Решение № 1843 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1843 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330115119 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. М. Т. и С.

Х. Т., чрез пълномощник – адв. Г. М., против Р. А. Д., Я.С.С. Н. М. Т. и Л.И.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които смущават правото на собственост на ищеца Т. М. Т. и правото на ползване на ищцата С.

Х. Т. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. "Ф.Ж.К." №..., който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор *****, като се забрани на ответниците да паркират превозните си средства в поземления имот, представляващ вход за техните имоти.

В исковата молба се твърди, че въз основа на договор за покупкопродажба, оформен в нотариален акт, ищците са собственици и ползватели на посочения имот, ведно с 1/8 ид. част от правото на ползване върху ПИ с идентификатор *****. Сочи се, че ответниците са собственици и/или ползватели на съседни недвижими имоти находящи се в гр. П., ул. "Ф.Ж.К." 1

№... като същите нямат нито право на ползване, нито други вещни права в ПИ с идентификатор № *****. Въпреки това те постоянно и непрекъснато паркирали собствените си автомобили на входа на дворното място, като по този начин ограничавали достъпа до дворното място, при което ищците не можели да го ползват. Изтъква се, че ищците не можели да ползват входа на дворното място, тъй като последният бил винаги запушен и не можели да влязат в дворното място, поради което възниквали проблеми, караници и заплахи. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Р. А.

Д., Я.С.С. Н. М. Т. и Л.И.С., чрез пълномощник – адв. Ц. К., с който се оспорва предявения иск. Възразява се, че ищците нямали нито право на собственост, нито право на ползване върху процесното дворно място. Сочи се, че ответникът Р. А. притежавала 43/650 ид. части от имота. Изтъква се, че ползването на процесното дворно място, върху което са построени сгради ***** и ***** не е разпределено по реда на чл. 32 ЗС, но е било образувано друго производство. Поддържа се че ответниците ползвали жилищата, които се намират в сграда *****, която била построена във вътрешната част на двора, като проходът, който съставлявал част от сградата, определен при проектирането й, за осигуряване на достъп от улицата до индивидуални обекти, бил предвиден да служи за общо ползване. Претендира се, че този проход представлявал обща част на сградата. Поддържа се, че ищците не са собственици на ид. части от прохода, поради което и негаторния иск бил неоснователен. Отрича се от ответниците да паркират постоянно и да пречат на ищците, респ. ако е имало престои то това е било за разтоваро-товарни работи. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е 2 необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт ***** , се установява, че ищецът Т. Т. е собственик, а ищцата С. Т. – носител на ограничено вещно право на ползване по отношение на СОС с идентификатор ******, находящ се в сграда с идентификатор ***** и адрес в гр. П., ул.

"Ф.Ж.К." №..., построена в поземлен имот с идентификатор *****. От своя страна ответницата Р. А. се легитимира като собственик на СОС с идентификатор *****, в сграда с идентификатор *****, с адрес гр. П., ул.

"Ф.Ж.К." №... също разположена в поземлен имот с идентификатор ***** ведно с 43/650 ид. части от него /по силата на Нотариален акт *****/. Не е спорно между страните обстоятелството, че другите двама ответници - Я.С.С.

Н. М. Т. и Л.И.С. са ползватели на обекти, също разположени в сграда с идентификатор *****.2 /Нотариален акт *****/. Спорен е въпросът относно разпределението на правото на ползване на поземления имот с идентификатор *****, който обаче е предмет на друго производство по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, а именно гр. д. № 15115/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.К., М.П.П., Т.М.П. и Г.И.И. От показанията на всички тях се установява, че достъпът до сграда с идентификатор ***** се осъществява през поземления имот /*****/, посредством проход с вход откъм ул. „Ф.Ж.К.“, разположен между сграда с идентификатор ***** и съседни имоти. Това обстоятелство е видно и от представената по делото скица на поземления имот /л. 110/. Наред с това свидетелите са категорични, че сграда с идентификатор ***** има самостоятелен вход от ул. „Ф.Ж.К.“, поради което на ищеца Т. Т. не се налага да преминава през прохода, за да стигне до жилището си. В показанията си свидетелите П. и И., живущи в съседни жилищни сгради, заявяват, че в посочения проход редовно се паркират превозни средства, което е предизвикало дългогодишни конфликти между страните по делото. Свидетелите са единодушни, че по този начин значително се затруднява преминаването през прохода и съответно достъпа до сграда с идентификатор *****. Според свидетелите М. и Т.П. най-често и за най3 продължително време паркиран в прохода престоява автомобилът именно на ищеца Т. Т.. Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели относно релевантните по делото факти, доколкото в своята съвкупност са еднопосочни и в общи линии непротиворечиви.

Следва да се отбележи, че по делото са представени и приети многобройни писмени доказателства, които обаче се явяват неотносими при разглеждане на спора по същество, поради която съдът намира за ненужно да ги обсъжда в мотивите на настоящия съдебен акт.

От правна страна, съобразно трайната съдебна практика подобен на процесния тип проход, когато през него се достига до дворното място и изградена в същото вътрешна сграда, има характеристиката на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. В такъв случай проходът има специфично предназначение като място за преминаване и всеки от етажните собственици и в двете сгради може да го използва с тази цел – за вход, за преминаване и достъп до обекти във вътрешната сграда /в този смисъл Решение № 50062 от 21.07.2023 г. по гр. д. № 1633/2022 г. на ВКС, Решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 6181/2014 г. на ВКС/. При това положение, независимо от притежаваните от отделните собственици права на собственост и/или вещни права на ползване върху дворното място, проходът служи за общо ползване.

В контекста на изложените съображения, от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства не може да се направи извод за наличие на неоснователни действия на ответниците, с които се смущават правата на собственост/ползване на ищците. Напротив, по категоричен начин се доказа, че най-честият извършител на твърдените в исковата молба за неоснователни действия, в частност паркиране на превозни средства в прохода към поземления имот, е именно ищецът Т. Т.. Същевременно се доказа, че по този начин се пречи на пълноценното упражняване на правата не на ищците, а на ответниците по делото, доколкото достъпът до ползваните от тях жилище е през въпросния проход.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 109 ЗС, само при кумулативната даденост на които исковата претенция следва да бъде уважена. При това положение предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

4

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците Р. А. Д., Я.С.С. Н. М. Т. и Л.И.С.. В производството по делото същите са представлявани от адвокат Ц. К. въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено в размер на 2000 лева, като е отбелязано, че е заплатено в брой при подписване на договора. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК от страна на ответниците се претендират така направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, които следва да се възложат в тежест на ищците.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. Т., ЕГН: ********** и С. Х. Т., ЕГН:

**********, против Р. А. Д., ЕГН: **********, Я.С.С. Н. М. Т., ЕГН:

********** и Л.И.С., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които смущават правото на собственост на ищеца Т. М. Т. и правото на ползване на ищцата С. Х. Т. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. "Ф.Ж.К." №..., който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор *****, като се забрани на ответниците да паркират превозните си средства в поземления имот, представляващ вход за техните имоти.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. М. Т., ЕГН: ********** и С. Х. Т., ЕГН: **********, да заплатят на Р. А. Д., ЕГН: **********, Я.С.С.

Н. М. Т., ЕГН: ********** и Л.И.С., ЕГН: **********, сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5