Определение № 4988 от 05.11.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4988

Пазарджик, 05.11.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стефан Желев административно дело № 1264/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И. Д. И., [ЕГН], от [населено място], община [община], [адрес], чрез адвокат И. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000271 от 30.10.2026 г., издадена от А. С. Т. – началник Сектор ОДМВР – Пазарджик, към РУ- Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 6 месеца.

С жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, като се изтъква, че търпи значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си трудови и семейни задължения.

Административен съд – Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, но е неоснователно, необосновано и недоказано.

С оспорения акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 6 месеца. Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителни и/или трудно поправими вреди, като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се твърди, че оспорващият търпи вреди от изпълнението на акта, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Имат се предвид обстоятелства възникнали след издаването на акта. В тежест на жалбоподателя е да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси, но описаните в жалбата обстоятелства са съществували и преди издаването на заповедта и не са нови по смисъла на чл. 166 ал. 2 от АПК.

Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166 ал. 2 от АПК визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти, и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство с прилагането на принудителната административна мярка, всъщност представлява последица от прилагането на мярката и само по себе си не може да обоснове вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват нови обстоятелства, сочещи на търпени вреди, които са пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. В този смисъл са Определения постановени от Върховния административен съд по адм. дело № 7869/2023 г., адм. дело № 11104/2025 г. и др.

От друга страна като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на молителя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на принудителната административна мярка не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда.

При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. В този смисъл Определение постановено по адм. дело № 6647/2024 г. по описа на Върховен административен съд.

Предвид изложеното искането за спиране се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. И., [ЕГН], от [населено място], община [община], [адрес], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000271 от 30.10.2026 г., издадена от А. С. Т. – началник Сектор ОДМВР – Пазарджик, към РУ- Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