Определение № 163 от 22.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. П., 22.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000253 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 83 от ГПК.

С определение № 611 от 23.04.2025 година, постановено по т. дело № 258/2025 година по описа на Окръжен съд – П., е оставено без уважение като неоснователно искането на ищеца Я. И. Т., чрез адв. Г.Б. и адв. С. С., двамата от АК – П., със съдебен адрес град П.“ № 15, инкорпорирано в исковата молба, за освобождаване на ищеца от внасяне на дължими такси и разноски по делото, на основание чл. 83,ал. 2 от ГПК.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Я. Т., чрез адвокат С., с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според частния жалбоподател съдът не взел предвид всички обстоятелства, имащи значение при произнасянето по молбата му за освобождаване от държавна такса, свързани с възможността на ищеца да заплати държавна такса, както и всички последващи разходи по делото. Не били разгледани приложените от молителя документи, не било анализирано подробно тяхното съдържание и информация. Липсвали задълбочени и подробни мотиви, а определението 1 почивало на несигурни предположения за доходи на молителя, което било недопустимо. В частната жалбата е цитирана съдебна практика, според която се освобождават от такси и разноски лица, получаващи доходи, чиито размер е недостатъчен за пълното или частично плащане на държавната такса. Не било взето от съда предвид обстоятелството, че ищецът има малолетно дете, което е длъжен да издържа заедно с неговата майка, до навършване на пълнолетие. Не бил отчет фактът, че върху едно от жилищата в град П. ищецът притежава само голата собственост и то не е източник на доходи, тъй като върху него е учредено пожизнено право на ползване на трето лице.

Недопустимо било да се откаже освобождаване от държавна такса въз основа на предположения, че притежаваните недвижими имоти или идеални части от тях биха могли да бъдат източници на доходи. Цитирана е и съдебна практика по този въпрос. Неправилно недвижимите имоти били приети от първоинстанционния съд като източник на доходи за молителя и неговото семейство. В частната жалба се поддържа неправилност на изводите на съда за неоснователност на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и с оглед на събраните доказателства за здравословното състояние на ищеца, които не били разгледани и обсъдени подробно, както и с ЕР на ТЕЛК с определена 100% трайно намалена работоспособност.

Към частната жалба са приложени писмени доказателства, които ще бъдат обсъдени по- долу.

Искането е да се отмени определението на ОС – П. и да се постанови ново по същество, с което да се освободи Я. Т. от задължението за заплащане на държавна такса и разноски за производството по делото.

П.ският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, включително приложените такива към частната жалба и доводите на жалбоподателя, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК срещу определение, с което е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски и в този смисъл преграждащо понататъшното развитие на производството, т.е. подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На 22.04.2025 година

Я. Т. е предявил пред ОС – П. осъдителни

2 искове срещу „Т.“ ООД с обща цена 174485,34 лева. Дължимата държавна такса от 4% по тези искове е в размер на 6979,41 лева. С подаването на исковата молба ищецът е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Молбата е мотивирана с това, че ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащането им, лице с трайно намалена работоспособност е и има множество заболявания, свързани със значителни разходи за лечение, работи по трудово правоотношение с ниски доходи, които наред с доходите на жената, с която живее на съпружески начала не са достатъчни за тяхната издръжка и за издръжката на малолетната им дъщеря.

Към молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е приложена декларация с нотариална заверка на подписа на Я. Т.. В нея е отразено, че жената, с която ищецът живее на съпружески начала, има месечен доход в размер на 1690 лева, като те имат и едно малолетно дете. Представено е удостоверение за раждане на детето Ивет Т.а, от което е видно, че то е родено на 23.01.2017 година, т.е. към момента е осем годишно. В декларацията е отразено, че ищецът страда от заболяване и се нуждае месечно от 850 лева за лечение, като понякога тази сума се променя и нараства в зависимост от здравословното му състояние. Ищецът е декларирал, че неговото трудово възнаграждение е в размер на 1019 лева, както и че притежава 500 дяла в дружеството – ответник „Т.“ ЕООД / при общо 5000 дяла, видно от справката в ТРРЮЛНЦ/, които му дават право на дивидент. В молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК той е посочил, че последният получен дивидент е в размер на 18 600 лева през месец октомври 2023 година, като сумата е изразходвана в по-голямата си част за лечение.

Ищецът е декларирал, че наличността по притежаваната от него разплащателна сметка е 600 лева с произход средствата от работната му заплата.

Към молбата са приложени множество медицински документи – епикризи, амбулаторни листове и резултати от проведени изследвания, издавани през периода от август 2012 година до април 2025 година от различни мадицински заведения в страната, както и от Университетската болница в Х., Германия.

С частната жалба е представено и ЕР на ТЕЛК в УМБАЛ „П.“ АД град П. от 23.04.2025 година, от което е видно, че на ищеца е призната 100 % 3 трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от три години, като водещата диагноза е застойна сърдечна недостатъчност. Това ЕР на ТЕЛК е постановено, след като предходното такова от 30.08.2024 година, с което на ищеца е определена 68% трайно намалена работоспособност, е отменено с ЕР на НЕЛК от 13.02.2025 година и преписката е върната на ТЕЛК за преосвидетелстване.

