Решение № 326 от 20.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000439 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.606 от ГПК във връзка с чл.266,ал.4 от ТЗ.

Образувано е по жалба /имаща характер на частна жалба/,подадена от И.

К. Г. с ЕГН **********-съдружник във “Ф. Е. О.”ООД-в ликвидация-гр.П., ЕИК ***,чрез пълномощника му адв. А. Д. Г.,против решение №284/24.06.2024 г.,постановено по ч.т.д.№355/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което е оставена без уважение молба с вх.№20462/13.06.2024 г. на И. К. Г.,подадена на основание чл.266,ал.4 от ТЗ за освобождаване на настоящия ликвидатор на “Ф. Е. О.”ООД-в ликвидация-гр.П., ЕИК ***-К. В.

Д. и назначаването на молителя като ликвидатор на същото дружество.

В частната жалба се поддържа,че атакуваното решение е неправилно и е изразено несъгласие с извода на окръжния съд,че посочените от молителя основания за отнемане функциите на ликвидатора са незначителни и маловажни.Посочено е,че според

ОС-Пловдив изпълнителното производство,в което молителят е назначен за пазач на имота в гр.П., ул. К. Р.

****,не е причина да се уважи молбата му за смяна на ликвидатора,но изпълнителното производство,според изложеното в частната жалба,не е било водещ аргумент на самия молител за обосноваване на искането му за смяна на ликвидатора.Твърди се,че в молбата си по чл.266,ал.4 от ТЗ молителятнастоящ частен жалбоподател,се е позовал основно на вписванията в Търговския регистър по партидата на “Ф. Е. О.”ООД-в ликвидация-гр.П., ЕИК 1

***,където били обявени неверни данни за дейността на дружеството,като поддържа,че това е станало след обявяване решението на ПОС по т.д.

№363/2023 г. и под ръководството и упражняване на правомощията на ликвидатора Д. и упълномощения от него адвокат.В частната жалба се описват обявени по партидата на горното дружество актове на база подадени от настоящия ликвидатор заявления,сочи се наличие на противоречие относно данните между ГФО на дружеството за 2019 г. и представена декларация по чл.38,ал.9 от ЗСч. за липса на дейност на дружеството за същата година,посочени са и недостатъци /от формална страна/ в обявения по партидата на дружеството ГФО за 2020 г.В обобщение,частният жалбоподател счита,че изтъкнатите от него обстоятелства внасят сериозно колебание относно достоверността на обявената финансова дейност на дружеството преди започване на ликвидационното производство и счита,че това е резултат от действията на ликвидатора и некомпетентната му намеса при обявяване на актове съгласно Закона за счетоводството и Търговския закон.Твърди още,че ликвидаторът не е изпълнил задълженията си за съставянето на междинен отчет и баланс на дружеството при започване на ликвидационното производство,нито е свиквал общо събрание на съдружниците за докладването на такъв отчет и баланс.Поддържа,също така,че ликвидатора Д. не проявява никаква активност по стопанисване и управление на притежаван от дружеството имот,поради което съдружникът И. Г. заплаща сметките за електрическа енергия и вода за същия имот.Всички тези описани в жалбата обстоятелства,не са незначителни,според частния жалбоподател и налагат извод за основателността на искането му за смяна на ликвидатора.

На база всички поддържани в частната жалба съображения е поискано настоящият съд да отмени обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд,да освободи К. В. Д. с ЕГН ********** от длъжността му ликвидатор на “Ф. Е. О.”ООД-в ликвидация с ЕИК ******* и да назначи И. К. Г. като ликвидатор на дружеството.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от дружеството в ликвидация “Ф. Е. О.”ООД,с ЕИК *******,чрез пълномощника му адв. М.

Б..В отговора е изложено становището,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а атакуваното с нея решение е правилно и мотивирано.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора.Към същия са приложени и писмени доказателства.Заявено е и искане за присъждане в полза на дружеството разноски за настоящото производство.

