Определение № 70 от 28.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 28.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600102 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адв.С. С. – в качеството му на пълномощник на осъденото лице К. Д. К., срещу определение № 295/14.03.2025г, постановено в съдебно заседание на 12.03.2025 г от състав на Окръжен съд - Варна по ЧНД № 249/25г., по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е била оставена без уважение молбата на л. св. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му с Присъда № 24 от 12.03.2018г. по НОХД №1547/2017г. на Окръжен съд – Варна, изменена с Решение № 206 от 20.11.2018г. по ВНОХД 212/2018г. на Апелативен съд – Варна, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост на изводите на ВОС, че осъденото лице не е дало доказателства за своето поправяне и превъзпитание, т.е. че към момента на постановяване на атакуваното определение е налице само една от кумулативно предвидените предпоставки, съгласно чл.70, ал.1 от НК. Според защитата в хода на пенитенциарното третиране е била проведена успешна корекционна дейност с осъденото лице, тъй като последната и актуална оценка на риск от рецидив продължава да бележи спад в зоните на дефицит и вече е в ниския регистър - 38 точки; съдът е пренебрегнал отчетените от затворническата администрация и други положителни промени в начина на мислене, самокритичност и трудовите навици.

Началникът на Затвора Варна е депозирал писмено становище с което, по същество намира, че следва да бъде приложен института на условното 1 предсрочно освобождаване по отношение на лишения от свобода К.. В тази връзка, моли определението на ВОС да бъде отменено.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Частната въззивна жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледана по същество се преценява и като основателна.

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено следното:

С Присъда № 24 от 12.03.2018г. по НОХД №1547/2017г. на Окръжен съд – Варна, изменена с Решение № 206 от 20.11.2018г. по ВНОХД 212/2018г. на Апелативен съд – Варна К. Д. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал.2,т.2, предл. 1-во, вр с чл.198, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от дванадесет години, при първоначален строг режим;

Изтърпяване на наказанието е започнало на 15.05.2019г. , а към датата на постановяване на атакуваното определение, размерът на остатъка е възлизал на 2 години, 10 месеца и 18 дни.

По делото е безспорно, че л.св. К. е изтърпял към момента на разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна - 9 години, 2 месеца и 1 ден, от които 5 години, 10 месеца и 13 дни са изтърпени фактически, 2 години, 1 месец и 5 дни са от зачетен арест и 1 година, 2 месеца и 13 дни са от положен труд, което е повече от изискуемата от закона една втора.

Безспорно е, че К. Д. К. се е включвал в реалния трудов процес в Затвора Варна.

Първоначалната оценка на риска на правонарушителя е диагностицирала вероятност от рецидив на средно ниво - 77 точки от 04.06.2019г.. Последващите оценки, направени за периода 2020-2025г. бележат прогресивен спад с над ½, а именно - 71т. (2022), 56т., (2023), 43 т. (2024) и 38 т. към настоящия момент, което отразява постигнатите в дългосрочен период от време положителни промени в резултат на изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

В следствие на корекционната работа се наблюдават положителни промени, като дефицитите в динамичните показатели са сведени до минимум, по отношение на правонарушението, злоупотребата с алкохол и наркотици и в уменията за мислене. Значителният напредък в начина на мислене води от своя страна е довел до самокритично отношение към извършеното престъпление и предишния начин на поведение, налице е устойчива мотивация за последващо спазване на закона. Осъденият разпознава вредните последици от злоупотребата с наркотици, като е констатирано, че няма данни за пристрастеност. Приема отговорността за деянията си, осъзнава причините, 2 довели го до затвора и сторените вреди. Повишил е своята социална компетентност, зрялост и лична отговорност. Трайното и стабилно положително представяне на осъдения, показва реално развитие по отношение на нагласите за законосъобразно и отговорно поведение в обществото. Лишеният от свобода К., макар че е пенсионер по болест, той е работил през последните повече от три години на съответни за здравословното му съС.ие позиции.

Със Зап. №З97/1З.06.2О23г. на Началника на 30 „Разделна” е назначен да полага доброволен труд по хигиенизирането на определени райони в З0 и на банята на 1-ва група.

Със Заповед. №343/16.05.2024г. на Началника на 30 „Разделна” л. св. К. е назначен на външен работен обект фирма „Денислав”. към момента л .св К. работи, като „хигиенист” до пост №1, където и продължава да работи към настоящия момент. Отзивите от работодателите за поведението му спрямо служителите и изпълнението на възложените трудови задачи са много добри.

При извършвани внезапни проверки на работния обект нарушения не са констатирани.

