Решение № 905 от 20.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. С., 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110126149 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от С. В. Ц. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 000 лeва, представляваща частична претенция от сумата от 9 100,42 лева – стойност на главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2009 г. - м. 04.2011 г., за която сума по ч. гр. дело № 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 87-ми състав е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането поради изтичане на погасителна давност.

Ищецът твърди, че в хода на производството по № 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд бил издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г., с който същият е осъден да заплати на ответника сумата от 9 100,42 лева, представляваща стойност на главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия, сумата от 1 517,76 лева, представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер от 212,36 лева. Посочва се, че по молба на [фирма] от 13.07.2012 г. и за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания било образувано изпълнително дело № ***/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Поддържа, че в хода на същото били предприети изпълнителни действия в периода от 13.07.2012 г. до 19.04.2013 г., когато била наложена възбрана върху недвижим имот. Следващите по време изпълнителни действия били от 27.10.2016 г., 02.12.2016 г., 27.01.2017 г. и 28.02.2018 г. Излагат се доводи, че след този момент и до депозиране на исковата молба отново не са предприети изпълнителни действия.

Ищецът счита, че правото на принудително изпълнение на вземането за главница в размер на сумата от 9 100,42 лева по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, поради 1 което и притезанието недължимо. Намира за приложим тригодишният давностен срок, предвид периодичния характер на вземането. Производството по изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона – на 21.08.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради не предприемането от взискателя на годни изпълнителни действия в периода от 21.08.2012 г. до 27.10.2016 г. След прекратяването взискателят не е поискал образуване на ново изпълнително дело, при което давността за вземанията е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие и е изтекла към момента на депозиране на процесната искова молба. С тези доводи се отправя искане за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че процесният изпълнителен лист от 11.06.2012 г. е издаден на основание чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, при което правните и последици са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение и същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този случай давностният срок за цялото вземане е петгодишен, съгласно чл. 117, ал. 2 ГПК. Посочва, че същият е бил многократно прекъсван – чрез подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, както и чрез предприетите в хода на вече образувания изпълнителен процес конкретни изпълнителни действия – налагане на възбрана на 24.04.2013 г., налагане на запор през 2016 г. върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, налагане на запор на 11.11.2016 г. върху МПС, собственост на длъжника, депозиране на молби с конкретни искания през 2017 г. и 2019 г. и др. п. Ответникът счита, че перемпцията е без правно значение за давността. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от данните, следващи от приложеното по делото ч. гр. дело № 8522/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 87-ми състав се установява, че в хода на производството по делото в полза на ответното дружество [фирма] и срещу настоящия ищец С. В. Ц. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2012 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 9 100,42 лева за доставена топлинна енергия през периода от м. 01.2009 г. до м. 04.2011 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес] с абонатен № [№], ведно със законната лихва за периода от 03.05.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 517,76 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2009 г. до 23.03.2012 г., както и сторените по делото разноски в размер от 312,36 лева, от които 212,36 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен лично на длъжника С. В. Ц. на 14.05.2012 г. По разпореждане на съда от 07.06.2012 г. и на основание чл. 416 ГПК – при липсата на подадено в срок възражение от длъжника, а с това и поради влизане в сила на заповедта за изпълнение на 29.05.2012 г., за удостоверените в същата вземания в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № [№]/13.07.2012 г. е образувано изпълнително дело № [№]/2012 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № [№] на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството – взискател е възложило на съдебния изпълнител да проучи имущественото съС.ие на длъжника, както и да определи начина на изпълнение.

2

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист със запорно съобщение от 14.08.2012 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника, открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната на 21.08.2012 г., видно от удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В отговор с постъпило писмо с вх. № [№]/24.08.2012 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че сметките на длъжника С. В. Ц. в търговската банка са блокирани и запорът „чака ред“. Със запорно съобщение от 14.08.2012 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника, открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната на 22.08.2012 г. видно от удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В отговор, с постъпило писмо с вх. № 17767/22.08.2012 г. [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че сметката на длъжника С. В. Ц. в търговската банка е блокирана с посочения размер, като по същата няма наличен авоар и са налице наложени предходни запори.