Пловдивският апелативен съд,като прецени доказателствата по делото и изложените в частната жалба оплаквания,свързани с незаконосъобразността и неправилността на обжалвания съдебен акт,приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима,подадена е в предвидения в закона едноседмичен срок,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице,имащо правен интерес да обжалва същия акт.С оглед на това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна. Съображенията на 2 апелативния съд в тази насока са следните:

Обжалваното по настоящото дело решение №284 от 24.06.2024 г.,постановено по ч.т.д.№355/2024 г. по описа на Окръжен съдПловдив,ТО,XX-ти състав,е постановено на основание чл.266,ал.4 от ТЗ въз основа на молба с вх.№20462/13.06.2024 г.,подадена от И. К. Г. с ЕГН ********** като съдружник във “Ф. Е. О.”ООД-в ликвидация,ЕИК *******,с която е поискано освобождаването на настоящия ликвидатор на дружествотоК. В. Д. от тази му длъжност и назначаването на молителя И. К. Г. за ликвидатор на същото дружество.С посоченото решение тази молба е оставена без уважение,като е прието в мотивната част на решението,че тя е неоснователна и недоказана.

В самата молба,въз основа на която е образувано производството по чл.266,ал.4 от ТЗ,се твърдят следните обстоятелства,с които е обосновано искането за освобождаване на сегашния ликвидатор на горното дружество,а именно:

Твърди се,че от момента на назначаването на К. Д. като ликвидатор на горното дружество,до момента на подаване на молбата,са обявени по партидата на дружеството декларация по чл.38,ал.9 от ЗСч. за липсата на дейност на дружеството за 2022 г. и ГФО за 2019 г.,както и покана до кредиторите,а със заявление обр.Ж1 от 29.03.2024 г.,във връзка с дадени указания от 28.03.2024 г.,на мястото на ГФО за 2019 г. била качена декларация по чл.38,ал.9 от ЗСч. за липса на дейност за 2019 г.С това,според молителя,се изчерпвали действията на ликвидатора от назначаването му до момента на подаване на молбата,като се виждало,че за един и същи период се обявяват два противоречащи се акта,тъй като от ГФО за 2019 г. ясно личало,че дружеството е било активно и е осъществявало дейността си през същата година,за разлика от отразената в декларацията по чл.38,ал.9 от ЗСч. липса на дейност през същата година.

Наред с горното,в молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ,е отразено,че до момента на подаването й ликвидаторът К. Д. не е изпълнил задължението си за съставяне на междинен баланс към момента на прекратяване на дружеството заедно с пояснителен доклад,които да станат достояние на съдружниците и въпреки отправената му от молителя покана на 22.03.2024 г.,ликвидаторът не свикал събрание и не представил начален отчет и баланс относно ликвидиращото си дружество.Твърди се още,че е налице пасивност от страна на ликвидатора относно обслужване на текущите задължения на дружеството,тъй като фактурите за електрическа енергия и вода за периода от открИ.е на ликвидацията се заплащат лично от И. Г..В молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ са описани и действия на ликвидатора К. Д.,изразяващи се в обжалване от него на разпореждане на ЧСИ М. К. по изп.д.№206/2023 г.,образувано по описа на същия ЧСИ,с което разпореждане по искане на И. Г. била допусната повторна оценка на собствен на дружеството имот,върху който било насочено принудително изпълнение по същото изпълнително дело и който съставлявал,според твърденията на молителя,най-големия актив на дружеството в ликвидация.Тези действия на ликвидатора,според молителя Г.,пречат на постигането на оптимална продажна цена за имота.

3

Според молителя,така описаните в молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ обстоятелства,сочат на извод,че са налице важни причини,налагащи освобождаването на сегашния ликвидатор на горното дружество.

В обжалваното решение е прието,най-общо казано,че не се установяват и от молителя не се представят доказателства за наличие на важни причини за освобождаване /замяна/ на ликвидатора на дружеството,поради което и подадената молба по чл.266,ал.4 от ТЗ е оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

След извършената самостоятелна преценка на сочените в молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ обстоятелства и представените в тази връзка доказателства,настоящата инстанция също формира извод за неоснователността на същата молба.Съгласно практиката на ВКС,която се споделя от настоящия състав,под “важни причини” по смисъла на чл.266,ал.4 от ТЗ,следва да се разбират само такива,които водят до обективна невъзможност ликвидатора да извършва дейността,свързана с ликвидацията на предприятието на търговеца,или такива,които създават пречки за провеждането,респективно довършването на ликвидационното производство /в този смисъл е решение №450 от 10.06.2005 г. на ВКС по гр.д.№657/2004 г.,ТК/.

