Решение № 165 от 28.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600668 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Районна прокуратура - Бургас, срещу присъда № 32/05.03.2024 г., постановена по НОХД № 865/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият И. В. П., роден на **** година в град О., О. област, ********, с постоянен адрес в ********, град О., ул. „П.а.“ *******, бил признат за виновен в това, че на 08.09.2023 година, в град Бургас, противозаконно подпомогнал повече от едно лице - 8 /осем/ чужденци - граждани на Сирия, без документи за самоличност, да преминават през територията на Република България в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България:

„Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква“, чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на 1 пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент /ЕО/№ 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година“, като деянието е извършено чрез използване на моторно транспортносредство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с 2 /два/ броя регистрационни табели № ********, с номер на рама ************, по отношение на повече от едно лице, по отношение на малолетно лице - M.-N.S.N. /М.Н.С.Н./, роден на ****** година в град Х., С. и с цел имотна облага.

На основание чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4, т. 5 и т. 6, вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК районният съд го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ години, и „ГЛОБА“ в размер на 5 000.00 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.

На основание чл. 281, ал. 4 от НК, на подсъдимия П., била наложена и глоба в размер на пазарната стойност на използваното моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ , в размер на 3 650.00 /ТРИ ХИЛЯДИ ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, съгласно изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза. Подсъдимият бил осъден да заплати и направените разноски в наказателния процес.

Присъдата на Районен съд-Бургас се атакува от държавното обвинение като неправилна. Излагат се възражения, че размерът на наложените санкции бил несправедливо занижен и несъответстващ на обществената опасност на деянието, като по този начин не можели да се постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста, като излага довод, че по делото не се установява да е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Единственото положително обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при индивидуализиране на наказателната отговорност на П., било чистото му съдебно минало. Сочи, че по делото не е установено да е налице оказано съдействие на органите по досъдебното производство, доколкото подсъдимият бил заловен от органите на реда при осъществяване на деянието му, поради което не били налице активни действия от негова страна по разкриване на престъплението. В противовес на изложеното от проверяваната инстанция, прокурорът от 2 въззивната прокуратура намира, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства, като посочва единствено като такова множеството превозвани лица. Като негативно за отговорността на П. обстоятелство, макар и без юридическа стойност, според представителят на БОП, следвало да се отчете, че той макар да бил приютен в Република България при тежки времена за него, вместо да зачита законите й, е извършил престъпление. В заключение моли за увеличение на размера на наказанията глоба и лишаване от свобода, като му бъде определено такова към средния размер на последното, поради което и да не бъде прилаган института на чл.66 от НК Защитникът на подсъдимия намира депозираният протест за неоснователен, изтъква, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства и моли за потвърждаване на проверяваната присъда.

Делото пред въззивната инстанция се разгледа в отсъствие на подсъдимия, доколкото се установи, че последният се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е извесно, като съдебният състав намери, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина, поради което е налице хипотезата на нормата на чл.269, ал.3, т.4, б.“А“ от НК.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста, като изслуша явилите се страни в съдебно заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Протестът, с който е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, 3 събрани на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата.

Пред съда, подсъдимият П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. В. П. е роден на ****г. в гр.О., О. област, ********.

******************************.

Подсъдимият служил в *************. Във връзка с работата си бил командирован в Сирия, след приключването на която работа и след връщането си в родната си страна, получил награда за изпълнението й.

В България П. дошъл през месец август 2023 г., тъй като неговите роднини били украинци и той не желаел да воюва срещу тях. Тук той имал намерение да се установи заедно с приятелката си Е.Б. и да стане фермер. За целта му трябвал първоначален капитал, който той нямал, поради което решил да си го осигури.

В село В., община Видин, живеела бивша свекърва на Е.Б. - О.Л., с чиято помощ Е. и подсъдимият П. се настанили в съседната на Л. къща.С цел да се сдобие с парични средства, П. се свързал с неустановено по делото лице по „Телеграм“, където комуникацията се провеждала на руски език. Уговорили се подсъдимият П. да вземе с автомобил от определена локация близо до гр.Бургас и да превози 8 нелегално преминали границата чужди граждани до гр.София, за което след извършване на превоза да му бъде заплатена сумата от 500 щатски докара. Заплащането трябвало да бъде в криптовалута, тъй като тя не можела да се проследи. Подсъдимият П. имал открита сметка за криптовалута. На телефона си П. получил точката, от която трябвало да вземе чуждите граждани.

