Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3747 от 15.11.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8952/2022
Вид
Решение № 3747
Подписан
15.11.2022
В сила
15.11.2022
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3747 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330108952 по описа за 2022 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника Д. П. М. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 690.71 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.06.2019г. до 28.01.2022г за обект, находящ се в гр. П., „****"**, както и сумата от 68,56 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 31.08.2019г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ******г. по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- Пловдив, **** гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че за периода от 10.05.2018 г. до 26.02.2021 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за притежаван от него обект, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Твърди се, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ в гр. П., „****“**и фигурира в базата данни на оператора под аб. № ******, което му придава и 1 качеството на потребител на услуга. Изтъква се, че отношенията между дружеството и клиентите се уреждат от публично известни общи условия.

Ответникът отговаря за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя, количеството предоставени ВиК услуги е определено чрез месечен отчет на място на показанията от инсталираното в обекта измервателно устройство. Сочи се, че ответникът е канен доброволно да заплати задълженията, но не е последвало погашение. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело № *****г., по описа на РС- Пловдив, ***** гр. с-в и по което впоследствие били предоставени указания за предявяване на иск. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, макар и редовно уведомен и получил книжата по делото лично, ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

За проведеното съдебно заседание на ***** г., ответникът отново редовно призован, видно от призовката от делото, не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски единствено за заплатена юрк. възнаграждение в размер на 100 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен 2 диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.

П. М., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 690.71 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 28.06.2019г. до 28.01.2022г за обект, находящ се в гр. П., „***“**, както и сумата от 68,56 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 31.08.2019г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ******г. по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- Пловдив, *** гр. с-в.

ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 сумата от общо 175 лева съдебноделоводни разноски в исковото и заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3