Решение № 23096 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23096 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110125788 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ***** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците В. Р. М., А. Р. М. – А., М. Р. М., Р. Р. Я. и К. Е. Б., в качеството им на наследници на Д. Р. М., починал на 14.07.2019 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 503,94 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 137,05 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., при следните квоти: по отношение на В. Р. М. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.; по отношение на А. Р. М. – А. – 4/18, а именно:

111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху 1 задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.; по отношение на М. Р. М. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.; по отношение на Р. Р. Я. – 2/18, а именно: 55,98 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 15,23 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., както и по отношение на К. Е. Б. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Р. М. и М. Р. М., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. М., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не се установява приемане на наследството на общия наследодател от тяхна страна, респ. на съдържащите се в него задължения, тъй като не са ангажирани доказателства за изрично приемане на същото, респ. чрез конклудентни действия от тяхна страна. Оспорват получаването и представянето на фактура № 1005296551/31.07.2020 г., която да е подписана от тях, оспорвайки доказателствената стойност на представеното съобщение към нея, твърдейки, че удостоверените в него данни не съответстват на действителното фактическо положение. Оспорват действието на представения договор между сградата – етажна собственост и ищеца, тъй като липсва посочена в него дата на сключването му, както и срок на действие, с оглед на което считат, че не е доказано кое лице е извършвало отчитането на топлинната енергия. Оспорват доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество и качество, както и ползването на такава от тяхна страна. Навеждат довод за допуснато нарушение на чл. 13 от Директива на ЕС № 2006/32/ЕО, според който на заплащане подлежи само реално потребеното и отчетено количество топлинна енергия. Твърдят, че не са ангажирани доказателства относно начина на определяне на процента топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация от ищеца, респ. от лицето по чл. 139б от ЗЕ, както и относно приспадането на технологичните разходи за сметка на топлофикационното дружество. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, чийто падеж е настъпил преди 15.05.2020 г. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените срещу тях искове.

Ответниците А. Р. М. – А., Р. Р. Я. и К. Е. Б. не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.

2 клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В случая, от представената в заверен препис Заповед № ЖН-04-Д-003/22.03.1999 г. на кмета на район „Люлин“ се установява, че на основание чл. 46 от ЗОбС на Д. Р. М., ЕГН ********** е предоставено ползването на общинско жилище, находящо се на адрес в ****, като същият се е задължил да сключи договор за наем със Столична община, **** в едномесечен срок на основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество.

Такъв договор не е приобщен към доказателствения материал по делото, но неговото съществуване не се оспорва, доколкото в открито съдебно заседание на 05.12.2024 г. особеният представител на ответниците В. Р. М. и М. Р. М. – адв. Н. М., изрично е признал факта на сключване на такъв в изпълнение на представената по делото настанителна заповед, респ. възникването на наемното правоотношение по силата на същия със собственика на процесния топлоснабден имот, а именно: Столична община, поради което посочените обстоятелства са отделени за безспорни. Нещо повече, в заверен препис по делото е представена и изходяща от Д. Р. М. с ЕГН ********** молба - декларация от 03.05.2000 г. (л. 10 от делото), адресирана до ищцовото дружество, с която се отправя искане за откриване на партида на негово име по отношение на имот, находящ се на адрес ****, с аб. № 166031. Въз основа на изложеното съдът достига до правния извод относно обстоятелството, че по отношение на това лице е възникнало качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката, доколкото именно Д. Р. М. е бил облигационен ползвател на процесния имот и е сключил нарочен договор с топлопреносното предприятие, поради което именно той е бил задължен да заплаща и начислените суми за потребената в него топлинна енергия за битови нужди. В същото време от представеното удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ517088/22.05.2023 г. (л. 30 от делото) се установява, че М. е починал на 14.07.2019 г., като видно от отбелязването в него семейното му положение към този момент е било „неженен“.

От данните в документа става ясно още, че починалото лице е оставило за свои наследници по закон В. Р. М. – брат, А. Р. М. – А. – сестра, М. Р.а М. – сестра, Р. Р. Я. – еднокръвна сестра и К. Е. Б. – в качеството й на наследник на починалата на 13.01.2002 г. сестра на общия наследодател З. Р. М.. Следователно, предвид установената по делото и неоспорена от страните степен на родство между общия наследодател и призованите към наследяване лица 3 и на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 3 ЗН, ответниците по делото са придобили по наследство правата и задълженията, които са част от наследствената маса по повод откритото на 14.07.2019 г. наследство на наследодателя им Д. Р. М. при следните квоти: за В. Р. М. – 2/9 части, за А. Р. М. – А. – 2/9 части, за М. Р. М. – 2/9 части, за Р. Р. Я. – 1/9 част и за К. Е. Б. – 2/9 части. Нещо повече, обстоятелството, че ответниците са наследници на Д. Р. М. не е оспорено в хода на процеса, като част от тях - ответниците В. Р. М. и М. Р. М., чрез адв. Н.

М., единствено са заявили, че липсват данни за приемане на наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство (в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС). В случая, по делото ответниците В. Р. М. и М. Р. М., а и останалите трима такива, които не са подали отговор на исковата молба в установения за това срок по чл. 131 ГПК, не твърдят и не доказват да са приели наследството на общия си наследодател по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че на основание наследствено правоприемство посочените лица са придобили съответната част от правата и задълженията, включени в наследствената му маса при вече изложените по-горе квоти. По делото няма данни за осъществена впоследствие промяна в правното положение на наследодателя на страните след придобиване от негова страна на качеството му на наемател на процесното общинско жилище до деня на смъртта му, поради което съдът прави извод, че в периода от 01.05.2019 г. до кончината му на 14.07.2019 г. между него и ищеца действително е съществувало облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, в рамките на което Д. Р. М. е имал качеството на потребител, респ. клиент на такава за битови нужди, а това означава, че всеки от ответниците следва да отговаря за съответната част от възникналото приживе за наследодателя им задължение за заплащане на стойността на продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия до имота съобразно наследствения си дял, както следва: за В. Р. М. – 2/9 части, за А. Р. М. – А. – 2/9 части, за М. Р. М. – 2/9 части, за Р. Р. Я. – 1/9 част и за К. Е. Б. – 2/9 части, на колкото се равняват и посочените в исковата молба квоти. Не до такъв извод обаче съдът достига по отношение на останала част от исковия период – от 15.07.2019 г. до 29.02.2020 г., тъй като по делото не се установява след смъртта на наследодателя М. наследниците му по закон да са го заместили в наемното правоотношение със собственика на топлоснабдения недвижим имот – Столична община, поради което с настъпване на това юридическо събитие на 14.07.2019 г. договорът за наем следва да се счита прекратен, с което отпада и основанието за заплащане на потребената в имота топлинна енергия за битови нужди от наследодателя на ответниците, респ. от самите тях съобразно наследствения им дял.