Решение № 46 от 15.07.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Радомир, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200046 по описа за 2025 година

С електронен фиш, серия К № ., издаден от ОД МВР, гр. П., на жалбоподателката К. Д. С., с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К № ..

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката е обжалвала същото, като по изложени в жалбата съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна – ОД МВР – П., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Районна прокуратура - П., Териториално отделение – Р., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането ù по същество.

От фактическа страна:

1

В представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на процесната дата – 13.08.2023 г., в 10,44 ч., в община Р., АМ „С.“, км 34+900, ПВ С. с., с посока към гр. Д., при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ В26, жалбоподателката, като водач на МПС „М. К.“, с рег. № СВ . МХ, е управлявала МПС със скорост от 152 км/ч.

В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се установява, че атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство, тип „ARH C.“, с идент. № ., което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - П.. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №.-./15.08.2023 г.

По делото безспорно се установява, че на 13.08.2023 г., около 10,44 ч., в община Р., АМ „С.“, с посока към гр. Д., се е движело МПС - л. а. „М. К.“, с рег. № СВ . МХ . В същия район, в община Р., АМ „С.“, с автоматизирано техническо средство, тип „ARH C.1“, с идент. № ., се е извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. В 10,44 ч. през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателката К. Д. С.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - П., с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. aл. 2, т. 4 от ЗДвП ú е наложен о наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателката не е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.

От правна страна:

По делото безспорно е доказано, че на процесната дата нарушенията в процесния участък от АМ „С.“ са установявани и заснемани с автоматизирано техническо средство, тип „AR.1“, с идент. № ., с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Приетите по делото протокол за използване на АТСС, с рег. № . /15.08.2023 г. и протокол № ./23.03.2023 г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип „A.“ на Българския институт по метрология, безспорно доказват, че средство за измерване - автоматизирано техническо средство, тип „A.“, с идент. № ., съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.

2

Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са установявани и заснемани нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП .

Безспорно доказано е, че жалбоподателката е собственик на превозното средство, описано в електронния фиш.

Независимо от изложеното обаче, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради следното:

В приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № ./15.08.2023 г. се съдържа информация за автоматизираното техническо средство, с което е извършван контролът на пътното движение в часовия диапазон между 09,30 и 12,00 ч. на 13.08.2023 г., а също така за мястото, на което то е поставено - ПВ С. с., АМ „С.“, км ..

Отбелязано е също, че общото ограничение на скоростта е 120 км/ч и същото е въведено с пътен знак, но също така е вписано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри е 2000.

Като доказателство по делото е приета и схема на организацията на движение на АМ „С.“ при км .. Тя е представена от Агенция „Пътна инфраструктура“ и на нея е отбелязано мястото, на което е поставен ПЗ В26 (120 км/ч), а именно: на км 31+006. В съпроводителното писмо от АПИ също е потвърдено, че ПЗ В26 е поставен на км 31+006. Следователно, тъй като съгласно вписването в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата АТСС е било поставено на 2000 м след знака за ограничение на скоростта, то се е намирало на км .. Предвид обстоятелството, че е било насочено да отчита скоростта на приближаващите се автомобили, движещи се в посока от гр. С. към гр. Д., пътният участък, в който би могло да е извършено процесното нарушение е в диапазона между км 31+006 (където е поставен знак В26) и км . (където се е намирало АТСС). В електронния фиш обаче е вписано място на нарушението км 34+900, което е на значително разстояние след АТСС. Този факт поражда основателни съмнения относно мястото, на което е заснет автомобилът на жалбоподателката и дали същото попада в обхвата на действие на пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, а оттам дали е спазено изискването на чл. 8 от Наредбата, съгласно която разпоредба при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – в този смисъл е и актуалната съдебна пракитка на Административен съд – П., намерила израз в решение № ./25.03.2025 г. по КАНД № ./2025 г. по описа на Административен съд – П. и решение № ./26.06.2025 г. по КАНД №./2025 по описа на Административен съд - П..

Горното обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на деянието по посочената в електронния фиш разпоредба, а наред с това навежда на извод, че е компрометирана процедурата по съставянето му, още повече, че в съставения протокол липсват данни за начало и край на контролирания участък, които съгласно одобрения образец са задължителни реквизити от съдържанието му. Следователно, в процесния случай, част от кумулативно определените изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване на нарушения с АТТС, не са удовлетворени.

Изискването за надлежно съставяне на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той служи като доказателство за мястото на контрол, времето на контрол и режима на измерване на АТСС. Ненадлежното попълване и липсата на доказателства за тези 3 обстоятелства водят до несигурност и съмнения относно верността на измерването и противоречат на правилото, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, откъдето следва и че нарушението не е безспорно доказано.

При тези съображения съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което издаденият ЕФ следва да бъде отменен.

По разноските:

В производството по делото жалбоподателката е представлявана от пълномощник, на когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г. е посочено, че жалбоподателката се представлява безплатно от адв. В. И. - К. от АК – Л. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Съгласно чл.

38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, а именно в размер на 400,00 лева .

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - П. с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП на К. Д. С., с ЕГН: ********** , с адрес: гр. С., ЖК „С.р.“, бл. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П. , с адрес: гр. П., ул. „С.“ № . ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. И. И. - К. от АК - Л. сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4