Решение № 1012 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд: Окръжен съд - Варна
Дело: Гражданско дело 1931/2023
Вид: Решение № 1012
Подписан: 14.10.2026
Състав: Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.247 · Граждански процесуален кодекс
чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.247, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
чл.248 · Граждански процесуален кодекс
чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.29, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20233100101931 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.247 от ГПК.

Със свое Решение №224/02.03.2026 г. съдът е оставил без уважение:

I).Предявените от М. А., родена на ********** г. в К.Н. с личен паспорт №********, валиден до **.**.**** г., ЛНЧ ******, с адрес гр. В., ул. „Г. С.“ №** против Г. Д. И., ЕГН **********, гр. В., ул. „С. Д. С.“ №**, ет.*, ап.* като обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на:

1).ПИ с идентификатор № ***.****.*** по КККР, одобрени със заповед №РД -18– 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , находящ се в гр. Варна, с.о. „А.м.“ с площ от 948 кв. м., при граници: №№ ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.*** и ***.****.***, на основание завещание, съставено на 25.01.2013 г. от П.П. в К.Н.;

2).Жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ***.****.*** по КККР, одобрени със заповед № РД -18 – 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състояща се от антре, две стаи, остъклено предверие, баня, тоалет със застроена площ от 69.90 кв. м. в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №***.****.***, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***.****.***, находяща се в гр. Варна, с. о. „А.м.“, ет.1, ведно с помещение за спомагателен инвентар от 35, 85 кв.м. и таванска стая с площ от 27 кв. м. и ½ идеална част от дворното място с идентификатор №***.****.*** по КККР с площ от 1293 кв.м. в гр. Варна, с.о.“А.м.“ при съседи: №№***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, на основание завещание, съставено на 25.01.2013 г. от П.П. в К.Н. като неоснователни и недоказани;

II).Предявените с насрещна искова молба от Г. Д. И., ЕГН **********, гр. Варна против М. А., ЛНЧ ******, гр. Варна като обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС да бъде признато, че ответницата е собственик, както и да й бъде предадено владението, върху следните имоти и движими вещи:

1).ПИ с идентификатор № ***.****.*** по КККР, одобрени със заповед № РД -18– 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК , находящ се в гр. Варна, с.о. „А.м.“ с площ от 948 кв. м., при граници: №№ ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.***, ***.****.*** и ***.****.***;

3).Моторна лодка с № *****, **************, двигател ************, дължина – 5, 66 м.; ширина – 2, 10 м. и височина на борда – 1, 5 м.;

4).Лек автомобил, марка „В.“ ****, модел „Т.е.“, рег. № *******, рама № ************, двигател № **********;

5).Лек автомобил марка

„М.“

******,

№*******************, двигател № ***********; рег.

№

*********, рама

6).Ремарке за лек автомобил, рег.

№

***********, рама

*****************;Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните§

III).Предявения от главно встъпилото лице Д. С., гражданин на К. **********роден на **.**.**** г. в О., Н. против М. А., ЛНЧ ******, гр. Варна, иск за прогласяване на нищожността на завещание, съставено на 25.01.2023 г. от П.Д.П. в полза на М. А., като неоснователен и недоказан;

IV).Предявените от главно встъпилото лице Д. С., гражданин на К. **********роден на **.**.**** г. в О., Н. против ищцата М. А., ЛНЧ ******, гр. Варна като обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ищцата, че главно встъпилото лице е собственик на:

V).Предявените от главно встъпилото лице Д. С., гражданин на К. **********роден на **.**.**** г. в О., Н. против ответницата Г. Д. И., ЕГН **********, гр. Варна като обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответицата, че главно встъпилото лице е собственик на:

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

I).М. А., в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против Г. Д. И. положителен УИ за собственост за приемане на установено в отношенията между тях, че ищцата А. е собственик на процесните недвижими имоти по силата на универсално завещание, съставено в неяна полза на 25.01.2013 г. от П.Д.П. в К.Н.;

II).Жалба от Д. С., гражданин на К.Н. в качествот му на Главно встъпило лице, в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове против:

1).М. А. за прогласяване на нищожността на завещанието, съставено на 25.01.2023 г.