Със запорно съобщение от 14.08.2012 г. на ЧСИ, адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всички сметки на длъжника, открити в търговската банка. Съобщението е получено от последната на 22.08.2012 г. видно от удостоверяването, направено върху запорното съобщение. В отговор е постъпило писмо с вх. № [№]/31.08.2012 г., с което [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че при същата има открита банкова сметка на длъжника С. В. Ц., по която е наложен запорът, като към този момент няма налични авоари и са налице наложени запори по други изпълнителни листове.

Данните от приобщеното изпълнително дело № [№]/2012 г. сочат, че с постановление от 30.01.2013 г. на ЧСИ У.Д. е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника по делото С. Ц., а именно: ½ идеална част от апартамент № **, находящ се в [адрес], в жилищна сграда – блок № ***, вх. *, ет. 6 със застроена площ от 88,41 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [идентификатор] по КККР на гр. С., одобрени със Заповед [№]/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, който недвижим имот се намира в сграда № 12, разположена в поземлен имот с идентификатор [идентификатор], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и заедно с 3,580 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена. По искане на ЧСИ от 30.01.2013 г., адресирано до Службата по вписванията – гр.

С., постановлението за налагане на възбрана е вписано в книгите за вписване с вх. рег. № *****/19.04.2013 г.

Със запорно съобщение на ЧСИ Д. от 11.11.2016 г. до длъжника С. В. Ц., на основание чл. 450 ГПК, се налага запор на притежавано от него моторно превозно средство – лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №]. На длъжника е указано, че от момента на получаване на съобщението и на основание чл. 451, чл. 452, ал. 1 ГПК същият няма право да се разпорежда със запорираното МПС. Препис от съобщението е връчено на длъжника на 05.12.2016 г. чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК от 21.11.2016 г.

С уведомление за наложен запор от 11.11.2016 г., адресирано до СДП – П.п. - гр. С., съдебният изпълнител е отправил искане за вписване в регистъра на пътните превозни средства на наложения по изп. дело № ***/2012 г. запор на следното моторно превозно средство, собственост на длъжника С. Ц., а именно: лек автомобил [марка и модел] с рег. № [рег. №], с дата на първа регистрация 11.12.1985 г. Съобщението е получено от адресата на 17.11.2016 г. В отговор, с постъпило писмо с вх. № *****/02.12.2016 г. С.д.н.в.р., отдел „П.п.“ уведомява съдебния изпълнител, че на превозно средство с рег. № [рег. №], със собственик С. В. Ц., е наложен запор от съдебни органи на основание дело № [№], с вх. № ******/17.11.2016 г.

Изяснява се, че със запорно съобщение от 27.10.2016 г. на съдебния изпълнител, 3 адресирано до [фирма], като трето задължено лице, е наложен запор върху всяко възнаграждение на длъжника С. Ц.. Съобщението се е върнало с отбелязване, че пратката е останала „непотърсена“. С последващо запорно съобщение от 29.11.2016 г., адресирано отново до търговското дружество, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от [фирма]. Съобщението е получено от адресата на 11.01.2017 г. В отговор е постъпило писмо с вх. № ****/12.01.2017 г. от дружеството, чрез назначения му синдик, с което задължението по запора е оспорено с твърдение, че последното не се намира в трудови правоотношения с длъжника по делото, както и, че до момента на отговора, пред Окръжен съд – Враца, не са предявени вземания от лицето и не е налице списък на служебно приети вземания, в който да съществуват вземания по трудово правоотношение със страна С. В. Ц..

С молба с вх. № *****/27.01.2017 г. и с молба с вх. № ****/28.02.2018 г. взискателят [фирма] е поискал в хода на образуваното изпълнително дело да бъдат извършени изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение/пенсия.

С постановление за прекратяване от 17.10.2022 г. на ЧСИ У.Д., производството по изп. дело № ***/2012 г. е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. В мотивите на акта е посочено, че по делото е постъпила молба с искане за прекратяване и с приложени доказателства, като от данните по делото се установява наличието на основанието по т. 8 от законовия текст, изразяващо се в липсата на поискани от взискателя изпълнителни действия, които да бъдат извършени, в продължение на две години.