателя сумата в размер на 2340 лева или брутното трудово възнаграждение за три месеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С. Й. Б. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява, че не било налице соченото от ищеца основание по чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като не бил подавал до работодателя си 1 предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно. Твърди, че изявлението му, съдържащо се в молбата от 28.06.2023 г., било за прекратяване на трудовия договор между страните по взаимно съгласие, като изрично било посочено, че желае прекратяването да стане без предизвестие съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Вместо да се произнесе по направеното от работника предложение, работодателят директно издал и му връчил заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В съдебно заседание ищецът „Сираков“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Изразява становище, че ответникът поискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено без предизвестие. Искането било прието от работодателя, който същия ден издал процесната заповед за прекратяване на трудовия договор на С. Б. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Заповедта не била оспорена по съдебен ред и влязла в сила, поради което възраженията на ответника за прекратяване на трудовоправната връзка на различно основание били неоснователни. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът С. Й. Б., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Н.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Изразява становище, че работникът не е поискал прекратяване на трудовия си договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, а е отправил молба за прекратяване по взаимно съгласие. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Ответникът не оспорва, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 03.11.2022 г.; че изпълнявал в ищцовото дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева; както и че с трудовия договор било договорено тримесечно предизвестие за прекратяването му и за двете страни.
Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване. Същите се потвърждават напълно от приетите по делото писмени доказателства.
Видно от молба от 28.06.2023 г. на С. Й. Б. до управителя на „Сираков“ ЕООД, работникът го помолил за съгласие за прекратяване на трудовото му правоотношение с ищцовото дружество без предизвестие.
2
Със Заповед от 28.06.2023 г. трудовият договор на ответника бил прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 28.06.2023 г. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено следното: „прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника без предизвестие“. Заповедта била връчена на работника на 28.06.2023 г., видно от отбелязване върху нея.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В тази връзка в съдебната практика се приема, че предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие (по чл. 326, чл. 328 и чл.
334 КТ), според чл. 335, ал. 2 КТ трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, а при неспазването му – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а да го прекрати преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който е посочила страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието. Следователно, меродавен е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала „преждевременното“ прекратяване на трудовия договор. В случай че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението й до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай тя дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено за дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие (вж. Решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 193 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 767/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 573 от 30.10.2009 г. по гр. д. № 5163/2008 г., ІІ Г.О., ВКС).
Основният спорен по делото въпрос е отправял ли е ответникът предизвестие за прекратяване на трудовия си договор, което не е спазил. Настоящият съдебен състав намира, 3 че на този въпрос следва да бъде отговорено отрицателно. Съгласно цитираната по-горе съдебна практика предизвестието представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение.
Молбата на ответника от 28.06.2023 г. не съдържа подобно изявление. Напротив, в същата е отправено предложение до работодателя, а не уведомление, и то за прекратяване на трудовия договор между страните „без предизвестие“, а не след изтичане на определен срок, който няма да бъде спазен. Волята на работника е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване.
С издаването на заповедта от 28.06.2023 г. работодателят е приел отправеното от С. Б. предложение, като е прекратил трудовия му договор „по инициатива на работника без предизвестие“. Следователно, двете насрещни волеизявления на страните по трудовото правоотношение, напълно покриващите се по съдържание – както по отношение на основанието за прекратяване – „без предизвестие“, така и относно датата – считано от 28.06.2023 г., са породили своя правен ефект и трудовият договор е бил прекратен, но не на посоченото от работодателя правно основание – чл. 326, ал. 1 КТ, а съгласно вложеното във волеизявленията на двете страни съдържание – „без предизвестие“. Този извод не означава инцидентна проверка на законността на вече влязла в сила заповед за уволнение, в каквато насока е отправено искане от процесуалния представител на ответника в хода на устните състезания. Последователно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че потестативното право на работника или служителя да оспори законността на уволнението пред съда може да бъде упражнено единствено чрез конститутивен иск по чл. 344, ал. 1 КТ.
Кодексът на труда е специален нормативен акт, който урежда правилата за прекратяване на трудовото правоотношение и съдебната защита срещу незаконно уволнение. Работникът, респ. служителят разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно и материалноправно естество (вж. Решение № 62 от 26.03.3013 г. по гр. д. № 758/2012 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 89 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 278/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 224 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 246 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 1625/2011 г., ІІІ Г.О., ВКС). Това означава, че след като ответникът не е оспорил прекратяването на трудовото си правоотношение в предвидените от Кодекса на труда срокове, е недопустимо да навежда подобни доводи в производството за уреждане на последиците от това прекратяване. Противното би означавало да се заобиколи предвиденият в закона специален ред за съдебна защита срещу незаконно уволнение.
Следователно, направеният по-горе извод не означава инцидентна проверка на законността заповедта за уволнение, а е свързан с трайното разбиране в съдебната практика, че когато работодателят издава заповед за уволнение, той трябва да посочи в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му, и съответния текст на закона, който го урежда. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя (вж. Решение № 258 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/2012 г., ІV Г.О., ВКС). Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за 4 уволнение или в друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно (вж. Решение № 99 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 380/2009 г., ІV Г.О., ВКС). Неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, не се отразява на законността на последното, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е съществувало ли е правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение. Въпросът определил ли е работодателят точната правна квалификация на основанието за уволнение е без отношение към неговата законност, тъй като дадената от работодателя правна квалификация не обвързва съда.
Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eeb640b4-21a5-474e-8d6d-4b2400ad0086