Решение № 5213 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5213 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100512532 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11266/29.06.2023г. , поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 15779/02.10.2023г. по гр.д. № 67446 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 138-ми състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. И. А., ЕГН ********** извършено със Заповед № Т-47/12.10.2022г. На управителя на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК

**** , А. И. А., ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби и бизнес развитие/Регионален клъстър Югоизточна Европа и Адриатика“ с код по НКПД 1221-6008, бизнес дивизия Сградни технологии при „Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, „Р.Б.“ЕООД, ЕИК

**** е осъдено да заплати на А. И. А., ЕГН

********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1670лв. , представляващи съдебни разноски, Р.Б.“ЕООД, ЕИК **** е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на ч л. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 160лв., представляващи разноски за държавна такса и сумата от 800лв. , представляващи възнаграждение за вещо лице, като е отхвърлен като неоснователен иска на А. И. А., ЕГН ********** срещу 1

„Р.Б.“ЕООД, ЕИК **** с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 513,83лв., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.10.2022г. до 12.04.2022г. и А. И. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3700лв., представляващи съдебни разноски.

С Определение № 29965/28.08.2023г. по гр.д. № 67446 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 138-ми състав е оставена без уважение молба от 19.07.2023г. на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК **** за изменение на решението в частта за разноските като му се присъди възнаграждение за адвокат съобразно претендирания размер , присъдят му се е и направените разноски от 173лв., като се намалят разноските поставени в негова тежест в полза на бюджета на съда.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба от ответника по исковете „Р.Б.“ЕООД, ЕИК **** в частта, в която искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че предоставил на ищеца за изпълнение на задълженията му фабрично ново МПС „Рено Меган“, рег. № СВ **** Крна 09.08.2017г., ищецът го управлявал до 13.10.2022г., като на 05.08.2022г.

Работодателят узнал, че ищецът го правел без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС /СУМПС/.

Това поведение на ищеца представлявало дисциплинарно нарушение, наложеното наказание било след спазване на изискванията на КТ за същото, при преценка на дадените от ищеца обяснения, които били противоречиви и неясни, справката от СДВРПътна полиция установила, че ищецът нямал свидетелство за управление на МПС поради отнета книжка като ПАМ в периода от 26.01.2020г. До 05.08.2002г., книжката му била върната на 05.08.2022г., но поради изтичане на срока й на валидност , едва на 11.08.2022г. Му било издадено ново.

Болничният лист бил отменен от НОИ, на 08.09.2022г. Ищецът поискал да ползва отпуск поради бащинство за 1 месец от 23.09.2022г., но не представил необходими документи включително и след указания от работодателя. След 2

22.09.2022г. ищецът не се явил на работа самоволно на 23.09.; 26.09. и 27.09.2002, след и-мейл от работодателя на 27.09.2022г. заявил, че ползва отпуска по бащинство и затова отсъства. На 27.09.2022г. ищецът заявил, че ползва отпуск поради нетрудоспособност, а не поради бащинство, представения болничен лист обаче в последствие бил отменен от ЛКК. За отсъствието си на 23.09.2022г. ищецът заявил, че до обяд бил на работа по срещи с колеги и клиенти, но в последствие получил хипертонична криза, които твърдения не били доказани. ИА“Главна инспекция по труда“ на 14.10.2022г. дала предварително съгласие за уволнението на ищеца Уволнението било извършено на 14.10.2022г. , когато вече имало разрешение от ИА“Главна инспекция по труда“. Представения на 13.09.2022г. болничен лист в последствие също бил отменен от ТЕЛК. Правилно било прието от СРС, че процедурата по уволнението била спазена, че ищецът не се ползвал със закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ. Неправилно обаче било прието от СРС, че не било установено ищецът да е управлявал МПС без свидетелство за управление на такова. Това обстоятелство не било спорно по делото, в обясненията си ищецът имплицитно твърдял, че е управлявал МПС-то в периода след отнемането му. Твърденията на ищеца били в смисъл, че никога не му било отнемано СУМС, а не че не е управлявал МПС. Приетото удостоверение от СДВР, електронните фишове за наложени глоби доказвали, че ищецът управлявал МПС в периода след 26.01.2020. По делото ищецът не е оспорил обстоятелството , че е управлявал МПС Не му било указано от СРС, че не представил доказателства, че ищецът управлявал МПС в този период.

Да се приемело, че в периода , в който ищец е бил с отнето СУМПС автомобил е бил държан на паркинг от ищеца било житейски нелогично и абсурдно.

Същевременно в този период работодателят не бил уведомен, че този автомобил е на паркинг и заплащал разходи за гориво, лизингови вноски, застраховки и други такси за поддръжката му . Това само по ебе си било тежко нарушение на трудовата дисциплина от ищеца , представляващо груба злоупотреба с доверието на работодателя. Ищецът умишлено не уведомил работодателя за отнемането на СУМПС, не преустановил управлението на МПС, така компрометирал доверието на работодателя. Ищецът бил натоварен с ръководни функции, изискващи лоялност, опазване и укрепване на престижа на работодателя в по-висока степен, да не злепоставя работодателя пред 3-ти лица и пред служителите му. За да е налице това нарушение не било нужно да 3 се действа с умисъл от работника. В случая ищецът е осъзнавал обществената опасност от поведението си, съзнателно продължил да управлява МПС без СУМП, поведението е могло да доведе до тежки последици за работодателя като невъзможност да се защити при ПТП, евентуално увреждане на 3-ти лица, невъзможност за реализиране на застрахователни претенции , на декларации по чл. 189 от ЗДвП. Съставения АУАН на ищеца сам по себе си компрометирал доброто име на работодателя пред контролен орган.

