Решение № 343 от 01.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000357 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 7.03.2023 г., подадена по пощата на 5.03.2023 г., на ищеца „Ава Спорт“ ООД /в несъстоятелност/ против решението от 9.02.2023 г. по търг. дело № 94/2021 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което: са отхвърлени предявените срещу „Ава Скай“ ООД: 1) евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 39/27.12.2013 г., том ІХ, рег. № 13487, нот. д. № 929/2013 г. на нотариус В. Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, поради нарушение на закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие и невъзможен предмет; 2) иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 484 кв. м., находяща се в с. ***, община ***, в поземлен имот с идентификатор ***; ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1 500 лв., а по сметка на съда – държавна такса в размер на 82,70 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесният договор не е нищожен на посочените основания. Твърди се, че решението не било мотивирано съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като не били обсъдени доводите на ищеца и установените факти. Сочи се, че взаимовръзката и хронологията на описаните действия на 1 ответника водели до извод, че са извършени съзнателно, последователно и планирано с единствената цел да се избегне отговорността по чл. 133 ЗЗД, без длъжникът и съдружниците му реално да губят собствеността и контрола върху отчужденото имущество. Поради това сделката била нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като се целял забранен от закона резултат, а именно – да се постигне невъзможност за удовлетворяване на кредиторите. Освен това същите факти водели и до нищожност поради противоречие с добрите нрави, която правна квалификация на иска съдът следвало служебно да определи, а към нея били относими и доказателствените искания относно установяване на пазарната оценка на имота, а тя водела до значителна нееквивалентност на престациите. Твърди се, че противно на приетото от съда, в исковата молба ясно било посочено защо сделката противоречала на закона – поради нарушаване на § 16 от ЗУТ, забраняващ разпореждането с незаконни строежи. Строежът бил незаконен, тъй като площта на сградата, отразена в констативният нотариален акт /363 кв. м./, била значително по-малка от тази в скицата – извлечение от кадастрално-административната информационна система на АГКК /484 кв. м./. Твърди се, че сделката била нищожна поради липса на съгласие относно неин съществен елемент – уговорената цена, което било видно от последващия нотариален акт за поправка, с който цената се увеличавала от 29 800 лв. на 142 100 лв. Несъответствието между действителната площ и посочената в договора водела и до нищожност поради липса на предмет, доколкото имот с уговорената площ не съществувал.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Въззиваемият „Ава Скай“ ЕООД – ответник по исковете – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ава Спорт“ ООД /в несъстоятелност/, чрез назначения синдик, с искова молба от 28.07.2021 г., вписана на 17.09.2021 г., с която срещу „Ава Скай“ ЕООД, А. Б. С. и А. А. С. са били предявени: 1) искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 39/27.12.2013 г., том ІХ, рег. № 13487, нот. д. № 929/2013 г. на нотариус В. Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, поради нарушение на закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие и невъзможен предмет; и 2) иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 484 кв. м., находяща се в с. ***, община ***, в поземлен имот с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че въз основа на учредено право на строеж и разрешение за строеж от 6.12.2005 г. ищецът изградил и придобил в собственост сграда – „ хангар за селскостопанска техника“, находяща се в землището на с. ***, общ. ***, а след въвеждането й в експлоатация се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 144/8.02.2012 г., том І, рег. № 1107, нот. д.

№ 41/2012 г. на нотариус В. Т.. Същият имот продал на ответника с нотариален акт № 39/27.12.2013 г., том ІХ, рег. № 13487, нот. д. № 929/2013 г. на нотариус В. Т., за цена от 29 800 лв., която впоследствие била увеличена на 142 100 лв. с нотариален акт за поправка от 2.06.2014 г.

Впоследствие между двете дружества през 2013 г. и 2015 г. се сключили и две други сделки, с които ищецът се разпоредил и с други имоти в полза на ответника. Към момента на сключване на 2 сделките двете дружества били свързани лица, тъй като техен управител и съдружник било едно и също лице – А. А. С., която през 2015 г. прехвърлила дяловете си от ответното дружество на дъщеря си В. А. С. – Д.. По този начин имуществото на ищеца било координирано прехвърлено на ответното дружество с цел избягване на отговорността по чл. 133 ЗЗД спрямо кредиторите му.

Впоследствие на 26.08.2020 г. управителят на ищцовото дружество А. С. подала молба за откриване на производство по несъстоятелност, в която декларирала, че дружеството има задължения към НАП, община Монтана и търговското дружество „Глоуейв България“ ЕООД.

Молбата била подадена след изтичане на 5 години от извършване на сделките, поради което сделките били неатакуеми чрез отменителни искове, от което можело да се направи извод, че целта била погасяване на задълженията на осн. чл. 739 ТЗ без да се удовлетворят кредиторите, но едновременно с това – запазване на имуществото чрез свързано лице. С решение от 9.02.2021 г. по т.д. № 198/2020 г. на ОС Монтана било открито производство по несъстоятелност при определена начална дата на неплатежоспособност 16.09.2020 г., но в периода преди същата ответникът погасил свои задължения към свързани лица в размер на 32 995,22 лв., от което следвало, че се целяло увреждане на останалите кредитори. Поради това процесният договор бил нищожен, тъй като заобикалял закона – чл. 133 ЗЗД. Сделката била нищожна и поради липса на съгласие относно неин съществен елемент – уговорената цена, което било видно от последващия нотариален акт за поправка. Твърди се, че тъй като действителната площ на сградата била 484 кв. м., а според разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация площта била 383 кв. м., то не била налице валидна индивидуализация на имота в договора, т.е. не е съществувал описания в сделката обект на разпореждане, което водело и до нищожност поради невъзможен предмет.

