Решение № 1689 от 12.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Варна, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501556 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от П. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***, чрез адв. С.С., срещу Решение № 205 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 11275/2020 г. по описа на ВРС, XVI състав, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. В., ЕГН **********, срещу Община Варна, Булстат 000093442, представлявана от кмета Иван Портних, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО Боровец - Север, с площ от 692 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, с предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване, на основание придобивна давност – владение, продължило спокойно повече от 20 г. - от 2000 г. досега, като присъединява и владението на родителите на съпругата му за периода от 1975 г. до 2000 г.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и уважаване на иска. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и неправилно е приложил материалния закон. В тази връзка твърди, че от свидетелските показания по делото се установява, че е владял имота в посочения от него период. Излага, че неправилно съдът е приел, че имотът е придобил статут на частна общинска собственост. Изтъква, че от приетата по делото експертиза се установява, че липсват данни за одържавяване на имота, както и за включване в ТКЗС, ДЗС или предоставяне за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В заключение излага, че за процесния имот давност е текла в негова полза, 1 доколкото същият не е придобит от Общината и поради това не следва да се прилага разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Община Варна не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът П. Н. В., редовно призован, не се явява, не се представлява. Съдът докладва Становище вх. № 19807/05.10.2021 г. от адвокат С.С. – пълномощник на страната, с което поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна, редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт С.Ц.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна, моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, срещу Община Варна, Булстат 000093442, представлявана от кмета Иван Портних, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна, район „Аспарухово“, СО Боровец - север, с площ от 692 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, с предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване, на основание придобивна давност – владение, продължило необезпокоявано повече от 20 г. - от 2000 г. досега, като присъединява и владението на родителите на съпругата му за периода от 1975 г. до 2000 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищeцът П.В. е навел следните твърдения: че същият е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО Боровец - север, с площ от 692 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, с предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване, въз основа на давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 20 г. - от 2000 г. досега, като присъединява и владението на родителите на съпругата му за периода от 1975 г. до 2000 г. Сочи, че имотът е владян от бащата на съпругата му В.Ц. повече от 40 години, като за период от 10-12 години му е помагал и свакото на ищеца - А.Б., както и самият ищец заедно със съпругата си. Излага, че от 2000 г. имотът се обработва предимно от ищеца. В разговор с бащата на съпругата си той узнал, че същият не притежава документ за собственост на имота, поради което през 2019 г. ищецът предприел процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност. След като подал заявление за издаване на скица в Службата по геодезия, картография и кадастър, Община Варна съставила за имота Акт за частна общинска собственост, вписан в АВ под № 174, том 16, рег. 6320, дело 3592/18.03.2020 г., с което оспорва правото на собственост на ищеца и препятства снабдяването на последния с КНА за собственост върху имота. Сочи, че процесният имот никога не е бил общинска собственост, не е бил ползван от Община Варна, както и че липсва основание за записването на последната в кадастралните регистри като собственик на имота.

Настоява за уважаване на предявената претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С.Ц., с който счита предявния иск за неоснователен. Сочи, че процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР за ЗСПЗЗ. Заявява, че съгласно ПНИ, новообразуваният поземлен имот № 3332 е с вписан със собственик „училище“. Изтъква, че с Решение № 574/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – гр. Варна, на основание чл. 18ж, ал.

1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е признато правото на собственост на Основно училище „Петко Напетов“ в съществуващи (възстановими) реални граници върху имот, представляващ нива от 165,100 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР за ЗСПЗЗ на Галата.

2

Излага, че по плана на старите граници в площта на стар имот № 415, вписан със собственик „училище“, попадат няколко имота по КП от 1979 г., един от които е имот № 2030 с площ от 692 кв. м., със записан ползвател А. – без посочен документ, който имот е именно процесният. Сочи, че по отношение на имот № 2030 от КП от 1979 г. няма данни за придобиване на правото на собственост по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Сочи още, че след влизане в сила през 2012 г. на ПНИ на с. о. Боровец – север, за ПИ № 3332 няма проведена процедура за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащото лице, както и не е заявена процедура за изменение на влезлия в сила ПНИ по § 4к, ал. 8, т.1-3 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно процесния имот.

