Разпореждане № 8168 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8168 гр. София, 27.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100110700 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Г. В. К., с която е предявен иск срещу Прокуратурата на Република България.

В исковата молба ищецът сочи, че е останал недоволен от акт на Апелативната прокуратура - София по пр.пр. №3055/2024 г., с който е отказано образуване на наказателно производство по негов сигнал срещу съдебния състав от САС, който разглежда образуваното срещу него ВНОХД №613/2022 г. Излага подробни съображения за неправилността на акта. В същото време отправя искане за осъждане на ответник Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, като изрежда разпоредби от нормативни актове, без по същество да отправя конкретни твърдения за нарушени права, освен бланкетно позоваване на отказ от правосъдие. С разпореждане от 24.09.2024 г. на ищеца са дадени указания да посочи дали сезиращият акт представлява жалба срещу постановлението на прокурора с твърдение за неправилност на същото и искане за отмяната му. А в случай че предявява граждански иск, на ищеца бе предоставена възможност да посочи конкретни нарушения, на които се позовава. В молба от 29.10.2024 г. ищецът посочва, че сезиращият акт не представлява жалба, но в същото време отново излага съображения, отнасящи се до законосъобразността на акта, като прави общо позоваване нарушения на права, предоставени с КПЧОС и отказ от правосъдие.

При тези твърдения съдът намира иска за недопустим.

Допустимостта на исковото производство се обуславя от надлежни 1 твърдения, които да обосновават възникване на признати от правото права.

Надлежни са тези твърдения, при доказването на които може да възникване претендираното право. И обратно – ако ищецът твърди факти, които не са от естество да доведат до възникване на твърдяното право или ако претендира права, които не са признати от законодателството на държавата, производството е безпредметно – няма да доведе до признаване в полза на ищеца на твърдяното право, тъй като то не съществува, поради което процесът се явява ненужен. В този смисъл е принципът, възприет в тълкувателната практика на ВКС, проведен в т.16 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВК и в т.10 на ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая ищецът се позовава на незаконосъобразност на обжалваем прокурорски акт (чл.213, ал.4 НПК), но не желае да обжалва същия, а да претендира вреди като последица от акта на прокуратурата, с твърдения за незаконосъобразността му. Преценка за законосъобразността на актовете на прокуратурата се извършва в рамките на инстанционния контрол (в рамките на прокуратурата), а при изчерпване – и на съдебен контрол. Специалният ред за обезщетяване на вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз не представлява алтернативен ред за контрол на законосъобразността на прокурорските актове, който може да замести чл.213 и сл. НПК. Напротив – доколкото всички оплаквания на ищеца са такива, които следва да се съобразят при обжалване на акта, то това е и надлежният процесуален ред за защита на правата на ищеца, които твърди да са нарушени.

По изложените по-горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №10700/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3