Определение № 519 от 27.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Благоевград, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200500299 по описа за 2026 година взе предвид следното:

К. Х. М., ЕГН **********, адрес гр. ***, и Е. Х. М., ЕГН **********, адрес гр. ***, обжалват определение № 2 от 04.02.2026 г. на съдия по вписванията при Районен съд Благоевград, с което се отказва вписване на искова молба с вх. № 545 от 04.02.2026 г., по която е образувано гражданско дело № 2128 от 2025 г. на Районен съд Благоевград.

В жалбата се твърди, че атакуваният отказ е незаконосъобразен. Развиват се подробни съображения в такава насока. Моли се за отмяна на отказа и задължаване на съдиите по вписванията при Районен съд Благоевград да разпоредят вписване на исковата молба.

Жалбата е редовна и допустима. Тя изхожда от лица, имащи правен интерес да атакуват отказа за вписване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК, но не съставлява част от нотариалното производство, а е самостоятелно такова. Съдията по вписванията е органът, който ръководи производството и постановява крайния акт по него, а молител се явява това лице, което представя за вписване акта и претендира, че има право да получи дължимото от съдията по вписванията съдействие. В охранителните производства молител е заинтересованото лице - чл. 531, ал. 1 от ГПК. Това е лицето, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански/търговски правоотношения. Именно в това си качество К. и Е. М.и могат да обжалват процесния отказ за вписване, тъй като с този отказ се отхвърля тяхно искане.

Настоящото производство е контролно-отменително

1 и има за цел да провери законосъобразността на определението на съдията по вписванията, с което е постановен отказът /„Действие на вписването по българското вещно право“ от ***, *** Производството по вписване е регламентирано като вид нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 569, т. 5 от ГПК, т. е. по същността си е охранително производство и спрямо него съответно приложение намират общите правила на ГПК, доколкото липсват особени правила, на основание чл. 530 от ГПК. Следователно, съгласно чл. 533 от ГПК вр. чл. 32а, ал. 1 от ПВ, сезираният с частна жалба съд, на основание чл. 577, ал. 1 от ГПК, е длъжен да провери служебно налице ли са всички необходими предпоставки за извършване на вписването, независимо от оплакванията в частната жалба и независимо от мотивите за отказ на съдията по вписванията /Определение № 50211 от 06.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3046/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 284 от 03.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2120/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, и др./.

Съдията по вписванията при Районен съд Благоевград е мотивирал отказа си с това, че липсва посочване на данните по чл. 60, т. 2 от ЗКИР и данъчната оценка е с изтекъл срок.

Окръжен съд Благоевград не споделя аргументите, изложени в мотивите на конкретния обжалван акт.

Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдията ***, може да бъде отказано вписване на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 от ПВ, вписването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 от ПВ /чл. 12, ал. 1, изр. 2 от ПВ/.

Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В конкретния случай Районен съд Благоевград не е разпоредил вписване на исковата молба, поради което съдията по вписванията е бил длъжен да провери молбата за съответствието й с чл. 6 от ПВ. Той е констатирал, че не е спазена разпоредбата на чл. 60, т. 2 от ЗКИР вр. чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ПВ, тъй като в исковата молба не се съдържа видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда. Окръжният съд установи, че преценката на съдията по вписванията е неправилна. С въпросната искова молба се иска делба на два жилищни етажа, като изрично е посочено, че единият представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Благоевград, а другият - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, с което изискването по чл. 60, т. 2 от ЗКИР вр. чл. 6, ал. 3, изр. 1 от ПВ е надлежно изпълнено.

Правилна е преценката на съдията по вписванията, че представената данъчна оценка е с изтекъл срок, но се оказва, че в случая изобщо не трябва да се представя такава. Въпросът за това, как се определя държавната такса за вписване на исковата молба за съдебна делба и необходимо ли е представяне на удостоверение за данъчна оценка за определянето на цената 2 на иска, вече е стоял на вниманието на ВКС и по него е формирана трайна съдебна практика. В Определение № 1438 от 05.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 800/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 213 от 06.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4425/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, и Определение № 266 от 08.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3726/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, подробно е разяснено, че особеното исково производство за съдебна делба има за предмет прекратяване на съсобственост върху вещи - движими или недвижими, които имат своя парична стойност и с оглед на това искът несъмнено е оценяем. Съгласно чл. 8 от ТДТССГПК, по дело за делба се събира такса от 4 % върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство. В тази насока следва да се изтъкне изрично предвиденото в чл. 341, ал. 1 от ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, сред което не е посочване цена на иска, за разлика от съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК, където цената на иска е един от необходимите реквизити. Предвид изложените специфики на производството по съдебна делба, то при предявяване на молбата за делба пред съда не се дължи внасяне на държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка на делбените имоти. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1 %, но не по-малко от 10 лева /5,11 евро/, а когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ. Прилагайки тази разпоредба с оглед на изтъкнатите особености на исковата молба за делба, то вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лева /5,11 евро/, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение. Хипотезата на второто изречение на чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ е неприложима за исковите молби за делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено. В конкретния случай за вписването са внесени дори повече от 10 лева /5,11 евро/, така че и това изискване се оказа спазено и не може да послужи като основание за постановяване на отказ за вписване.

Не се констатира наличие на други пречки за извършване на желаното вписване, което налага отмяна на обжалваното определение и задължаване на съдиите по вписванията при Районен съд Благоевград да впишат искова молба с вх. № 545 от 04.02.2026 г., по която е образувано гражданско дело № 2128 от 2025 г. на Районен съд Благоевград.

Разноски на жалбоподателите не следва да се присъждат. Няма спор, че производството по чл. 577 от ГПК вр. чл. 32а, ал. 4 от ПВ е охранително /така и Определение № 30 от 12.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4701/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 19 от 24.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4700/2019 г., II г. о., ГК, докладчик 3 съдията ***, Определение № 13 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4697/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, и др./, поради което и за отговорността за разноски следва да се прилага общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 от ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя.

На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.

Воден от изложените доводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на К. Х. М., ЕГН **********, адрес гр. ***, и Е. Х. М., ЕГН **********, адрес гр. ***, определение № 2 от 04.02.2026 г. на съдия по вписванията при Районен съд Благоевград, с което се отказва вписване на искова молба с вх. № 545 от 04.02.2026 г., по която е образувано гражданско дело № 2128 от 2025 г. на Районен съд Благоевград.

ЗАДЪЛЖАВА съдиите по вписванията при Районен съд Благоевград да извършат вписване на искова молба с вх. № 545 от 04.02.2026 г., по която е образувано гражданско дело № 2128 от 2025 г. на Районен съд Благоевград.

Заверено копие на настоящото определение, което не подлежи на обжалване, ДА СЕ ИЗПРАТИ на съдиите по вписванията при Районен съд Благоевград, за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4