Излага подробни аргументи относно невъзможността ищецът да е придобил процесния имот по давност. В тази връзка се позовава на неприключилата реституционна процедура, както и на мораториума, установен с разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС. Настоява за отхвърляне на предявената претенция.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 10378 за ПИ с идентификатор ***, с площ от 692 кв. м., с местонахождение: обл. Варна, общ. Варна, гр.

Варна, с.о. Боровец – север, с граници: ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, се установява, че същият е съставен на 13.03.2020 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС. В т. 8 от акта, „Номер и дата на съставени по-рано актове“, е отразено, че няма такива. В т. 9, „Предоставени права за управление“ е записано, че имотът се управлява от Кмета на Община Варна на основание чл. 12, ал. 5 от ЗОС.

Видно от Скица № 15-571029-02.07.2020 г. на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна, същият е с площ от 692 кв. м., с адрес: гр. Варна, район „Аспарухово“, с.о. Боровец – север, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор *** и номер по предходен план 5473332, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***,

***, със собственик по данни от КРНИ: Община Варна – с Акт за общинска собственост № 174, том 16, рег. 6320, дело 3592 от 18.03.2020 г., издаден от Служба по вписванията – гр. Варна. Посочено е, че последното изменение на КККР относно поземления имот е от 25.03.2020 г.

Видно от Скица № 15-1133409-12.12.2019 г. на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна, същият е с площ от 692 кв. м., с адрес: гр. Варна, район „Аспарухово“, с.о. Боровец – север, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор *** и номер по предходен план 5473332, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***,

***, със собственик: училище. Посочено е, че последното изменение е със заповед КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на началника на СГКК – Варна.

С писмо изх. № ОСИСД20000367ВН_002АС от дата 22.01.2020 г. Кметът на район „Аспарухово“ уведомява Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, че няма издадена заповед на Кмета на район „Аспарухово“ за възстановено право на собственост за ПИ ***.

Видно от Регистър на имот с идентификатор ***, с площ 691,75 кв. м., с административен адрес: м. Боровец – север, област Варна, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, като собственик на същия е отразен Училище, Булстат 2000000415, а адрес: гр. Варна, ул. неизвестна. Липсва попълване в графата „Акт за собственост №“. Данните са попълнени на 04.03.2010 г.

Видно от стр. 13 на Разписен лист към проекта за дворищна регулация на м. Боровец – 2 , гр. Варна, Варненски окръг, Варненска област, имот № 2030, нива, е записан на 3 собственик А.. С ръкописни букви е отразено, че Разписният лист е към кадастрален план на с.о. Боровец – север, одобрен със заповед № р-115/29.04.1996 г. на Кмета на Община Варна.

Видно от Решение № 574 на Поземлена комисия – гр. Варна, община Варна, област Варненска, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Галата, на 07.12.1998 г., на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протокол № 6/04.01.1993 г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ, комисията е признала правото на собственост на Основно училище „Петко Напетов“ в съществуващи (възстановоми) реални граници на имот, представляващ нива от 165,100 дка, находящ се в терен по § 4 на Галата, в местността Кърчанлък, заявен с пореден № 6 от заявление вх. № 50317/10.02.1992 г. и установен със Служебна бележка – отнети 651 ПМС. В забележка е отразено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота.

От Таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план за местност Боровец – север, кв. „Галата“, гр. Варна, се установява, че имот № 2030 по новия кадастрален план от 1995 г., с площ 692 кв. м. и ползвател А., попада с пълната си площ в стар имот 415 по плана на старите граници (по аерофотоснимки от 1942 г.), записан на Училище.

От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че за терена, в който попада процесният имот, са налични следните планове и карти:

1. Кадастрален план на „Западно от Галата" от 1979 г., с попълване 1989 г. и 1996 г., одобрен със заповед № Р-115/29.04.1996 г. Съгласно него процесният имот представлява имот № 2030, с площ 692 кв. м., като в разписния лист е записан на собственик А., при граници: имот № 2047 на Й. А.ов Л., имот № 2029 на Т.И., път, път.