Вземал е активно участие в индивидуално-корекционни срещи за повишаване правовото самосъзнание и изграждане на мотивация за законосъобразен начин на живот.

Успешно е преминал групова работа през 2024г. на тема „толерантност в затвора-толерантност в живота. Л. св. К. е награждаван общо 21 пъти, включително с домашни отпуски. Завръщал се е в срок и без произшествия. За престоя си в МЛС се счита за ненаказван.

Към настоящия момент продължава да се работи по плана на присъдата с л.св. К., чрез ангажирането му в трудови дейности, както и в груповокорекционни дейности, целящи развиване на социалните умения и преодоляване на отчетени дефицити.

При спазване принципа на градация на поощренията, режимът му е заменян: със Заповед за смяна на режим . №973/01.11.22г. от „строг“ на „общ“; със Заповед №584/27.06.23г. е настанен в МЛС от открит тип в ЗООТ „Разделна“; със Заповед за смяна на режим . №570/18.07.24г. от „общ“ на „лек“.

В синхрон с гореизложеното е и становището на Началника на Затвора Варна, че по отношение на л.св. К. процеса на ресоциализация е завършен успешно и у същия е изградено поведение за водене на зконосъобразен начин на живот, с което са изпълнени целите залегнали в нормата на чл.36 от НК.

Изложеното по-горе дава основание на въззивната инстанция да приеме, че личността на л.св. К. Д. К. е претърпяла значителни положителни промени и разполага с нужния ресурс за успешно интегриране в обществото и водене на социално приемлив начин на живот.

Единственият спор по делото е дали по отношение на К. може да се 3 направи извод, че е „осъден, който е дал доказателства за своето поправяне”.

Тук следва да се отбележи, че всички активно легитимирани страни – лишеният от свобода, Началникът на затвора и прокуратурата застъпват тезата, че по отношение на К. предсрочно са постигнати целите на наказанието. Първоинстанционният съд обаче, вместо да изследва детайлно доказателствата по чл.439а от НПК, във връзка с настоящето частно производство, е навлязъл по-скоро в коментар на приключилото производство от общ характер. Според състава на ВОС, тъй като производството от общ характер е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие, респективно е приложена редукцията на чл.58а от НК от 1/3, а към настоящия момент законодателят е ограничил тази възможност, предвид факта на умишлено причиняване на смърт с деянието, се е стигнало до необосновано намаляване на наказанието. Другояче казано, контролираната инстанция подложила на недопустима ревизия справедливостта на наложеното наказание, вместо да се занимае с изследване на предпоставките по чл.70 НК и да прецени обективно дали са изпълнени целите на наказанието въз основа на представените доказателства. Вместо това ВОС е изпаднал в коментар на наложеното с присъдата наказание и настъпилите законодателни промени след това. Нещо повече, дори се е позовала на съдебно-психиатричната и психологическата експертиза от трите съдебни инстанции, като напълно е игнорирала приложените актуални доклади и оценки от затворническата администрация, оценка на актуалното психично и емоционално съС.ие, доклад за пробационен надзор. Този подход не може да бъде споделен от въззивната инстанция.

В Решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че затворническият режим за 4 осъдените лица трябва да бъде структуриран така, че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.

Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.

Подобен извод спрямо К. Д. К. може да бъде направен, най-малкото защото в изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода” се наблюдава стабилна положителна тенденция в неговото поведение. Срокът на неговото пребиваване в затвора е продължителен и това гарантира проследяване на поведението на осъденото лице през годините и изключва възможността за някаква превратна преценка или „имитация” на социално желано поведение от страна на лишения от свобода. В продължение на вече повече от 6 години спрямо осъденото лице е било осъществявано корекционно въздействие, което е отчело настъпването на положителни промени. В останалите неизтърпяни от ос.лице К. 2 години, 9 месеца и 29 дни не може обосновано да се очаква настъпване на някакви значими за личността и обществото ефекти. Напротив би засилило единствено негативни настроения и изживявания у осъденото лице. В чл.18 от Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на държавите-членки относно условното освобождаване (освобождаването под гаранция) на Съвета на Европа изрично е посочено, че критериите, които лишените от свобода лица трябва да изпълнят, за да бъдат освободени условно, трябва да бъдат ясни и категорични. Те също трябва да бъдат реалистични, в смисъл, че те трябва да вземат под внимание личността на задържаните и социалните и икономически обстоятелства, както и наличието на програми за възстановяване. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че л.св. К. Д. К. е постигнал значителна корекция в онези зони на дефицити, които подлежат на промяна и в този смисъл са реалистични.