Решение № 4 от 22.01.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Тополовград, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20232320100177 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Г. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., общ.Т., ул.********** чрез пълномощник адв.М.К. от АК – Ямбол със съдебен адрес: гр.********** против О.Т. с адрес: **********

Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск са следните:

Ищецът твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в село О., общ.Т., който по плана на селото от 1934 год. е записан на дядо му по бащина линия М. Т. А., починал на 10.03.1963 г. и е представлявал поземлен имот 61, от квартал 32 по плана на село О. с площ от 6500 кв.м., при граници ПИ-54, ПИ-62 и улица. По новия план на селото от 1986 г. от този имот са били образувани следните имоти:

УПИ XVIII-196, XVII-196, XII-196, XIII-196, XIV и XV, от кв.27.

Ищецът твърди, че границите на този имот не са били променяни по никакъв начин след влизането в сила на плана от 1986 год. и до настоящият момент. Имотът на място е заграден и след смъртта на наследодателя, бащата на ищеца Т.М. А. го е обработвал и владял без прекъсване, явно и спокойно 1 до смъртта си през 2000 год. След неговата смърт, владението се осъществява от сина му – ищеца Г. Т. А. също така явно, спокойно и непрекъснато до настоящия момент, като една част се засажда със зеленчуци, друга с тютюн преди години, от друга се коси трева за сено. Ищецът твърди, че никога не е имал спор с когото и да е било, нито с роднини, нито със съседи, относно собствеността на имота. Декларирал го е в данъчна служба и плаща целия данък за имота.

Ищецът твърди, че при справка в О.Т. е установил, че по новия план на селото имотът се води на СОНС /селски общински народен съвет/ структура, която към настоящия момент не съществува. Освен това, след влизането в сила на този план, представители на тази структура не са се интересували от имота, нито пък са предявили някакви претенции към имота.

Ищецът, както и неговият баща винаги са третирали имота като свой, работили са го и са го свояли за себе си.

Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на ответника О.Т., че ищецът Г. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., общ.Т., ул.“********** е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в село О., общ.Т. и представляващи: поземлен имот 61, от квартал 32 по плана на село О., общ.Т., одобрен със Заповед № 238/25.06.1934 г., с площ от 6500 кв.м., при граници: ПИ-54, ПИ-62, ПИ-63 и улица, от който имот са образувани УПИ XVIII-196, XVII-196, XII-196, XIII-196, XIV и XV, от кв.27 по плана на селото, одобрен със Заповед № 85/10.12.1986 г., при граници на тези имоти: УПИ-XI-196, XIX-196, XVI и от двете страни улици.

Претендират се и направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 07.08.2023 г. В законоустановения срок същият е подал писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че в най-стария запазен разписен лист от 1930 г. имотът е записан на М. Т. А., като има отбелязване“изключва се“. Счита че имотът е бил отнет по някакъв начин, но не са запазени документи. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Претендира да му бъдат присъдени разноски по делото.

2

Ищецът Г. А., редовно призован се явява лично в съдебно заседание, заедно с пълномощника си адв.М.К. от АК – Ямбол, като представя нови писмени доказателства и счита че същите са относими към спора.Моли съда да уважи иска, така както е предявен и сочи, че от събраните по делото доказателства е видно, че след смъртта на наследодателя на ищеца през 2000 год. единствен владее имота за себе си явно, спокойно, непрекъснато повече от 10 години и никой не е оспорил собствеността.

Ответникът О.Т., редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен нотариален акт том първи, № 19, регистър 239, дело 30/1941 г. на околийския съдия в Тополовград, от който е видно, че на М. Т. А. /дядо на ищеца по делото/ е прехвърлено правото на собственост на земеделски имоти, подробно описани, като в него е описан и имот в землището на село О., местност „Ечмичището“, нива от 6 дка, при съседи: път, свободен парцел № 314 и негодно място.

От представена скица № 385/06.12.2012 г. на О.Т. имот с площ от 6500 кв. метра, ПИ 61, кв.32 по ПУП на с.О., одобрен през 1934 г. е записан на М.

Т. А., съгласно разписен списък към плана.

Представено е удостоверение за данъчна оценка на О.Т., от което е видно, че на лицето Г. Т. А. се води имот с площ 6500 кв.м. планоснимачен номер 61 от 1990 г., кв.32, находящ се в с.О., общ.Т..

От представеното удостоверение за наследници № 19 от 07.07.2023 г. на Кметство село О., общ.Т. е видно, че ищецът е наследник на М. Т. А..

От скица № 213 от 19.04.2023 г. на О.Т. е видно, че имотите № XIV, XV, XVI по плана на селото от 1986 г. са общински, собственост на СОНС.

Видно от гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите В.М.Г. и И.Г.П. се установява, че процесният недвижим имот, който представлява дворно място около 7 дка, до къщата на ищеца и е обработван още от неговия дядо, баща и сега от ищеца. Свидетелстват, че този имот се стопанисва от семейството на ищеца, никой не е предявявал претенции към него, границите на имота не са променяни и всички в селото 3 знаят, че това е техния имот.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се касае за имот, който се е владял от семейството на ищеца по делото и който и в момента ищецът владее. От представената скица по плана на селото от 1934 г., нотариален акт, удостоверение за наследници е видно, че ищецът владее имота по наследство от прекия си наследодател – негови баща, който е син на собственика на имота, описан в горепосочените писмени доказателства, при това го е владял явно, спокойно и непрекъснато, позовавайки се на изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява без прекъсване. При осъществяването на фактическия състав на давността се поражда правото на собственост върху определен недвижим имот, стига той да не е държавна или публична общинска собственост, съгласно чл.86 от ЗС.

В случая, ответникът О.Т. не е представила доказателства в тази насока.

В настоящият случай, с оглед доказване основателността на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, ищецът се позовава на придобиване на процесните имоти посредством изтекла в негова и на неговия наследодател полза – давност за период от повече от 10 години, тъй като е била осъществена фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от 23 години от смъртта на прекия наследодател на ищеца през 2000 година.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесният имот е бил собственост на дядото на ищеца, след това неговият баща е упражнявал фактическата власт върху процесния имот, а след смъртта му през 2000 год., ищецът е продължил да владее имота. Така той е придобил 4 правото на собственост върху процесния имот – по давност с непрекъснатото й владение в продължение на повече от 10 години до предявяване н иска.

Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на О.Т., че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.

При този изход от делото ответникът О.Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 1156,00 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 156,00 лв.внесена държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са представени.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС по отношение на О.Т., с адрес: **********, че Г. Т. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.О., общ.Т., ул.“ **********“ № 2 е СОБСТВЕНИК по наследство и настъпила придобивна давност на следните недвижими имоти, находящи се в село О., общ.Т. и представляващи: поземлен имот 61, от квартал 32 по плана на село О., общ.Т., одобрен със Заповед № 238/25.06.1934 г., с площ от 6500 кв.м., при граници: ПИ-54, ПИ-62, ПИ-63 и улица, от който имот са образувани УПИ XVIII-196, XVII-196, XII-196, XIII-196, XIV и XV, от кв.27 по плана на селото, одобрен със Заповед № 85/10.12.1986 г., при граници на тези имоти: УПИ-XI-196, XIX-196, XVI и от двете страни улици.

ОСЪЖДА О.Т. ДА ЗАПЛАТИ Г. Т. А. с ЕГН ********** направените от него разноски по делото в размер на 1156,00 лв./хиляда сто петдесет и шест лв./, от които 1000,00 лв. /хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение и 156,00 лв. /сто петдесет и шест лв./ внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5