В случая изложените в молбата фактически причини,с които е обосновано искането за освобождаване на назначения ликвидатор на “Ф. Е.

О.”ООД-в ликвидация,а именно на К. В. Д.,не представляват “важни причини” в горния смисъл.На първо място,не се констатира твърдяното в молбата противоречие в обявените по партидата на дружеството в ТР данни за дейността му през 2019 г.,като и към настоящия момент по тази партида е обявен само ГФО на дружеството за същата година,но няма обявена декларация по чл.38,ал.9 от ЗСч. за липса на дейност за същата година,т.е. няма обявени два взаимно противоречащи си акта по тези партида.Без значение в тази насока е дали въпросната декларация е била представена от ликвидатора с посоченото в молбата /а и в частната жалба/ заявление,при положение,че към момента тя не е обявена в регистъра.Има обявена декларация на посоченото основание от ЗСч. само за 2022 г.Що се касае до сочения в частната жалба недостатък в изготвения и обявен по партидата на дружеството ГФО за 2020 г.,то същият недостатък,дори и да е налице,не може да съставлява “важна причина”,даваща основание за освобождаване на ликвидатора,още повече,че отчета се отнася за дейност на дружеството отпреди открИ.е на производството по ликвидация и няма отношение към визираните в разпоредбата на чл.268 от ТЗ задължения на ликвидаторите,нито обосновава извод за оглА.а със съдействието на ликвидатора недостоверна информация относно финансовата дейност на дружеството по време на производството по ликвидация.Наред с това следва да се отбележи,че въпросният недостатък в ГФО за 2020 г. е посочен за първи път в частната жалба,без да има позоваване на него в молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ,а поначало при направено искане за освобождаване на ликвидатор на посоченото основание,подлежат на преценка само конкретните фактически основания,изложени в самата молба,където е заявено такова искане.

4

Освен горното,не се установява обективна невъзможност на назначения ликвидатор за изпълнение на задълженията му като такъв,нито пък негови действия,създаващи пречки за довършване на откритото ликвидационно производство по отношение предприятието на “Ф. Е. О.”ООД.Данни за обективна невъзможност за изпълнение на задълженията от ликвидатора няма,а не се и твърдят такива в самата молба по чл.266,ал.4 от ТЗ.Отделно от това,соченото заплащане на текущи сметки на дружеството за електрическа енергия и вода от съдружника И. Г.,вместо от ликвидатора Д.,не е факт,от който да се извлече извод,че ликвидатора проявява пасивност,пречеща на довършване на откритото ликвидационно производство.При преценка основателността на молбата следва да се отчете и обстоятелството,че от момента на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на дружеството,открИ.е на производство по ликвидацията му и назначаването на ликвидатора,до момента на подаване на настоящата молба по чл.266,ал.4 от ТЗ,са изминали само четири месеца,а постановения с решението срок на ликвидация е едногодишен.Към момента на подаване на молбата не е изминал и шестмесечния срок за предявяване на вземанията от кредиторите на дружеството,който тече от обявяване на поканата до тях в търговския регистър,а същата покана /по чл.267 от ТЗ/ е обявена в регистъра на 01.04.2024 г. и като се има предвид,че самото решение за открИ.е на производството по ликвидация е влязло в сила на 20.02.2024 г. и обстоятелствата за откритото производство и назначаване на ликвидатора са вписани в регистъра на 26.02.2024 г.,то следва извода,че самото обявяване на покана в този регистър /по инициатива на ликвидатора/ е своевременно.Като цяло,с молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ няма представени доказателства,нито от публично достъпните данни за вписванията по партидата на дружеството в ТР може да се извлече извод за проявени такива действия или бездействия от страна на ликвидатора Д.,които да създават сериозни пречки и/или затруднения за продължаването и довършване на откритото ликвидационно производство.