3 от П.П. в К.Н..

2).М. А. и Г. И. положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на същите, че Д. С. е собственик на двата процесни имота, на основание на завещание, съставено на 25.01.2023 г.

По тези жалби е образувано производството по в.гр.д. №219/2026 г. по описа на ВАпС. По него е постановено определение №313/04.06.2026 г., с което производството пред въззивния съд е било прекратено, а делото е било върнато за отстраняване на констатирани очевидни фактически грешки в диспозитивите на решението, във връзка с констатираното от въззивната инстанция.

Въззивният съд е установил, че в диспозитивите, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените от Д. С., като главно встъпило лице искове е посочено придобивно основание „завещание съставено на 25.01.2023 г. от П.П. в К.Н.“, което не съответства с посоченото в ИМ за придобиването на процесните имоти от страна на главно встъпилото лице чрез наследяване и по закон.

Освен това е установено, че постановените от съда диспозитиви, касаещи отхвърлените искове предявени от М. А. и Д. С. не са в съответствие с мотивите по тези претенции. Съдът в мотивите си е приел, че М. А. е наследница по валидно завещание, а Д.

С. е наследник по закон на починалия П.П., със запазена част, т.е. макар да е приел, че двамата са съсобственици на процесните имоти, което би следвало да сочи на частична основателност на предявените от двамата искове, съдът не е се е произнесъл с правилните диспозитиви.

Съдът е дал възможност на страните да заемат становища по така постановеното от съда определение и е гледал производството в публично съдебно заседание, съобразно с предвидената в нормата на чл.247, ал.3 от ГПК.

В писмено становище – молба вх. №24922/30.07.2026 г., подадена в съда от представител на ищцата М. А. се заема становище, че посоченото в прекратителното определение на Апелативен съд – Варна като възприети допуснати очевидни фактически грешки в диспозитива на първоинстанционния съд действително е така. На първо място действително неправилно е изписано, че главно встъпилото лице – Д. С. е придобил правата си на базата на наследяване, а не както е изписано на базата на завещание от страна на наследодателя, а от друга страна е налице посоченото от въззивната инстанция разминаване между приетото в мотивите на съдебното решение, че и ищцата А. и главно встъпилия С. са наследници на починалия – първата по завещание, а втория по смисъла на закона и на основание запазена част, гарантирана от Закона за наследството. Моли за допускане на поправки на констатираните фактически грешки.

Писмено становище с вх. №25315/04.08.2026 г. е депозирано и от името на Д. С..

Последния също заема становище, че виждането на въззивния съд за наличие на очевидни фактически грешки е правилно, като прави подробен анализ на мотивите на съда. Посочено е, че първоинстанционния съд е посочил, че С. е единствен наследник по закон на 4 починалия П.П., че завещанието в полза на М. А. е валидно и че в резултат на това и ищцата и главно встъпилото лице са едновременно наследници на починалия. Намира, че ищцата следва да бъде призната за собственик на ½ идеална част от наследствените имоти на база на универсално завещание, намалено до размера на разполагаемата част, а главно встъпилия С. следва да бъде признат за собственик на ½ идеална част от процесните имоти на основание наследство по закон, като квотата му представлява запазената му част като универсален правоприемник по закон. Моли на основание чл.247 от ГТПК да бъдат допуснати поправки на очевидни фактически грешки в Решение №224/02.03.2026 г. по гр.д.

№1931/2023 г. по описа на ВОС, като бъдат коригирани следните грешки: 1).Придобивното основание на претенцията на С. вместо завещание да бъде посочена като „наследство по закон“; 2).Да бъде отменен постановения диспозитив в частта, с която са отхвърлени изцяло установителните искове на Д. С. и М. А., а вместо тях – 3).Бъдат постановени нови диспозитиви, с които да бъде признато за установено по отношение на страните , че Д. С. е собственик на ½ идеална част от описаните в ИМ недвижими имоти, на основание наследство по закон (запазена част), а М. А. е собственик на ½ идеална част от същите имоти на основание универсално завещание от 25.01.2013 г., намалено до размера на разполагаемата част.