Решение № 520 от 17.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. *, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110111573 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Ж. А. И., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, срещу Община *, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. "*, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева – частичен иск от общо 15 000 лева /след допуснато изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно Определение от 07.02.2025 г./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на настъпило на 09.05.2024 г. непозволено увреждане – падане на неподдържан в изправност от ответника тротоар, находящ се в град *, ул. „*“ ** ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете – 12.09.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението;

2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 239,70 лева /след допуснато изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно Определение от 07.02.2025 г./, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на увреждането - 09.05.2024 г. до предявяване на исковете.

Ищецът твърди, че на 09.05.2024 г., около 19:00 – 19:30 часа, в град *, вървейки по тротоара на ул. „*“, се спънал и паднал, при което наранил дясната си длан и изпитал силна болка. Заявява, че тротоарът бил с липсващи плочки, а наличните такива били изпочупени, каквото е състоянието му и към момента на предявяване на исковете. Сочи, че поради силната болка и получен отток на дланта, късно същата вечер посетил Спешния център на МБАЛ „* - *“, където му направили изследвания и установили, че ищецът има фрактура на четвърта метакарпална кост. Твърди се в исковата молба, че на Ж. А. И. била поставена гипсова имобилизация за 25 дни, като на 17.05.2024 г. постъпил за оперативно лечение и бил изписан на 19.05.2024 г. Завявява се, че след осъществявани контролни прегледи на 12.06.2024 г. било констатирано възстановяване на уврежданията му.

Сочи се от ищеца, че вследствие на посочените травматични увреждания претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, 1 стрес, битови и социални неудобства. Ж. А. И. твърди, че и към момента при промяна на времето изпитва болка и дискомфорт на счупеното място, като през време на оздравителния процес се чувствал подтиснат и неудобно от обстоятелството, че не може да се обслужва сам.

Заявява се в исковата молба, че ответникът отговаря за вредите, причинени вследствие на неподдържания от негови работници и служители тротоар, представляващ част от общинската пътна мрежа.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции като основателни и доказани. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се оспорват предявените искове.

Оспорва се на твърдените от ищеца дата и място да е имало неравност, която да е била в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане на същия, съответно последното да е пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на ответника. Твърди се, че ищецът, при полагане на дължимата грижа и с оглед мястото на осъществяване на инцидента – в непосредствена близост до неговото жилище, би могъл да избегне същия.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, иска отхвърляне на исковите претенции, в условията на евентуалност – намаляване на претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Приобщена като писмено доказателство по делото е медицинска документация /л. 8 11/: Лист за преглед на ищеца от 10.05.2024 г., Епикриза след средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, Графия на дясна длан с пръсти от 12.06.2024 г., видно от които вследствие на травма в областта на дясна длан и пръсти на ищеца е проведено оперативно лечение – открита репозиция на фактура с вътрешна фиксация – мини плака, като същият е бил на стационарно лечение в периода от 17.05.2024 г. до 19.05.2024 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят * твърди, че живее в непосредствена близост до ищеца, като прибирайки се една привечер след работа, при ясна видимост, последният паднал на разбития тротоар на ул. „*“, при което наранил дясната си ръка, която била в камъчета и пясък. Заявява, че първоначално Ж. А. И. не се оплаквал от нараняването, но по-късно през нощта болката станала много силна, поради което се обадил на свидетеля и той го закарал в Спешна помощ, където гипсирали пострадалата ръка. Свидетелят сочи, че впоследствие ищецът претърпял оперативна намеса за ръката, което възпрепятствало предстоящите му качване на кораб и полагане на изпит по английски език.

Свидетелката * И.а И.а – майка на ищеца твърди, че на следващата сутрин след инцидента синът й дошъл при нея с гипсирана ръка, разказал й за случилото се и я помолил за съдействие, за да се измие и преоблече. Заявява, че синът й бил нервен и ръката го боляла, като това продължило няколко дни, през които тя му помагала в ежедневието и в домакинството. Свидетелката сочи, че след около седмица след инцидента на сина й била направена операция, като той престоял в болница три дни, след което следвали манипулации по смяна на превръзки, мазане на раната със съответните медикаменти и рехабилитация. * 2

И.а И.а твърди, че през посочения период синът й станал нервен, раздразнителен от бездействието, започнал да изпада в депресивни състояния и не искал да излиза с приятели.

Посочената травма осуетила качването му на кораб и полагането на изпит по английски език в * Свидетелката заявява, че към момента ръката на ищеца е раздвижена и се изчаква пълно възстановяване за премахване на поставената пластина.

В производството е допусната Съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на която ищецът е получил счупване на четвърта предкиткова кост на дясна ръка с разместване на фрагментите, което води до затруднение на хватателната функция на дясна ръка за период от около 1 – 1,5 месеца, като през последния е възможно ищецът да изпитва болки. Посоченото увреждане и възможно да се получи по начина, описан в исковата молба. При извършена контролна рентгенография на 12.06.2024 г. е констатирано пълно възстановяване на костите и на меките тъкани. Препоръчително е изваждане на поставената мини плака, чрез повторна оперативна намеса.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени в производството са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица, каквото е и ответникът по аргумент от чл. 136, ал.

3 от Конституцията на Република България, отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За основателността на предявените искове е необходимо ищецът, при условията на пълно и главно доказване, да установи спорните факти, от които произтичат претендираните от него права, а именно: деяние (действие или бездействие); противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени/неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага; виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа; размер на претърпените от него неимуществени вреди.

В тежест на ответника, от друга страна, е да докаже правонамаляващите си възражения, а именно: че с действията си пострадалият е станал причина за настъпване на вредите, както и оспорванията си относно обема на твърдените за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Според легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща пътното платно за движение и предназначена само за движение на пешеходци. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновени използвани за движение на пътни 3 превозни средства или на пешеходци (§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП). Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от ЗП). Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, между които и тротоарът.

Поддържането на общинските пътища е вменено задължение на общината (чл. 31 от ЗП), като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка, чрез свои служители или други наети лица. Поддръжката на тротоарните пространства, като част от общинската улична инфраструктура, включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние, с оглед обичайното им предназначение. Това означава, че същите следва да бъдат с положена равна настилка, която създава обективна възможност на пешеходците да се придвижват без риск от препъване в неравности или пропадане в дупки. Лицата, които стопанисват пътищата, са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация, и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване (чл. 3, ал. 1 ЗДвП). Законът определя и изискуемия резултат - осигуряване на необходимите условия за безопасно, сигурно, удобно придвижване през цялата година. Затова, каквато и организация да създава общината като собственик на пътя и лице, на което законът е възложил неговото поддържане, ако не е постигнат този резултат е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност.

От събраните в хода на производството свидетелски показания, които съдът кредитира като ясни, последователни, взаимнодопълващи се, безпротиворечиви, логични и съответстващи на приобщените писмени документи, се установява настъпилия на твърдения в исковата молба инцидент. От показанията на свидетеля * се установи лошото състояние на тротоара на ул. "*" в град *. Последното води до извода за наличие на противоправното бездействие на лицата, на които Общината е възложила поддържането на общинските тротоари в изправно състояние, като вината им според обективното гражданско право /чл.

45, ал. 2 ЗЗД/ се предполага до доказване на противното, а в конкретния случай ответникът не ангажира доказателства, оборващи законовата презумпция, което обуславя ангажирането на обективната деликтна отговорност на ответната община.