Акт от 07.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пловдив, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Силвия Ал. Цанкова

Членове:Екатерина Ст. Роглекова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно наказателно дело № 20225300600733 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на частната тъжителка Н. В. В. против Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година по НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, с което на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното производство.

С жалбата се правят бланкетни оплаквания срещу постановения съдебен акт, като се оспорва изцяло прекратяването на наказателното производство по делото, образувано по тъжба на Н. В. срещу Й. С. С. с обвинение за извършено престъпление по чл. 148 от НК.

Срещу подадената въззивна частна жалба от защитника на Й. С. адвокат Л. В. Л., постъпва становище, в което се излагат съображения за нейната неоснователност и се иска оставянето й без уважение с потвърждаване на първоинстанционното съдебно разпореждане.

С жалбата и със становището не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание Н. В. представя писмено становище като допълнение към депозираната частна жалба, с което сочи че е изпълнила в срок указанията на Районния съд за отстраняване на недостатъците по 1 тъжбата си и е следвало да бъде насрочено съдебно заседание, в което да се установи дали е основателно повдигнатото обвинение. В хода по същество частната тъжителка моли да бъде уважена жалбата й и да бъде върнато делото на първата инстанция за разглеждането му от друг състав на Районен съд - Пловдив, като намира прекратителния акт за неоснователен, защото при разглеждане на документите на съдията докладчик не е станало ясно как може на една и съща дата, но в различни години тя да науча за въпросното деяние на С., а това, според нея, не може да е основание за прекратяване на делото.

Сочи, че законът дава право шест месеца след извършване на деянието да се подаде тъжба и тя го е направила в срок и изтъква, че Й. С. не спира с атаките си спрямо нея вече три години и в продължение на тези три години той иска да почерни нея и семейството й. Моли за обективност и връщане на делото на първа инстанция, за да й се даде възможност да докаже със свидетели и с други доказателства не само датата на извършване на деянието и датата на научаване, но и вредите, които търпи от престъплението, което подсъдимият извършва, а то вече било и множествено.

Й. С. чрез защитника си адвокат Л. Л. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на Н. В. срещу разпореждането по НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено наказателното производство. Намира за логични и последователни мотивите на първоинстанционния съд, приложил правилно материалния закон и спазил съдопроизводствените правила, като навежда доводи за обоснованост на Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година, защото, след дадени на тъжителката и неизпълнени от нея указания на съда, правилно е прието, че тъжбата не отговаря на законовите изисквания съгласно чл. 81 от НПК.

Изтъква, че между Н. В. и Й. С. се водят няколко дела, но те са по нейна инициатива, като голяма част от делата са прекратени, а в жалбата си, въз основа на която е образувано настоящото въззивно частно наказателно дело, тъжителката сочи, че ще представи документи, но депозира единствено становище, което е по същество и което показва, че тя не притежава необходимите документи и доказателства, както е написала. Отново изтъква, че всички дела, които Н. В. завежда, са прекратени или има оправдателни присъди по тях, и всички те са свързани с чат във фейсбук за това, че някой нещо е написал за нея не по нейните разбирания. Претендира разноски.

Тъжителката жалбоподател репликира, че посоченото от нея представяне на доказателства и свидетелски показания би трябвало да бъде на етап следствие, каквото още няма, а деянията на С. не са просто от чатове, а са свързани с лепнат й без основание от него прякор „***“, защото тя притежава документи от психиатър, че е абсолютно здрава и тези деяния не са само в мрежата, не само в страницата на село Ц., а и в самото село – пациентите на Й. С. са жители на селото и когато я срещнат по улицата я питат защо той я мрази толкова, че я нарича „***“, и сочи, че той дори не изпълнява съвестно задълженията си като лекар, а се занимава с клюки. За претендираните разноски моли да бъдат отхвърлени, тъй като ги намира за печалбарство.

2

От своя страна Й. С. репликира, че работата му е да лекува хора, а не да се занимава с интриги, няма направена фейсбук страница, за разлика от Н. В., чиято цел, според него, е само да плюе кметицата и сочи, че коментарите му са единствено във връзка с неверни данни срещу кметицата, както и че не обича по време на работа да коментира каквото и да било друго, защото медицината е сериозна наука и всички допълнителни неща са във вреда на лекаря и пациента. При последна дума моли жалбата на частната тъжителка да бъде отхвърлена.

След анализ на материалите, доводите на страните и служебна проверка на първоинстанционният съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК Съдът намира частната въззивна жалба за процесуално допустима – подадена в срок от легитимирано лице, но разгледана по същество – за неоснователна.

