Определение № 2633 от 15.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2633 гр. Бургас, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501562 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от К. Г. К. ЕГН ********** и М. М. К. ЕГН ********** – двамата от гр.Ахтопол, подадена чрез процесуален представител адв. Милена Гайдарова-БАК, срещу решение № 260001/09.08.2024 год. по гр.д. № 257/2019 год. по описа на Районен съд-Царево, с характер на определение, в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим предявения от К. Г. К. ЕГН ********** и М. М. К. ЕГН ********** – двамата от гр.Ахтопол срещу Община-Царево отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане на установено, че Община-Царево не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол, общ.Царево, обл.Бургас, с адрес на имота: гр.Ахтопол, местност Коросиата, с площ по кадастрална карта от 1437 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, при съседни поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***. и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 3180 лв. – разноски по делото.

В частната жалба се твърди, че решението с характер на определение в 1 обжалваната част е неправилно като необосновано. Оспорен е извода на районния съд относно липсата на правен интерес за ищците от предявяване на иска, изложени са подробни съображения за наличие на правен интерес.

Направено е искане за отмяна на решението с характер на определение в обжалваната част и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

В дадения срок е постъпил отговор от ответника по иска - ОбщинаЦарево, чрез кмета Марин Киров, в който са изложени съображения за неоснователност на възраженията на частните жалбоподатели и правилност на решението с характер на определение в обжалваната от ищците по предявения иск част. Направено е искане за отхвърляне на частната жалба и за присъждане на разноските в настоящото производство.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното :

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно приетото с т.1 от ТР №8/27.11.2013 г. по ТД №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.

При липса на правен интерес производството се прекратява.

За да постанови определението в обжалваната част по предявения от настоящите части жалбоподатели срещу Община-Царево отрицателен установителен иск, районният съд след анализ на събраните по делото доказателства, включително влезли в сила заповеди за премахване на бунгалата, от твърдението за собственост спрямо които ищците са мотивирали правен интерес за предявяване на иска, както и за изземване на терена върху който са били построени бунгалата, е приел, че ищците не са доказали твърдения от тях правен интерес, поради което, и съгласно разясненията по т.1 от ТР №8/27.11.2013 г. по ТД №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същият е 2 недопустим и по него съдът не дължи произнасяне по същество, поради което следва да бъде оставен без разглеждане.

Всички изложени в частната жалба възражения на ищците се отнасят до правния им интерес за предявяване на отрицателния установителен иск за собственост по делото. Сочените от тях обстоятелства, действително водят до извод, че към момента на предявяването на иска, според въведените твърдения и обстоятелства за закупени през 1998 год. седем бунгала разположени върху терен представляващ процесния поземлен имот, за който към момента на предявяване на иска ответникът се легитимира като собственик съгласно акт за частна общинска собственост /АЧОС/, ведно с твърденията, че за продължителен период от време са упражнявали фактическа власт както върху бунгалата, така и върху терена прилежащ към тях с намерение за своене, и са го придобили по давност, са обуславяли допустимостта на отрицателния установителен иск за отричане на собствеността на общината върху вещта предмет на спора. Точно затова, преценявайки правният интерес на ищците към момента на предявяване на иска, районният съд е образувал производството по гр.д.№257/2019 год. по описа на Царевския районен съд, като им е дал възможност да докажат наличието на твърдения правен интерес чрез ангажирането на доказателства за придобита собственост върху терена – т.е. за доказване на твърдените от тях вещни права, които да отричат правата на собственост на ответника върху процесния поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол, общ.Царево, обл.Бургас, с адрес на имота: гр.Ахтопол, местност Коросиата, с площ по кадастрална карта от 1437 кв.м.

В решението с характер на определение в обжалваната част са изложени подробни съображения относно това, че в хода на процеса, с ангажираните от тях доказателства, ищците не са доказали твърденията си за наличието на твърдените от тях права, обуславящи правния им интерес да отрекат правото на ответника на собственост върху процесния поземлен имот, които изцяло се споделят от настоящия съд, и към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд препраща.

Възраженията на частните жалбоподатели определението са неоснователни.

3 за неправилност на

Ищците са представили фактури за закупуване на седем бунгала от дружеството „Технотест“ ЕООД през м.06. и 07.1998 год., като твърдят, че не разполагат с друг документ за собственост, но от момента на закупуването им е било предадено владението върху бунгалата, ведно с прилежащия терен, цялото оборудване, изградената инфраструктура и всички подобрения и приращения върху терена, съставляващ част от почивната база на предприятието в гр.Ахтопол. Твърдят, че са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано владение на бунгалата и прилежащия към тях терен, представляващ процесния поземлен имот, в периода след м.07.1998 год., позовават се на оригинерно правно основание за придобиване на собственост върху процесния имот-изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Твърденията на ищците за придобита собственост върху прилежащ към бунгалата терен, са недоказани. Представените от ищците фактури от м.06 и м.07.1998 год. за закупуване на бунгала, включени в активите на дружество с държавно участие, извън установената законно процедура, каквото ищците не твърдят да е била проведена, /те не сочат на какво основание държавното предприятие „Технотест“ им е продало бунгалата/ не доказват придобити вещни права на деривативно основание, както върху седемте бунгалата, така и върху прилежащия терен. Всъщност ищците и не твърдят да е налице такова основание, като в исковата си молба първоначално сочат, че от момента на издаване на фактурите до 2017 год. са стопанисвали и ползвали бунгалата и прилежащия към тях терен, като през 2017 год. владението им е било преустановено от общината. В уточняващата им молба също е посочено, че не притежават „нотариален акт“ – т.е. валиден документ за собственост на бунгалата, като изрично сочат, че се позовават на придобивна давност.

