Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 605 от 29.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1013/2026
Вид
Определение № 605
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Наказателен кодекс
  • чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.130,ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.121 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.50 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Благоевград, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20261200601013 по описа за 2026 година

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната частна жалба на С. А. А., с ЕГН- ********** от гр.Б., и е за проверка на определение №161 от 29.07.2026 год., постановено по чнд № 332/2026 год. по описа на РС гр.Сандански.

С цитираното определение решаващия съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 3393ЗМ-537 от 2024 год. на РУП Сандански, издадено от прокурор от Районна прокуратура Благоевград, ТО гр.Сандански.

Недоволна от атакуваното определение на РС останала жалбоподателката С. А., която в качеството си на пострадало лице е депозирала в срока за обжалване на определението настоящата въззивна частна жалба. В нея се изразява несъгласие с изводите на РС да потвърди прекратяването на наказателното производство, като се сочи, че и прокурора и съда са постановили актовете си, без да са изяснени всички относими към предмета на доказване в производството по делото обстоятелства. Акцентира се на това, че не е извършена съвкупна оценка на доказателствата по делото относно наличието на квалифициращия признак „хулигански подбуди“, както и се сочи,че при налице на противоречия между доказателствата е следвало да се извършат допълнително разпити на свидетели, да се ползва процесуалната възможност за извършване на очни ставки и да се извърши „….повторен 1 анализ на медицинските данни“. Твърди се също така, че с оглед изясняване на квалифициращия признак е следвало да се изследват всички обстоятелства около престъплението- как е започнал конфликта, какво е поведението на участниците в него и какво е предшествало физическото насилие. За особено съществен пропуск на постановлението на прокурора, жалбоподателката намира факта, че в същото е посочена, че тя е непълнолетна към датата на деянието. Счита, че по този начин неправилно е индивидуализирана по делото, поради посочване на неправилна възраст, поради което се акцентира въззивния съд дали по този начин е допусната техническа грешка или тя е оказала фактическо влияние върху изводите на съда и прокурора, тъй като по делото има повече от едно пострадали лица. Изразява се съмнение относно извършване на пълен доказателствен анализ. В заключение се твърди, че проведеното разследване не е пълно, поради което и не са изяснени всички съставомерни факти по делото. Поради това и се прави искане да се отменят атакуваното постановление и определението на съда, с което то е потвърдено, делото да се върне на прокурора и в хода на ДП да се извършат допълнителни процесуално-следствени действия, за да се изяснява механизма на причиняване на телесните увреждания, участието на всяко едно лице, противоречие в свидетелските показания, наличието или не на хулигански подбуди, да се анализират данните от медицинските документи и да се изясни възрастта и самоличността на жалбоподателката. Претендира се от въззиния съд да даде конкретни указания за отстраняване на непълноти и противоречия, като не се сочи в жалбата кои доказателства си противоречат според А., в предвид на направените от нея възражения и какви действия могат да се извършат за преодоляването им.

Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция по делото, като взе в предвид изложеното във въззивната частна жалба и извърши проверка на атакуваното определение и постановлението на прокурора, за прекратяване на наказателното производство, намира следното:

Въззивната частна жалба е депозирана в срока за обжалване на определението на РС и от лице, което има правна легитимация да стори това, поради което е и допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна поради следното:

****- С. А. А., с ЕГН- **********, родена на 29.09.2004 год., на Д. А. А., с ЕГН-********** и двете от гр.Б. и на С. В.Х., с ЕГН-********** от с. ****2 престъпление по чл. 131, ал, 1 т.12. пр.1 и т.4, пр.3 във вр. чл.130 от НК.

В хода на разследването са извършени възможните процесуално следствени действия за изясняване на обективната истина по делото. Така въз основа на разпитите на всички лица, възприели различни етапи от инкриминираната вечер и събитията, свързани с установяване на факти по делото- свидетелите **** Д. А. А.. С. А. А.- трите пострадали лица, ***** / последните две са се възползвали от процесуалното си право да не дават показания, които биха могли да ги уличат в извършване на престъпление/, както и въз основа на писмени доказателства, свързани с изясняване на телесните увреждания на трите пострадали и трите съдебно-медицински експертизи, извършени за това, прокурорът е извел правните си изводи за липса на престъпление от общ характер. Поради това и е спрял с постановление от 26.08.2025 год. наказателното производство и на основание чл.50 от НПК е дал процесуална възможност на пострадалите лица в срока по чл.81 от НПК да предявят тъжба за престъпление от частен характер. Основният му довод за това е, че въз основа на събраните доказателства се изяснява, че причиняването на леки телесни повреди на трите пострадали- сестрите А. и С. Х. не е по хулигански подбуди, а извършено при наличието на личен мотив и без умисъл да се наруши грубо обществения ред и да се изрази с действията явно неуважение към обществото.

