Определение № 2311 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2311 гр. Варна, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500950 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 420 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 18527 / 27.02.2025г., подадена от „Маринимпекс“ ЕООД, ЕИК 103811571, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. „Южна Промишлена зона“, поземлен имот с идентификатор **************, представлявано от Александър А.ов Д. – управител, срещу Определение No 1663 / 05.02.2025г., постановено по частно гражданско дело No 14409 / 2024г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя на осн. чл.420 ГПК, за спиране принудителното изпълнение по изп.д. *********** по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова,с рег. номер 711, образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 09.12.2024г., по ч.гр.д. 14409/2024 описа на ВРС, 12 състав и изпълнителен лист 5863/11.12.2024 г., издаден по същото дело.

В частната жалба сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. След като цедентът не прехвърлил цялото си вземане, а след датата на подписване на договора за получил сума в размер на 126 843.42 лева по изпълнително дело № **************, която била по - голяма по размер от договорената продажна цена, то договорът бил прекратен и „Маринимпекс" ЕООД не следвало да му дължи претендираната сума. В 1 случай, че се приеме, че договорът бил породил правно действие, то цедентът получил сума в размер на 126 843.42 лева, която е по - голяма по размер от договорената продажна цена, поради което отново „Маринимпекс" ЕООД не следвало да му дължи претендираната сума. Предвид на това, били необосновани твърденията на първоинстанционния съд, че жалбоподателят извличал права от неправомерното си изпълнение. На следващо място, прочитайки внимателно съдържанието на договора за цесия от 19.11.2021 г. счита, че в него не се съдържало изрично изявление за плащане, както изисквал законът и съдебната практика. Отделно от това, цената по договора не била конкретно определена. Именно това давало основание да се приеме, че този документ не отговарял на чл. 418, ал. 2 ГПК, а именно не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, което да обусловило допускане на незабавно изпълнение по ал. 3 на същия член. Видно от чл. 3, ал.

1 от договора било, че „ЦЕСИОНЕРЪТ ще придобие собствеността върху вземането по чл.1, считано от постъпването на продажната цена по посочената от ЦЕДЕНТА банкова сметка". Следователно договорът за цесия бил сключен под условие (постъпването на продажната цена по посочената от ЦЕДЕНТА банкова сметка), което поставяло настъпването на правното действие на сделката в зависимост от едно бъдещо и несигурно събитие - плащане на продажната цена. В този случай, след като молителят твърди, че не му била заплатена продажната цена, то договорът за цесия не бил породил своите правни последици, а в него не се съдържало изрично изявление за плащане, както изисквал законът и съдебната практика, поради което договорът не отговарял на чл. 418, ал. 2 ГПК, а именно не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу жалбоподателя. ВРС неправилно бил приел и че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал. 1 ГПК. Отново потвърждава готовността си, да представи надлежно обезпечение, като залог на парична сума за кредитора по реда на чл. 180 от ЗЗД. Моли съда да определи размер на гаранцията, както и да посочите сметка и срок за внасяне на същата. Незаконосъобразни били изводите на първоинстанционният съд, че обезпечението трябва да бъде представено с възражението.

В предоставения срок, заявителят „ГББ Епсилон“ ЕООД изразява становище за недопустимост и евентуално неоснователност на депозираната частна жалба.

2

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 28.08.2024г. от „ГББ Епсилон“ ЕООД срещу 1.„Маринимпекс“ ЕООД 2.А. Г. Д. 3. „Консорциум Варна Про Енерджи“ ООД с искане СОЛИДАРНО да заплатят на заявителя сумата от 125 000,00 лв. –неплатено възнаграждение по договор за цесия от 19.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите рег. номер 4514/19.11.2021г. на помощник-нотариус по заместване Мария Дачева-Каменова при нотариус Мариана Попова, рег. номер 759 от Регистъра на НК, ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. / датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до датата на окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 23 719,96 лв. начислено върху главницата от 125 000лв. за периода 24.03.2023г.-26.08.2024г., е образувано ч.гр.д. 14409 / 2024г. по описа на ВРС, 12 състав. По делото е постановено разпореждане No 50435 / 09.12.2024г., поправено с разпореждане No 50 769 /11.12.2024г., с което е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417, т.3 от ГПК за посочената сума за главница и законна лихва за забава, но от датата на заявлението напред и само по отношение на длъжника „Маринимпекс" ЕООД, като е постановено незабавно изпълнение на заповедта и е отхвърлено в другата част подаденото заявление. Издадена е Заповед No 6972 / 09.12.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Заповедният съд е сезиран с молба вх. No 10233 / 04.02.2025г. от длъжника, с която се иска спиране на незабавното изпълнение на основание чл. 420 ал.2 т.1, а именно поради това, че вземането, според длъжника не се дължи и евентуално чл. 420 ал.1 от ГПК при представено надлежно обезпечение.

С обжалваното определение ВРС е оставил без уважение молбата за спиране.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

3

По основателността:

Разгледано по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, съдът може да спре принудителното изпълнение, ако длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или когато представи писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

С предвидената възможност по чл. 420, ал.2 ГПК длъжникът следва да представи единствено писмени доказателства, като в този смисъл и характер на писмени доказателства има всеки приобщен документ по делото.

Реално жалбоподателят не представя доказателства, различни от самия процесен договор за цесия, въз основа на който прави заключение, че сумата не се дължи. Основанията за недължимост по същество са твърдения, че не е настъпила изискуемостта на задължението. Тези твърдения са неоснователни и съдът не ги споделя. Страните ясно са уговорили предмета на договора, респ. правата и задълженията си, както и влизането в сила на договора.

Действително, че са уговорили модалитет – получаване на сумите от разпределението по посоченото изп. дело, което условие е настъпило, както е видно от представените доказателства. Вземането е изискуемо, в който смисъл следва да се тълкуват разпоредбите на чл. 2 ал.5 и чл. 3 ал.1 от Договора за цесия. Доводите на жалбоподателя не могат да бъдат споделени.

По отношение на второто евентуално основание, на което основава искането си за спиране, отново, не се е осъществила предвидената в закона предпоставка, а именно длъжникът да е представил надлежно обезпечение за кредитора по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Съдът няма задължение да указва и да предоставя срок на жалбоподателя за представяне на доказателства за надлежното обезпечение. Такива от страна на „Маринимпекс“ ЕООД не са представени, поради което и искането е неоснователно.

Мотивиран от горното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение No 1663 / 05.02.2025г., постановено по частно гражданско дело No 14409 / 2024г. на ВРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5