4

О.Л. наскоро била закупила лек автомобил, който все още не била прехвърлила в КАТ, а именно - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Шаран“ с peг. № ********, с номер на рама ************. Подсъдимият П. излъгал О.Л., че ще вземе автомобила й, само за да го огледа дали има нещо за ремонтиране, тъй като щели на другия ден да ходят с него да купуват строителни материали от село Дреновец, поради което и Л. му дала ключа за автомобила.

На 08.09.2023 г., рано сутринта, преди разсъмване, подсъдимият П. се придвижил с автомобила до изпратената му локация, която била гористо място в близост до село Ясна поляна, обл. Бургаска. Било тъмно, но въпреки това П. видял 10 човека. Четирима от тях се качили в купето на автомобила, на задната седалка, а четирима, сред които и малолетно дете, се качили в багажника на автомобила. Предната седалка до шофьора останала празна.

Останалите двама мъже не се качили в автомобила, а през цялото време правели видеозапис на случващото се.

Подсъдимият П. потеглил, като докато шофирал говорел по телефона с някого. Когато се разминавали с друг автомобил, П. казвал на мъжете да се наведат, за да не ги види някой. Подсъдимият шофирал около един час, когато на изхода на ж.к. „Меден рудник“, в гр.Бургас, в посока село Твърдица, бил спрян със стоп-палка от полицейските служители от Първо РУ-Бургас Д.М. и С.С., които на посоченото място малко преди това били заели КПП „Дигата“.

Било около 06,55 часа.

Подсъдимият П. спрял на около 15 метра след полицейския патрул и на английски език казал на мъжете да бягат. При спирането от дясна задна врата изскочили трима мъже, които побягнали през полето. Полицейските служители побързали да се приближат до автомобила и не позволили на останалите лица да напуснат автомобила. В автомобила заварили шофьора П., един мъж на задната седалка и трима мъже и едно дете в багажника.

Пътниците се самоопределили като сирийски граждани, а П. заявил, че е руски гражданин. Докато извършвали проверката избягалите трима мъже сами се върнали при спрения автомобил и се предали. Подсъдимият П. бил изпробван за алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни.

В хода на проведеното разследване чуждите граждани обяснили, че са от Сирия, нелегално са влезли в Турция, но след като там животът е станал 5 непоносим, решили да отидат нелегално в Белгия. За целта се свързали с „каналджии“, които да ги преведат през България срещу заплащане. Тарифата до Белгия била 6500 евро, а до Сърбия - 3700 евро на човек. От Турция тръгнали 12 човека, разпределени по 6 в два автомобила, плюс двама водачи.

Преди българската граница, в околностите на гр.Одрин в Турция, ги свалили от автомобилите и им казали, че трябва да стигнат до българската границата пеша. Така вървели около 6 часа и стигнали в близост до телена ограда. Било сутрин и водачите им казали да почиват и да поспят. Когато се стъмнило всички се промушили през дупка на телената ограда. Водачите им казали, че вече са на българска територия. Водачите постоянно комуникирали с някого по телефона. Продължили да вървят пеша през гориста местност. Едно от момчетата получило нараняване на крака, поради което водачът му казал да слезе на главния път и да се предаде. След три дни стигнали до точката, от която трябвало да бъдат взети и се скрили в гората. Били им обещани две коли, но се оказало, че едната няма да дойде. Тогава водачите им казали да излязат от гората и да се качат само осем човека в колата, а за останалите обещали да намерят друга кола. Вследствие на което се стигнало и до натоварването им в управлявания от П. процесен автомобил.

Въпреки положените усилия, по делото не било установено кой е „наел“ подсъдимият П. за тази „работа“, кой му е обещал парите, кой му е изпратил локацията, от която да вземе чуждите граждани и с кого е разговарял по телефона. В хода на разследването автомобилът е върнат на О.Л., която междувременно е вписана като собственик и в масивите на МВР Сектор „ПП“.