Поведението на ищеца достигнало до знанието на други служители, което също довело до накърняване на престижа. СРС не формирал мотиви за нарушението „неизпълнение на законни нареждания на работодателя“. Това, че те са вътрешен акт не е основание да не се съобразят Законното нареждане било МПС да се управлява съобразно изискванията на ЗДвП, посочено в длъжностната характеристика. Управление без СУМПС било в нарушение на същите. Неправилно СРС приел, че неизпълнението на нарежданията във вътрешен акт не е тежко нарушение. Обществената значимост на задължението водач на МПС да притежава СУМПС била ноторна, нарушението било тежко, без да е уведомен за отнемането на СУМПС работодателят не можел да се погрижи за имуществото си, а и в случая продължителния период на извършването на това нарушение водело до извод, че то е тежко. Поведението на ищеца било укоримо и поради опита му да заблуди работодателя , че притежава СУМПС, че не е изразил съжаление за поведението си, нито изразил готовност да се поправи. Ищецът не бил оспорил уволнението поради несъответствие на нарушението и наказанието.

В случая те си съответствали. При съобразяване на изявленията на ищеца извънсъдебно следвал извод, че за 23.09.2022г. до 27.09.2022г. той бил със съзнание че ползва отпуск поради бащинство, но на такъв той нямал право.

Едва на 27.09.2022г. посочил, че е в отпуск поради болест, но издадения болничен лист за същото бил отменен, поради което и такъв отпуск ищецът не ползвал Твърденията на ищеца пред лекаря, издал болничния лист противоречали на изявленията на ищеца от 27.09.2022г. пред работодателя, сочещи че 2 седмици успял да нормализира кръвното си налягане. Издаването на болничен лист за продължителен период, като той съвпада с периода на заявен отпуск поради бащинство, цялото поведение на ищеца съществено разколебавало верността на състоянието на ищеца, ЛКК установило, че изследвания и пълни данни от прегледа липсват и затова отменил издадения 4 болничен лист. Поведението на ищеца по издаването на болничния лист било недобросъвестно като това водело до извод, че ищецът не изпълнявал добросъвестно задълженията си. Така с отмяната на болничния лист без основателна причина било неявяването на работа за периода от 26.09.2022г. до 07.10.2022г. Ищецът не се явил на работа на 23.09., 26.09., 27.09.2022 и това било дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта за уволнение била мотивирана и сочела конкретните правни основание, на които била издадена. За нарушения на изисквания по чл. 195 от КТ ищецът не бил навел възражения. Заповедта изрично сочела нарушенията, които били извършени и това било достатъчно, за да се приеме, че тя е мотивирана.

Изброените в чл. 190 и чл. 187 от КТ нарушения не били изчерпателни, грешна или непълна квалификация на нарушението не водело до незаконност на уволнението. Претендирало е разноски.

Възизваемият-ищец А. И. А., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Още с писмените обяснения бил оспорил обвиненията на работодателя, че е управлявал МПС без СУМПС, в исковата молба и в обясненията по чл. 176 от ГПК бил посочил, че не е управлявал МПС в период, в който не притежава СУМПС.

Доклад на СРС бил пълен. Увеличен пробег на автомобил бил след период, посочен в уволнителната заповед. Оспорил с исковата молба уволнителната заповед по форма и по същество с оглед на пропуските в описанието на нарушенията, които му попречили да организира защитата си. Липсвали правните основания на чл. 195 ,ал. 1 от КТ. Оспорване на заповедта на посилното основание, включвало и оспорване на съответствие между тежест на нарушение и на наказание. Не било доказано 3-ти лица да са узнали за поведение на ищеца, че са настъпили вреди за работодателя, поради което и не бил осъществен състав на злоупотреба с доверие, уронване на добро име.

Непредставянето на документи за ползване на отпуск по бащинство не било нарушение на трудовата дисциплина, защото този отпуск бил право, а не задължение. В дисциплинарното производство друго неизпълнение на нареждания на работодателя не било посочено. Нямал възможност да се защити в дисциплинарно производство по факти о обстоятелства , дали възможност на ответника за приеме, че ищецът бил недобросъвестен.

Свидетели установили че на 23.09.2022г. Бил на работа, св. С. и св. П. работели при ответника и това следвало да се съобрази при преценка на 5 показанията им. Отмяна на болничен лист в последствие не можело болничния лист бил от 26.09.2022г. , а исканите обяснения във връзка с отпуска по бащинство било от следващия ден. да е основание за извод за недобросъвестно поведение на работника. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещна страна за разноски за адвокат.

2. въззивна жалба на ищеца А. И. А., ЕГН ********** в частта, с която иск по чл. 344, ал.1 т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен.

Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочил е, че заключението по счетоводната експертиза установило, че е бил без работа поне за периода до 30.11.2022г.