Определение № 280 от 03.07.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Смолян, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. К.

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500251 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 122/04.05.2025 г. по гр. д. № 177/2024 г.

Чепеларски районен съд е оставил без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на Решение № 19/09.04.2025 г. по гр. д. № 177/2024 г. на РС – Чепеларе в частта за разноските.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез главен юрисконсулт М. М., с оплаквания, че е неправилно, тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото.

В частната жалба се излагат доводи, че присъдения адвокатски хонорар не е есъобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СС, като същото се явява прекомерно.

Твърди се в жалбата, че безусловното прилагане на разпоредбите на НМРАВ, без да бъдат обсъдени спецификите на всеки отделен казус, би довело до несъответствие с основния принцип за справедливост, в т. ч. приетите правила огрничават правата на справедлив съдебен процес.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на акт съобразно искането в молбата по чл. 248 от ГПК.

В срок не е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищцовата страна.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуалано допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

С Решение № 19/09.04.2025 г. по гр. д. № 177/2024 г. Чепеларски районен съд е признал за установено по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, че ищецът Б. С. К. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД заплащане на сумата от 10 593 лева въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълънителен лист от 1

01.09.2010 г., издадени по ч. гр. д. № 204/2010 г. на РС – Чепеларе – поради изтекла погасителна давност.

Със същото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да да заплати на Б. С. К. направените по делото разноски в общ размер на 1 773, 50 лева, от които 423, 72 лева за платена ДТ и 1 350 лева за платено адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248 от ГПК ответникът „ЕОС Маткрикс“ ЕООД е поискал изменение на това решение в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение, което счита за прекомерно по размер. РС – Чепеларе се произнася по тази молба с обжалваното определение, което определение настоящата инстанция счита за обосновано и законосъобразно.

Настоящата инстанция не счита присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лева за прекомерно. В тази връзка следва да се отчете обема на извършената от пълномощника на ищеца работа. От пълномощникът на ищеца е изготвена аргументирана откъм фактология и правни аргументи подробна искова молба. Пълномощникът на ищеца се е явил в двете съдебни заседания и е проявил активност както относно изразяване и аргументиране на позиция по спора, така и относно събиране на доказателства по делото; изложена е аргументирана пледоария.

На следващо място, от значение е и размера на цената на иска.

Дори и да се приеме тезата, че при какъвто и да е размер на иска по този вид искове, извършената работа от адвоката е един и същи обем, размера на цената на иска определя по-голямата отговорност, която поема пълномощникът на ищеца.

С оглед приетото в практиката на СЕС, че националният съд не е обвързан от рамките на НМРАВ, настоящата инстанция счита, че адвокатското възнаграждение следва да отговаря на принципите за разумност и пропорционалност, както е прието в решението по дело С-57/15 на СЕС.

Освен гореизложеното, в тази връзка следва да се посочи, че в случая дори и да се приеме, че делото не е с фактическа и правна сложност, не се касае за случай, при който от пълномощникът се завеждат еднотипни дела, по които вече е установена категорична съдебна практика – например делата за нищожност на потребителски кредити, в които случаи настоящият съд найчесто намира основания за приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира з неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощник на ищеца, поради което, отхвърляйки това възражение с обжалваното определение, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Поради това Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 122/04.05.2025 г. по гр. д. № 177/2024 г. на Чепеларски районен съд.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3