Споделят се от настоящия състав мотивите на Районен съд - Пловдив, че тъжбата не е приведена според изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК досежно посочването на обстоятелства на престъплението, и в частност датата, на която е извършено деянието и кога е узнато за обидата – основни елементи от обстоятелствената част на обвинението.

В Тъжбата си от 20.10.2021 година, въз основа на която е образувано НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, Н. В. сочи, че на 20.04.2021 година под формата на коментар във фейсбук Й. С. пише и разпространява злонамерено обидни квалификации, подигравки, присмех и насаждане на омраза спрямо личността й, като обидите са публикувани в интернет пространството на 20.06.2020 година. На 25.10.2021 година от съдията докладчик е разпоредено на частната тъжителка в 7-дневен да уточни населеното място, в което е извършено престъплението, кога е извършено деянието и кога тъжителката узнава за него, както и да изправи други нередовности с предупреждение за прекратяване на производството при неизпълнение на съдебните указания.

На 19.11.2021 година от Н. В. е депозирано „Изпълнение на РАЗПОРЕЖДАНЕ“ за изпълнение на указанията на Районен съд - Пловдив, като в документа за дата на престъплението е посочена 20.06.2020 година, а за дата на узнаване: „същата дата 20.06.2021“.

Тази неизясненост e и поводът ХVІ наказателен състав на Районен съд - Пловдив да прекрати наказателното производство по НЧХД № 6850 / 2021 година.

По силата на чл. 81 от НПК тъжбата, за да е годен да послужи за иницииране на наказателно производство от частен характер процесуален документ, трябва да съдържа освен данни за подателя и лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението, т.е. за фактическите данни, на които се основава обвинението, включващо дата на извършване на деянието и дата на узнаване от частния тъжител за извършването му, в случаите когато те са различни, както и други фактически данни, на базата, на 3 които е възможно да се прецени допустимостта на тъжбата. Описаните в тъжбата обстоятелства на престъплението очертават фактическата рамка на наказателното преследване – по формулираното в тъжбата обвинение с посочване на конкретни факти се определя предметът на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на дееца в него и така се гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия (вж. Решение № 173 / 21.01.2021 година по н. д. № 626 / 2020 година на ВКС, III н. о.).

В случая от представените от Н. В. документи от 20.10.2021 година и 19.11.2021 година е неясно дали престъплението е извършено на 20.06.2020 година, на 20.04.2021 година, или на 20.06.2021 година, което е пречка както да се установи спазването на преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за подаване на тъжба, така и кога е извършено престъплението, което се вменява с повдигнатото на Й. С. частно обвинение. Нещо повече – в тъжбата си В. сочи, че нанасяните й от С. обиди „не са еднократни, а системни и продължаващи повече от три месеца“, което, изказано по този начин, създава допълнително объркване и погледнато назад във времето от момента на депозиране на тъжбата, за инкриминиран период би могъл да се счете и промеждутък между месец август 2021 година и месец октомври 2021 година.

Непротиворечиво е разбирането в теорията и в съдебна практика и преди изменението на НПК от 2017 година, и след това, че правната квалификация на твърдените обстоятелства е изцяло задължение на съда и се дава от него, но за точната формулировка на фактите задължението е на тъжителя, защото от тях зависи правилното очертаване на предмета на доказване и законосъобразното произнасяне от съда именно в тези рамки, като така се гарантират правата на страните – отговор на обвинението от тъжителя и възможност за упражняване в пълен обем правото си на защита от подсъдимия.

Така, след като частната тъжителка Н. В. В., въпреки изрично дадените й указания в тази насока, не е детайлизирала съществен елемент от престъплението, за което е повдигнато обвинение, прави тъжбата й несъответстваща на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК и обосновава извода, че атакуваното разпореждане е постановено в пълно съответствие със закона, което обуславя потвърждаването му от настоящата инстанция.

В съответствие с изхода на делото и на основание чл. 317 във връзка с чл.

190, ал. 1 от НПК частната тъжителка Н. В. В. дължи на Й. С. С. разноски за защита във въззивното производство в размер на сумата по представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане № 8071 / 07.12.2021 година по НЧХД № 6850 / 2021 година на Районен съд - Пловдив, ХVІ наказателен състав, с което 4 на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 във връзка чл.

24, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 81, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното производство.

Осъжда Н. В. В. да заплати на Й. С. С. сумата от 1000 (хиляда) лева – адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5