Акт № 20896 от 06.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 69450/2023
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 229 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 20896 гр. *****, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110169450 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 27. 02. 2024 г., подадена от „****** ЕАД, чрез адв. Р. Г. и адв. Д. Ш., против А. И. Г., с която са предявени, по реда на чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че А. И. Г. дължи на „****** ЕАД следните суми:
1. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 229 ЗЕС и чл. 86 ЗЗД сумата от 77, 32 лв., представляваща месечни такси и потребление за предоставени услуги, дължими за периода 21. 05. 2000 г. – 20. 07. 2020 г., по договор № *********, приложение 1 от 17. 02.
2020 г., за посочените по-долу услуги, както и обезщетения по чл. 86 ЗЗД върху главниците, дължими за периода 21. 05. 2020 г. – 20. 06. 2020 г., както следва:
- за услуга ******** – 34, 50 лв. главница и 10 лв. обезщетение за забава;
- за услуга ********* – 30, 98 лв. главница и 8, 95 лв. обезщетение за забава;
- такса за събиране на дължими суми – 11, 84 лв. и 3, 47 лв. обезщетение за забава ведно със законната лихва за забава върху главниците 34, 50 лв., 30, 98 лв. и 34, 50 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им плащане;
2. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 132, 62 лв. цена на устройство ******* по договор за продажба на изплащане от 17. 02. 2020 г., дължима за периода 21. 05.
2020 г. – 20. 08. 2020 г. и обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода 10. 07. 2020 г. – 01. 06. 2023 г. в размер на 36, 82 лв., ведно със законната лихва върху главницата 132, 62 лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им плащане 3. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД - сумата в общ размер на 358, 83 лв., представляваща неустойки за неизпълнение на задължения по договор № ********* и обезщетения по чл. 86 ЗЗД за периода 17. 08. 2020 г. – 01. 06. 2023 г., както следва:
- за услуга ******** – 59, 97 лв. неплатена част от неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 16, 96 лв. обезщетение за забава;
- за услуга ******** – 61, 09 лв. неплатена част от неустойка в размер на направена 1 отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и 17, 27 лв. обезщетение за забава;
- за услуга ******** – 131, 71 лв. неплатена част от неустойка в размер на направена отстъпка от цената на устройството ******* и 37, 24 лв. обезщетение за забава;
- за услуга ********* – 44, 97 лв. неплатена част от неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 12, 72 лв. обезщетение за забава;
- за услуга ********* – 61, 09 лв. неплатена част от неустойка в размер на направена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и 17, 27 лв. обезщетение за забава; в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС и 12, 72 лв. обезщетение за забава; ведно със законната лихва върху главницата 132, 62 лв. от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното им плащане за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38648/2023 г. по описа на СРС, 171 с-в.
Ищецът твърди, че между ищеца и ответницата е сключен договор с уникален номер *******/17. 02. 2020 г. за предоставяне на електронни и съобщителни услуги срещу определена месечна промоционална такса в размер на 13, 99 лв. за срок от две години. На 17. 02. 2020 г. е сключен и договор за продажба на устройство ******* black +РН на изплащане за срок от 24 месеца, на промоционална продажна цена на устройството в размер на 160, 54 лв. (реална продажна цена от 339, 15 лв.). Ответницата не е изпълнила дължими по договорите, за периода 24. 06. 2020 г. 08. 09. 2020 г. суми, дължими за предоставени електронни и съобщителни услуги, както и месечни вноски за продажната цена на предоставеното устройство. Забавата е продължила повече от 124 дни, поради което договорите се считат едностранно прекратен от страна на дружеството. В договорите са уговорени неустойки при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в размер на месечните такси до изтичане срока на договора, но за не повече от три месечни абонаментни такси. Моли за уважаване на претенциите.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата А. И. Г., получила препис от исковата молба на 20. 11. 2024 г.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.06.2026 г. съдът е върнал исковата молба на ищеца в частта, в която по реда на чл. 422 ГПК и на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД е предявен иск за установяване дължимостта на неустойка за сумата в общ размер от 358.83 лева и претендираните заедно с нея обезщетения, както и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД – за претендирана мораторна лихва върху неустойката, което е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1. облигационно правоотношение с ответницата по силата на твърдените договори за мобилни услуги и договори за лизинг с посоченото съдържание; 2. изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на съответната услуга и мобилни устройства за ползване от ответницата, както и тяхната цена; 3. наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера на уговорената неустойка.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи погасяване на претендираните суми в случай, че твърди това.
В случая, от писмените доказателства по делото в това число и от материалите, съдържащи се в приобщеното към настоящото такова ч. гр. дело № 38648/2023 г. по описа на съда, се установява, че между ищеца „****** ЕАД (с предишно наименование „**********“ ЕАД) в качеството на мобилен оператор - доставчик, и ответника А. И. Г. в качеството на 2 абонат - потребител, е сключен договор № ******* за мобилни услуги от 17.02.2020 г. с предмет – предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Установява се, че по силата на уговореното в него, същият е в сила, докато е налице действащо Приложение или друго Споразумение за ползване на услуги, сключени към него.