В ЕР на ТЕЛК от 23.04.2025 година са изброени и придружаващите заболявания на ищеца, които са хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, митрална инсуфициенция, неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, затлъстяване, тиреоидит, други болести на черния дроб, органично разстройство на личността, ограничена атрофия на главния мозък, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, спондилоза. Това са заболяванията, вписани и в представените медицински документи.

Досежно необходимите средства за лечение съдът съобразява отразеното в подадената от ищеца декларация, в която изрично е посочено, че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК за деклариране на неверни обстоятелства. Въз основа на декларираното съдът приема, че разходите за лечение на множеството заболявания на ищеца са размер на 850 лева месечно. От представените към исковата молба фискални бонове и преводни нареждания не могат да бъдат направени конкретни изводи за необходимите средства за лечение, тъй като са за различни лекарства и процедури, през различни периоди и е извън компетентността на съда да прецени доколко те са свързани с конкретните заболявания на ищеца и тяхното лечение.

Освен посочените обстоятелства, декларирани от ищеца в представената декларация и установени с обсъдените доказателства, ищецът е декларирал и притежаването на недвижими имоти и идеални части от такива. Става дума за два апартамента в град П., две дворни места с къща в село Б. и по 1/6 ид. част от дворно място с къща в село С., както и от дворно място в село Я.ово, община К.. С представения към частната жалба нотариален акт за дарение на недвижим имот № 180, том 42, дело № 10797/97 година на нотариус при РС – П. се установява, че единият от двата апартамента в град П. е придобит от ищеца по дарение от родителите му, 4 които са си запазили правото на пожизнено ползване върху него.

От удостоверението за наследници се установява, че бащата на ищеца е починал, но неговата майка Р. Т.а е жива, поради което продължава да действа учреденото й право на ползване върху този имот.

Ищецът не е декларирал каквито и да било доходи от останалите недвижими имоти, като посочва, че те не се отдават под наем и няма доходи от тях.

При тези доказателства от една страна, а от друга съобразявайки размера на дължимата държавната такса по заведеното дело – 6979,41 лева, Апелативният съд намира, че са налице основанията, посочени в чл. 83, ал. 2 от ГПК, за освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса и разноски. Трудовото възнаграждение на Я. Т. от 1019 лева е ниско, в размер под минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2025 година е 1077 лева. Общият размер на доходите на тричленното му домакинство, включващо малолетното му дете и жената, с която живее на съпружески начала, е 2709 лева, или по около 900 лева на всеки от тях / при линия на бедност за 2025 година 638 лева/. По данни от КНСБ за издръжката на едно тричленно семейство в България с едно дете до 14 години, са били необходими 2738 лева месечно през първото тримесечие на 2025 година.

Ниските доходи на домакинството на ищеца, задължението да издържа малолетното си дете, множеството сериозни заболявания, стойността на лечението му и фактът, че с тези заболявания, с признатата 100% намалена работоспособност и с противопоказанията за работа, отразени в ЕР на ТЕЛК, той не би могъл да реализира доходи в по-висок размер, дават основание на съда да приеме, че заплащането на дължимата държавната такса в посочения по-горе размер не е в неговите възможности. Само държавната такса за производството пред първата инстанция е в размер, близък до общия тримесечен доход на ищеца, неговата жена и малолетното му дете и заплащането й би ги лишило от средства за живот през този период, включително такива за необходимите лекарства на ищеца. Притежаването на недвижими имоти само по себе си не променя този извод, доколкото не е установено те да са източник на доходи за семейството.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предвидените в чл. 83 ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на Я. Т. от заплащане на 5 такси и разноски по делото. На настоящия етап от производството Я. Т. дължи държавна такса по подадената от него искова молба. Искането му е за освобождаване и от разноски за производството. Действително до момента няма данни той да дължи разноски. Въпреки това съдът следва да се произнесе по цялото му искане. В тази насока съдът съобрази разрешението, дадено от ВКС в т. 12 на ТР № 6 от 06.11.2013 година на ОСГТК по т. дело № 6/2012 година. Според него искането по чл. 83 ал. 2 от ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение, а и с оглед на това доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена при упражняването на процесуалните си права по делото, какъвто е настоящият, съдът я освобождава от заплащането на такси и разноски за производството по делото до приключването му във всички инстанции, ако няма промяна в обстоятелствата.

Определението на ПОС, с което е оставена без уважение молбата на Я.

Т. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на дължимите такси и разноски, следва да бъде отменено и следва да се постанови ново по същество, с което да се уважи тази молба.

По изложените съображения П.ският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 611 от 23.04.2025 година, постановено по т. дело № 258/2025 година по описа на Окръжен съд – П., с което е оставено без уважение като неоснователно искането на ищеца Я. И. Т., инкорпорирано в исковата молба, за освобождаването му от внасяне на дължими такси и разноски по делото, на основание чл. 83,ал. 2 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: