Решение № 177 от 19.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600905 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Златко Златко от БАК, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия В. П. В. с ЕГН **********, против Присъда № 22 от 29.04.2022 г. на Районен съд – Несебър, постановена по НОХД № 501/2021 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият В. В. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, в к. к. „Слънчев бряг”, общ.Несебър, в сграда „Грамада”, чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот – патрони на входни врати, отнел чужди движими вещи от владението и без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

- за времето от неустановена дата през месец януари 2014 г. до 11.02.2014 г. от стаи № 260, 267, 269, 270 и две стаи на апартамент № 28Е, 1 отнел от владението и без съгласието на Т. Д. Т. от гр. ***, чужди движими вещи, както следва: четири бр. вътрешни и външни тела на климатици марка „Барт” (Bart) на обща стойност 200 (двеста) лева; седемнадесет бр. елементи от панти на обща стойност 6,80 лева (шест лева и осемдесет стотинки); два бр. дръжки за алуминиеви врати на обща стойност 4,00 (четири) лева; пет бр. алуминиеви табли за врати на обща стойност 100,00 (сто) лева; осем бр. елементи от стенни лампи на обща стойност 40,00 (четиридесет) лева; един бр. бойлер марка „Фламина“ 50 литра на стойност 30,00 (тридесет) лева; един бр. бойлер марка „Елдом инвест“ 50 литра на стойност 30,00 (тридесет) лева; дървени плоскости, пресовани, със светъл на цвят фурнир, с размери, както следва: 4 бр. - 97/32 см, 1 бр. - 180/30 см, 1 бр. - 2,45 м/45 см, 2 бр. - 86/16 см, 2 бр. - 87/29 см, 22 бр. - 54/32 см, 20 бр. - 32/50 см, 7 бр. - 54/70 см, 6 бр. 102/30 см, 10 бр. - 32/145 см, 3 бр. - 45/90 см, 8 бр. - 72/43 см, 5 бр. - 60/68см, 7 бр. - 60/130 см, 1 бр. дървена плоскост с размер 165/48 см на обща стойност 200,00 (двеста) лева; алуминиеви профили с различни размери: 6 бр. - 1,93 м, 6 бр. – 70 см, 6 бр. - 1,95 м, 2 бр. – 80 см, 4 бр. – 80 см, 9 бр. с дължини, както следва – 30 см, 65 см, 65 см, 60см, 70см, 70 см, 50 см, 50 см, 110 см, ведно с гумени уплътнители, на обща стойност 300,00 (триста) лева; 1 бр. хладилник марка „Зануси“ на стойност 60,00 (шестдесет) лева; 1 бр. хладилник марка „AEG“ на стойност 70,00 (седемдесет) лева; 4 бр. метални планки с форма „Н“ на обща стойност 4,00 (четири) лева; мивка и моноблок на стойност 120 (сто и двадесет) лева, като всичко е на обща стойност 1164,80 лева (хиляда сто шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки);

- за времето от неустановена дата през месец август 2012 г. до 11.02.2014 г. от стая № 427, отнел от владението и без съгласието на Р. И. Б. от гр.***, чужди движими вещи 1 бр. бойлер марка „Елдом” 50 литра, на стойност 50,00 (петдесет) лева, 1 бр. казанче за тоалетна с капак на стойност 80,00 (осемдесет) лв, 3 бр.единични легла с матраци на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, 1 бр. плъзгаща алуминиева врата на стойност 60,00 (шестдесет) лева, като всичко е на обща стойност 310,00 (триста и десет) лева;

- за времето от неустановена дата през месец август 2012 г. до 11.02.2014 г. от стаи № 326, 329 и 330 отнел от владението и без съгласието на Д. К. К. от гр. ***, чужди движими вещи 1 бр. мивка на стойност 20,00 (двадесет) лева, 3 бр. бойлери марка „Елдом инвест“ 80 л на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, 3 бр. хладилници със странични дръжки на обща 2 стойност 150,00 (сто и петдесет) лева, 1 бр. моноблок с надпис „Евростандарт“ на стойност 80,00 (осемдесет) лева, 1 бр. плъзгаща се алуминиева врата, с огледална част от едната страна на стойност 70,00 (седемдесет) лева, 6 бр. дървени модули на обща стойност 30,00 (тридесет) лева, 1 бр. пластмасов кош за боклук на стойност 2,00 (два) лева, 4 бр. дървени рамки за легла на обща стойност 40,00 (четиридесет) лева, 7 бр. елементи от бойлер, на обща стойност 30.00 (тридесет) лева, 1 бр. зелен овален леген на стойност 2,00 (два) лева, 3 бр. матраци на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, дървени плоскости с размери, както следва: 3 бр.