Към процесния договор № ******* за мобилни услуги от 17.02.2020 г. е сключен и Приложение № 1 от 17.02.2020 г. между същите страни, където е описан номер на фиксирана услуга за тарифен план A1 One S за мобилен номер ******* за срок от 2 години.
По делото е представено и Приложение № 1 от 17.02.2020 г. към Договор № ******* за мобилни услуги от 17.02.2020 г., касаещо Условия за ползване на тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf М (срок 2 години) за телефонен номер ********.
Описано е в договора, че срокът за ползване е с начална дата 17.02.2020 г. и с крайна дата 17.02.2022 г. Описано е, че абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора за която и да е услуга по него освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на Оператора, посочени в приложимите Общи Условия. По силата на т. 3.4. от процесните приложения е уредено, че при липса на изразена воля от страна на Абоната в срока след определения 24 часов период, ползването на услугите по Приложението продължава за неопределен срок и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки.
Съгласно т. 3.5. – ако достъпът до Мрежата бъде спрян от абоната или последният прекрати по негова инициатива или по негова вина договора преди изтичане на срока на ползване, така както е уговорено преди това, абонатът дължи неустойка в размер на месечните такси, дължими за абоната, за който договорът се прекратява. Уточнена е хипотезата в случай, че абонатът е физическо лица, какъвто е и процесният случай. Тогава, в допълнение на посочените неустойки, се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг/на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. Отбелязано е, че понятието „физическо лице“ не включва бизнес клиенти. Дадено е и определение за ползвания в документа термин „пазарни цени за крайни устройства“.
С договор за продажба на изплащане № *******, се установява, че страните са постигнали споразумение помежду си, клиентът Г. да закупи устройство ******** +PH case.
В тази връзка и на същата дата /17.02.2020 г./ между страните е подписан Приемо-предавателен протокол за предоставяне на крайно устройство на клиента– физическо лице Г., а именно апарат ******** +PH case.
Приложени са ОУ на търговеца – ищец.
Данните по делото навеждат настоящия съдебен състав на заключението, че между „****** ЕАД и А. И. Г. е имало валидно възникнала облигационна връзка, породена от сключения помежду им на 17.02.2020 г. първоначален договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги – същият идентифициран със своя уникален номер ******* с партиден номер ******. Към него обаче страните сключили допълнително следните сделки: договор за продажба на изплащане № *******, се установява, че страните са постигнали споразумение помежду си, клиентът Г. да закупи устройство ******** +PH case, ведно с приемо-предавателен протокол за предаване на устройството от същата дата (на изплащане с първоначална вноска в размер на 6.98 лева и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план); Приложение № 1 от 17.02.2020 г. между същите страни, където е описан номер на фиксирана услуга за тарифен план A1 One S за мобилен номер ******* за срок от 2 години и Приложение № 1 от 17.02.2020 г. към Договор № ******* за мобилни услуги от 17.02.2020 г., касаещо Условия за ползване на тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf М (срок 2 години) за телефонен номер ********.
В случая, съобразявайки данни, удостоверени в обсъдените по-горе договори за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни приложения към тях, съдът приема за 3 установено възникването на така описаните договорни правоотношения, свързани с предоставяне от страна на мобилния оператор „****** ЕАД в полза на ответника Г. за ползване на мобилни услуги във връзка със следните номера: +****; + *****, както и по повод устройствата: ******** +PH case срещу заплащането от нейна страна на дължимите месечни абонаментни такси за потребление съгласно уговорените тарифни планове, съответно с предоставяне за временно и възмездно ползване на конкретни устройства срещу заплащането на месечни лизингови вноски, при което следва да се намери за доказана първата измежду посочените по-горе предпоставки за възникване на процесните вземания в полза на ищцовото дружество, а именно: валидно съществуващи през съответния период договорни правоотношения. В тази връзка следва да се отбележи, че всички обсъдени до тук договори и допълнителни приложения към тях са двустранно подписани от страните, което не е оспорено от ответника своевременно. Ето защо съдът преценява, че представените от ищеца договори и допълнителни приложения към тях съставляват валиден източник на договорна връзка, която обвързва ответния потребител в обема и съдържателната ангажираност на същите.
На следващо място, при анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено още, че в изпълнение на задълженията си по процесните договори през релевантните отчетни периоди ищецът „****** ЕАД реално е предоставил за ползване на ответника Г. конкретни мобилни услуги, както и съответните мобилни устройства ******** +PH case за временно и възмездно ползване, за което свидетелства събрания по делото писмен материал.
Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eeb2f898-c7b3-4035-8d7a-a0baef63420a