Дори да се приеме, както твърдят ищците, че считано от м.07.1998 год. до 2017 год. те са били във владение на бунгалата, не е установено твърдението им за придобиването на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност за процесния терен. По твърдение на ищците те са били във владение на бунгалата до лятото на 2017 год., когато общината – легитимираща се като собственик на терена е наредила със заповеди на кмета изземване на терена и премахване на три от бунгалата като незаконни постройки. В този смисъл се установи по делото че преди издаване на заповед №РД-01-478/04.08.2017 год. на кмета на Община-Царево - влязла в сила, са били премахнати четири от „закупените“ бунгала, а съгласно 4 цитираната заповед е наредено премахване и на останалите три бунгала.

Установено е също, че съгласно заповед №РД-01-448/10.07.2017 год. на кмета на Община-Царево е наредено изземване от ищците на терена върху който са разположени бунгалата, на осн. чл.65, ал.1 от ЗОС, предвид обстоятелството, че за имота е издаден АЧОС 1474/10.04.2012 год., за придобит от общината имот на осн. чл.19 от ЗСПЗЗ. Дори въз основа на свидетелските показания на свидетелите Д. и П. да се приеме, че е доказано осъществяването на фактическа власт върху бунгалата с намерение за своене от страна на ищците за периода от м.07.1989 год. до 2017 год. – т.е. повече от 10 години, въз основа на тези свидетелски показания не би могло да се приеме за установено, че ищците са упражнявали фактическа власт върху терена по начина по който е конфигуриран към момента процесния имот. Не се установи към бунгалата да е бил отреден на някакво правно основание прилежащ терен. Липсват данни терен около бунгалата в конфигурацията на процесния имот да е бил ограден от ищците, а също-по какъвто и да е начин ищците да са демонстрирали спрямо терена намерението си за своене. Независимо от това, ищците не са могли да придобият за периода по давност вещ частна държавна или частна общинска собственост, поради наличието на законова пречка за течене на давността. От данните по делото се установява, че върху терена, върху който са били изградени бунгалата не са били отстъпени вещни права на праводателите на държавното предприятие „Технотест“ ЕООД. Имотът е бил държавна собственост съгласно чл. 6 от ЗС и по силата на чл. 86 от ЗС, до изменението от 1996 год. не е можел да се придобива по давност. Към момента на плащането по фактурите от страна на ищците през 1998 год., имотът е бил със статут на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ.

Съгласно заключението на вещо лице Мавродиев депозирано пред районния съд, процесните бунгала не са били нанесени в кадастралните планове преди приемане на КВС, нито са нанесени в КВС. Със заповедта за премахване на останалите върху терена три бунгала, която е била стабилизирана с влязло в сила съдебно решение на ВАС /л.216/, при обвързващо му действие спрямо страните по делото, е отречено твърдението на частните жалбоподатели бунгалата да са търпими постройки по смисъла на ЗУТ, като е прието, че същите са незаконни постройки, тъй като са изградени без строителни книжа.

Вещото лице сочи, че през 1995 год. процесният терен е включен в картата на възстановената собственост /КВС/ като земеделска земя. За периода 5

07.07.1998 год. – 03.11.2008 год. реституция по отношение на терена представляващ процесния имот не е проведена /от свидетелските показания на свидетеля П. става ясно, че такава е проведена в съседните имоти около 1998 год./ – т.е. за този период теренът е останал държавна собственост съгласно чл.24 от ЗСПЗЗ, който предвижда, че д ържавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване.

Считано от 04.11.2008 год. общината се легитимира като собственик на процесния имот на основание решение на ПК по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, вр. пар.26 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В периода, през който процесният терен е бил държавна собственост - 07.07.1998 год. – 03.11.2008 год. , ако се приеме, че считано от 07.07.1998 год. е започнала да тече давност в полза на ищците, то теченето на същата е спряно считано от 31.05.2006 год. съгласно § 1 от ЗР към ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г./, в сила от 1.06.2006 г., до 03.11.2008 год., а след това, считано от 04.11.2008 год. след придобиване на имота от общината на основание ЗСПЗЗ, същият е станал частна общинска собственост, но поради удължаване на срока през който е спряно теченето на давността, такава не е текла до 31.12.2022 год. включително. Липсват твърденията и доказателства след 31.12.2022 год. ищците да са били във владение на процесния имот. Ето защо твърденията на ищците за придобиване на процесния терен по давност са недоказани, което сочи недоказан правен интерес в хода на процеса за водене на делото.