- 220/60/30 см, 3 бр. - 83/26 см, 3 бр. шперплат с размер 2/1 м, на обща стойност 90,00 (деветдесет) лева , дървени плоскости сини от двете страни с размери: 4 бр. - 31/21 см, 2 бр. - 133/30 см, 2 бр. - 195/30 см, 2 бр. -102/49 см, 2 бр. - 120/53 см на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева, светлобежови дървени плоскости с размери 4 бр. 106/46 см., 2 бр. - 190/50 см, 1 бр. - 110/30 см на стойност 140,00 (сто и четиридесет) лева, като всички вещи, отнети от владението на Д. К., са на стойност 1014 (хиляда и четиринадесет) лева, а общо всички отнети вещи са на обща стойност 2488,80 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Със същата присъда, подсъдимият В. В. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените в досъдебното производство разноски в размер на 617,17 лева (шестстотин лева и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки), а по сметка на Районен съд – Несебър - сума в размер на 353,07 лева (триста петдесет и три лева и седем стотинки), представляваща направените разноски в хода на съдебното производство.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подсъдимия В. като незаконосъобразна и неправилна.

Въззивната жалба е бланкетна – в нея се твърди, че обвинението е недоказано, както и че подсъдимият не е извършил престъпленията, посочени в обвинителния акт, но не се навеждат конкретни доводи в подкрепа на твърдените пороци. Претендира се и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното 3 му обвинения.

На по-късен етап, след определението на въззивния съд по чл. 327 от НПК, по делото постъпи допълнение към въззивната жалба на адвокат Златев, изготвено от адвокат Елена Вълканова от БАК, упълномощена като защитник на подсъдимия В. след постановяване на атакуваната първоинстанционна присъда. Същата твърди, че в досъдебното производство и пред първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и до опорочаване на производството. В подкрепа на възраженията си, прави кратък анализ на доказателствените материали по делото, както от гледна точка на тяхната допустимост и законосъобразно събиране, така и с оглед тяхната относимост и достатъчност за постановяване на осъдителната присъда. Моли атакуваната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав, процесуалният представител – повереник на пострадалите лица, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него районният съд, в мотивите си, подробно, ясно и точно е обосновал присъдата, като събраните и от въззивната инстанция доказателства не променят направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Ето защо моли да атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, подсъдимият В. поддържа въззивната жалба и моли съда да бъде оправдан изцяло. Твърди, че е бил натопен от пострадалите, които искали по този начин да прикрият свои незаконосъобразни действия. Моли за оправдателна присъда.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адвокат В., поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени присъдата. Според нея събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се направи категоричен извод, че В. е извършител на престъпленията, за които е обвинен и осъден на първа 4 инстанция. Възразява, че в диспозитива на обвинителния акт няма конкретика за времето на извършване на процесните престъпления като период от време, тъй като липсвало посочване на начална дата, а посоченият приблизителен период не съвпадал с твърденията на пострадалите. Сочи, че в нито една от хотелските стаи, в които са констатирани кражби, няма открити дактилоскопни следи, пръстови отпечатъци на подсъдимия, като това било установено безспорно установено от представените по делото дактилоскопна експертиза и експертна справка. По отношение на единствената установена дактилоскопна следа на подсъдимия, защитникът му възразява, че тя е открита в складово помещение, далеч от сграда „Грамада“ и до което подсъдимият е имал ежедневен достъп, но заедно с други поне четирима души. Защитникът на подсъдимия оспорва и начинът, по който в досъдебното производство е било извършено процесуално – следственото действие „разпознаване на лица“.

По отношение показанията на св. С., с които, според защитника, основно се обосновавала осъдителната присъда, адвокатът твърди, че свидетелят е пристрастен и заинтересован от изхода на делото, тъй като двамата с подсъдимия са в сериозен конфликт, а и самите му показания били вътрешно противоречиви.

Защитникът моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за невиновен, като го оправдае по предявеното му обвинение. Алтернативно се иска делото да бъде върнато на първа инстанция за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива, които касаят неотстранени пороци на обвинителния акт, които следва да бъдат прецизирани, включително и досежно квалификацията на обвинението. Алтернативно моли, ако въззивният съд признае подсъдимият за виновен, да бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия и което да бъде отложено за изпълнение за изпитателен срок от три години или да бъде намалено по вид и размер.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълненията към нея, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно 5 правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран въззивният съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. П. В. е роден на *** г. в гр. ***, *** област, живее в гр.

***, община ***, област ***, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***. Видно от приложената по делото справка за съдимост, преди инкриминирания период от време подсъдимият е бил осъждан многократно, като с Присъда № 144 по НОХД № 144/2000 г. на ВС – София на В. е било определено едно общо наказание по НОХД №№ 17/1994 г., 26/1995 г., 38/1995 г. и 65/1998 г. – и четирите на ЕРС, по НОХД № 71/1996 г. на РС – Благоевград и по НОХД № 144/2000 г., в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и на обществено порицание, с приспадане на времето, през което е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупността присъди. Видно от справката за съдимост, наказанието от четири години е постановено по НОХД № 38/1995 г. на ЕРС, като на 27.12.1997 г. В. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяването му с определен изпитателен срок от девет месеца и двадесет и два дни. С решение по АНД № 120/2013 г. на РС – Несебър, влязло в сила на 30.04.2013 г., на В. е наложено административно наказание по реда на чл. 78А от НК за престъпление по чл.