Освен това сделката била нищожна и на осн. § 16 ЗУТ, забраняващ разпоредителни сделки с незаконни строежи, тъй като бил прехвърлен обект, който е с площ, надвишаваща тази, за която строежът е разрешен и въведен в експлоатация. Поради нищожността на договора имотът не бил валидно прехвърлен на ответника, а негов собственик останал ищецът, поради което ответникът без основание упражнявал фактическа власт върху същия.

С влязло в сила определение от 29.07.2022 г. производството по исковете е било прекратено спрямо ответниците А. Б. С. и А. А. С..

Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър по партидата на ищеца е видно, че с решение от 29.11.1990 г. по ф.д. № 10911/1990 г. на Окръжен съд – Пловдив по реда на Указ № 56/1989 г. е регистрирана колективна фирма на граждани с наименование „Аво – 90“ с членове А. В. К., В. А. К., А. А. С. и А. Б. С.. По силата на § 8 от ПЗР на ТЗ същата колективна фирма е била преобразувана в събирателно дружество. С решения от 6.11.1991 г. и 20.04.1992 г. е вписано заличаване като съдружници на А. К. и В. К., а с решение от 15.09.1994 г. по ф.д. № 729/1994 г. на ОС Монтана е вписана промяна на наименованието на СД „Ава Спорт и сие“ и промяна на седалището – в гр. Монтана. С решение от 26.11.2004 г. дружеството е преобразувано в „Ава Спорт“ ООД, с капитал от 5 000 лв., със съдружници А. А. С. и А. Б. С., които са и управители при начин на представителство – заедно и поотделно. Дружеството е пререгистрирано без промени по реда на ЗТР на 12.09.2008 г. с ЕИК – 111561352. На 2.03.2012 г. е вписано прехвърляне на всички дялове от А. С. на В. А. С. – Д., а на 21.08.2012 г. е вписана обратната промяна – прехвърляне на всички дялове от В. Д. на А. С.. На 2.03.2012 г. е вписано заличаване на А. С. като съуправител на дружеството, след което такъв е останала само А. С.. На 9.02.2021 г. е обявено по партидата решение от 9.02.2021 г. по т.д. № 198/2020 г. на ОС Монтана, с което на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на дружеството по молба на самото 3 дружество, при начална дата на неплатежоспособност – 16.09.2020 г., като е назначен временен синдик. На 10.03.2021 г. е вписан настоящия постоянен синдик – Г. Г. Ч.. На 12.07.2021 г. е обявено решение от 12.07.2021 г. по същото дело, с което на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността и правомощията на органите му, както и обща възбрана и запор върху имуществото и започване на осребряване на имуществото.

Ответникът „Ава Скай“ ЕООД е бил първоначално регистриран с решение от 26.05.2005 г. по ф.д. № 288/2005 г. на ОС Монтана, с капитал от 5 000 лв., с едноличен собственик и управител А.

А. С.. Дружеството е пререгистрирано без промяна по реда на ЗТР на 12.09.2008 г. с ЕИК – 111565525. На 5.03.2015 г. е вписано прехвърляне на всички дялове от А. С. на И. Н. Г.. На 30.05.2016 г. е вписано прехвърляне на всички дялове от И. Г. на Е. П. К., който е вписан и за единствен управител, а като такъв е заличена А. С.. На 13.08.2019 г. е вписано прехвърляне на всички дялове от Е. К. на В. А. С. – Д., която е вписана и за единствен управител.

По делото е представен нотариален акт № 198/22.11.2005 г., том VІІ, рег. № 14607, нот. д. № 1043/2005 г. на нотариус И. Ф., с рег. № *** в Нотариалната камара, с който А. Б. С. и А. А. С. са учредили безвъзмездно в полза на „Ава Спорт“ ООД, представлявано от същите лица, право на строеж за изграждане на „хангар за селскостопанска техника“ с РЗП от 363 кв. м. в собствения на учредителите имот – нива с площ от 35,009 дка, находящ се в землището на с. ***, община ***, м.

„***“, представляваща имот № 438019.

С разрешение за строеж № 17/6.12.2005 г., издадено от главния архитект на община ***, е разрешено на „Ава Спорт“ ООД да построи „хангар за селскостопанска техника“ съгласно одобрен на 6.12.2005 г. инвестиционен проект. За същия строеж е било издадено и удостоверение № 6/21.11.2006 г. за въвеждане в експлоатация.

С констативен нотариален акт № 144/8.02.2012 г., том І, рег. № 1107, нот. д. № 41/2012 г. на нотариус В. Т., ответното дружество е било признато за собственик на същата сграда, описана като „хангар за авиационна техника“ със застроена площ от 363 кв. м., построена в имот № 438025 в землището на с. ***, община ***, м. „***“, представляваща нива с площ от 18,451 дка.

С нотариален акт № 39/27.12.2013 г., том ІХ, рег. № 13487, нот. д. № 929/2013 г. на нотариус В.

Т., вписан като акт № 94/27.12.2013 г., рег. 9705, дело № 3395/2013 г. в Службата по вписвания – гр. Монтана, „Ава Спорт“ ООД, представлявано от управителя А. С., е продало на „Ава Скай“ ЕООД, представлявано от А. С., същия имот, описан като „хангар за селскостопанска техника “ със застроена площ по архитектурен проект от 363 кв. м., а според актуална скица с площ от 484 кв. м., построена в поземлен имот № 438029 в землището на с. ***, община ***, м. „***“, представляващ стопански двор с площ от 2,621 дка. Уговорената цена е 29 800 лв., за която е посочено, че е заплатена от купувача на продавача изцяло по банков път. Посочено е, че данъчната оценка е на стойност 11 907,80 лв.