Решение № 3114 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3114 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110208215 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.” ЕООД с ЕИК/Булстат – * със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя В.Г.Н. чрез адв.С. А. от САК със съдебен адрес * срещу Наказателно постановление /НП/ № 420006454 от 09.05.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ София, с което на основание чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита. В тази връзка се акцентира, че в наказателното постановление еднократното разрешително за международен превоз на 1 товари в Босна и Херцеговина не е индивидуализирано, а резервацията е с грешна дата след изписания код. Липсва идентификация на издателя на разрешителното, дата на издаване, както и срок на валидност. След кода на резервацията погрешно е изписана датата 16.01.2022 г., която не отговаря на заявката направена по електронен път на 16.01.2023 г. Еднократното разрешително на дружеството за извършване на автомобилен превоз на товари в Босна и Херцеговина е издадено през м.януари 2023 г., важи до 31.01.2023 г. и съгласно чл.25 от Наредба № 11 подлежи на връщане в срок до 01.03.2024 г. Спорното разрешително 0016 не е получено от водача на превозното средство на ГКПП – Калотина, каквото е изискването на чл.21 от Наредбата. Това наложило да бъде заплатена нова такса в Босна и Херцеговина. Тъй като не е изтекъл срокът за връщане на еднократното разрешително, издадено от Министерството на комуникацията и транспорта на Р.Босна и Херцеговина по направена от дружеството жалбоподател резервация с код *, с валидност до 31.03.2023 г., то отговорността на „С.” ЕООД е неправилно ангажирана.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното в жалбата, моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено, като претендира направените по делото разноски съгласно приложен списък.

Въззиваемата страна – Директор на РД „АА“ София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което цялата административно-наказателна преписка е изпратена до съда, изразява становището си за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл.№ 2

336649 от 03.04.2023 г. на Б.В.Д. на длъжност главен инспектор в РД „АА” гр. София е установено, че на 03.04.2023 г., в гр. София, ул. "Витиня" № 1 в РД "АА" - София, като управител на дружеството превозвач С. ЕООД, ЕИК:

*, притежаващо Лиценз №* за товарни превози в Общността е извършил следното нарушение : Превозвачът не е организирал и не е отчел в установения срок до 01.03.2023 г. полученото с резервация №* разрешително №16 за Република Босна и Херцеговина. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Въз основа на акта е издадено процесното НП № 42-0006454 от 09.05.2023 г. на Ч.А.К. – Директор на РД „АА“ София, с което на основание чл. 99, предл. 4 от ЗАвП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на чл. 25 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

Съобразно тази разпоредба, получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.

От приобщените доказателства по делото, безспорно се установява, че превозвачът е получил разрешително за международен превоз на товари за Р.Босна и Херцеговина с резервация с идентификационен номер *, с 3 валидност за периода от 14.00 часа на 16.01.2023 г. до 24.00 часа на 19.01.2023 г.

В обстоятелствената част на АУАН и НП, непосредствено след идентификационния номер на резервацията за издаденото разрешително е посочена датата 16.01.2022 г., а действителната дата е 16.01.2023 г. – обстоятелство, което се установява безспорно от приложените писмени доказателства по делото. Със съставянето на АУАН, на дружеството жалбоподател е вменено извършването на нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, като е посочено, че превозвачът не е организирал и не е отчел в срок до 01.03.2023 г. процесното разрешително № 16 За Р.Босна и Херцеговина, получено с резервация №*. Съгласно цитираната разпоредба, получените резервирани разрешителни в рамките на календарната година, следва да бъдат отчетени до първи март на календарната година, следваща годината на издаването им. Тълкуването на тази разпоредба и фактът, че разрешителното е получено с резервация от 16.01.2023 г. води до еднозначен извод, че задължението на дружеството-жалбоподател да организира и да отчете разрешителното, е със срок на изпълнение до 01.03.2024 г. Това означава, че към датата на съставяне на АУАН, а именно 03.04.2023 г. срокът за изпълнение на задължението от страна на дружеството жалбоподател все още не е изтекъл, от което съдът намира, че липсва извършено нарушение от страна на санкционираното лице, изразяващо се в бездействие (непредприемане на действия по организиране и отчитане на разрешителното). С оглед изложеното, съдът намира доводите, изложени в жалбата от дружеството-жалбоподател за основателни в тази насока.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално 4 определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от представените писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие от 18.10.2023 г. и копие на платежно нареждане /кредитен превод/ жалбоподателят е заплатил по банков път сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, за процесуално представителство и защита от адвокат С. Д. А. от САК.

С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, според която ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция /какъвто е настоящия случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.

7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, то направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в случая следва да бъде уважено. Същото е определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв./, не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл съдът намира направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление /НП/ № 42-0006454 от 09.05.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ София, с което на жалбоподателя „С.” ЕООД с ЕИК/Булстат – * със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя В.Г.Н. на основание чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

ОСЪЖДА

ИЗПЪЛНИТЕЛНА

АГЕНЦИЯ

„АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на жалбоподателя „С.” ЕООД с ЕИК – * със 5 седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя В.Г.Н. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатски хонорар за представителство в съдебното производство пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6