В този указан им от прокурора срок, пострадалите лица не са предявили тъжба- нито лично, нито чрез процесуален представител, поради което и прокурора е постановил прекратяването на наказателното производство. Тези му изводи са верни и правилно споделени от районния съд с атакуванато определение. Това е така, тъй като е изяснено по делото, че на 02.11.2024 год. през нощта в заведение в хотел Ш. е възникнал конфликт първоначално между С. А. и К.Я., тъй като А. е изляла чаша с водка по посока на Я., като по този начин заляла и свидетеля Г.Н., който седял между двете- А. и Я.. Причината за това не е изяснена в пълнота, но това няма и как да се стори, в предвид факта, че Я. отказва да даде показания, които биха е уличили в извършване на престъпление, което е и нейно процесуално право, съобразно разпоредбата на чл.121 от НПК,а Н. в показанията си сочи само факта, че С. А. заляла с течността от чашата си Я.. От своя страна С. А. в показанията си твърди, че е заляла без да иска чашата си с водка по Г.Н.. От останалите гласни доказателствени източници – показанията на присъствалите в заведението 3

Е.К. се изяснява, че същата вечер между С.А. и Г.Н. възникнали близки отношения, като те се „…прегръщаха и целуваха..“. Според показанията на тази свидетелка малко по-късно между двамата- Н. и А. възникнал конфликт, при което А. ударила шамар на Н., поради което и последния станал и тръгнал, като К. и А. тръгнали да го търсят, тъй като Н. не си бил платил сметката.

Заварили го пред вратата на тоалетната да разговаря със свидетелката К.Я., след което всички се върнали в заведението. Именно тогава К. казала на Н., че Я. няма място на масата, след което и С. А. изляла питието си върху Я. и Н..

Точно показанията на тази свидетелка изясняват причината за това А. да излее питието си към Я.- факт, поставил началото на личен конфликт между тях.

Няма основание да не се кредитират показанията на тази свидетелка, на първо място защото непосредствено и лично е възприела случващото се в заведението, на второ защото няма основание да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото и на последно, поради това, че точно чрез тях се изяснява причината за започване на конфликт между две лица, които преди това не са се познавали. Последвало е дърпане на коси и удряне, между двете- Я. и С.А. в заведението, при което се включила и сестрата на А.- Д., сред което всички са били изведени от заведението от охранителитесвидетелите ****. Съдът кредитира и показанията на свидетелите- Д.К. и С.

Х., които също се намирали в заведението, но не са възприели началото на конфликта, поради това, че в този момент танцували на дансинга. Така свидетеля К. твърди, че началото на конфликта между момичетата е отношението на Н. към С. А., който я „свалял“. От показанията на всички- Д., С. А., С. Х., Д.К. и двамата охранители- Р.А. и от тези на Е.К. става ясно, че в заведението е започнало удряне и скубане на коси между момичетата. От показанията на охранителя се изяснява също така, че към този момент- около 04:00 часа в заведението е нямало никой друг, освен така посочената компания. Боя продължил и пред заведението, след като охранителите извели биещите се, което също еднопосочно се изяснява от показанията на всички присъствали там и разпитани свидетели /посочени по-горе/. Съвкупният анализ на тези доказателства правилно е послужил и на прокурора и на районния съд да приеме, че между биещите се момичета са възникнали лични отношения, започнали началото си между С. А. и К.Я. и продължили с участието на Д. А. и С. Х., които са искали да защитят С.А..

След като всички се разотишли с таксита, то групата свидетели, отседнали в 4 жилище в ж.кС. в гр.С.- С. и Д. А., Е.К., Дарин К. и С. Х. с такси отишли до заведение в близост до поликлиниката в гр.С., от там си купили закуски и се отправили към жилището, където били настанена. Вместо да се качат в същото, всички те седнали на стълби пред блока да закусват и започнали да обсъждат ситуацията. Междувременно К.Я. отишла в с.Л. при свидетеля Н. и от него разбрала къде отседнали така посочената по-горе група. След това, заедно с Б.С. с такси, управлявано от свидетеля Л. се придвижили до посочения по-горе жилищен блок и видели цитираните лица на стълбите пред блока. Отправили се към тях, като едната- Я. или С., не е изяснено държала в ръцете си нож, а другата- метален бокс. Я. и С. започнали да нанасят удари по сестрите А. и по С. Х., като виковете им били възприети от свидетеля М.Ж., който позвънил и на тел.112. Боят преустановил като Я. и С. бързо се отдалечили от мястото. Свидетеля А.П. отвел с личният си автомобил С. А. до спешният медицински център в града. Железаров открил пред блока металният бокс и го предал с протокол за доброволно предаване на разследващите.

В ЦСМП били прегледани пострадалите лица, като е установено, че С. А.. А. е получила контузии в областта на главата, гръдно-коремната област , ляво коляно и ляв лакът, както и две прободно- порезни наранявания в окосмената част на главата, мекотъкънен оток и болезненост в дясната половина на главата, линейно охлузване на кожата в областта на лявата буза; охлузвания на кожата в областта на ляв лакът и ляво коляно. Назначена по писмени доказателства е и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, в заключението на която вещото лице д-р Чакъров сочи, че така констатираните телесни увреждания в своята съвкупност са реализирали критериите на квалифициращия медико- биологичен признак- временно разстройство на здравето, неопасно за живота..

Назначена е и СМЕ по писмени доказателства на пострадалата Д. А. А.. От заключението й се изяснява, че последната е получила в резултат на побоя контузии /повърхностни травми/ в областта на главата и тялото, оплаквания от болезненост в областта на челото, тялото (лява гръдна половина) и лявата мишница, охлузно нараняване и подкожно кръвонасядане в дясната челна област на главата, палпараторна болезненост в областта на лява мишница, които експерта твръди, че по вид и степен са реализирали критериите на 5 квалифициращия медико- биологичен признак- болка и страдание.

От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП , съдебномедицинска експертиза на пострадалата С. Х. се изяснява, че е получила следните травматични увреждания- **** –временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От така анализираните доказателства се изясняват с необходимата категоричност времето и мястото на деянията, вида на причинените телесни увреждания на С. и Д. Ангелови и на С. Х., както и авторството на деянията.