Определение № 33057 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33057 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110108208 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на И. П. Т. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Възражението на ответниците за нередовност на исковата молба е неоснователно, защото тя в пълнота отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.

Искането на ответниците за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове, обосновано с доводи, че ищцата няма правен интерес да води исковете срещу ответниците, защото поради неплащане на задълженията по договора плащане е извършено от гаранта, след което той е прехвърлил вземанията си към ищцата на трето лице, подлежи на отхвърляне. Цедирането на вземания по процесните договори не променя страните по тях, а единствено променя кредитора на вземанията. В случая предмет на предявените искове е действителността на договорите за заем и за предоставяне на гаранция, а не дължимостта от ищцата на суми по тях. Ето защо ищцата в качеството си на страна по договорите има интерес да бъде признато със сила на пресъдено нещо в отношенията й с другите страни по тези договори, че съответните договори са нищожни.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

Ищцата е представила писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за прекратяване на производството.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 09:50 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата – преписи и от отговорите на исковата молба и техните приложения.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от И. П. Т. следните съединени искове: срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г. поради противоречие на закона; евентуален иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г. поради накърняване на добрите нрави; евентуален иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата от Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, като неравноправна; срещу „Файненшъл България“ ЕООД: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 4879001/18.08.2023 г. поради заобикаляне на закона; евентуален иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № 4879001/18.08.2023 г. поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата твърди, че между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г., по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 1 250 лв. при уговорени ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 40.40 %, като общата сума за връщане възлизала на 1 388.85 лв., дължима на 15 бр. погасителни вноски, всяка в размер на 92.59 лв. Излага, че по този договор тя се задължила да предостави обезпечение, поради което сключила Договор за предоставяне на гаранция № 4879001/18.08.2023 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, по който дължала възнаграждение за гаранция в размер на 681.15 лв., дължима на 15 бр. погасителни вноски, падежите на които съвпадали с падежите на вноските по кредита и които подлежали на плащане на кредитодателя, с което общият размер на задълженията й възлизал на 2 070 лв. Счита, че възнаграждението за гаранция представлява скрита възнаградителна лихва и е разход, който подлежи на включване в ГПР, но в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включено.

Изтъква, че възнаграждението за гаранция е било задължително условие за отпускане на заема. Акцентира, че са налице редица обстоятелства, сочещи на свързаност между договорите и дружествата. Счита, че с възнаграждението за гаранция се цели единствено оскъпяване на кредита. Възразява, че са налице също така нарушения на: чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, защото в договора за кредит не е посочен неговият срок; чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК поради непосочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент; чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, тъй като договорът съдържа само схема на погасяване /дати/, но не и погасителен план, доколкото е неясно как се погасяват отделните задължения с всяка погасителна вноска;

2 чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК поради непосочване на правото на отказ на потребителя от договора, срока за това и другите условия и на лихвения процент на ден; чл. 11, ал. 1, т. 23 ЗПК, тъй като липсва ред за прекратяване на договора за кредит; чл. 11, ал. 1, т. 24 ЗПК, защото не са посочени извънсъдебните способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите и условията за тяхното използване. Затова намира договора за заем за нищожен като противоречащ на закона. Излага, че невключването на възнаграждението за гаранция в размера на ГПР представлява също така заблуждаваща търговска практика.

Евентуално възразява, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави предвид нейния размер, който не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава принципа на недопускане на неоснователно обогатяване, а нейната нищожност влече нищожност на целия договор за кредит. При условията на евентуалност иска да се установи нищожност на клаузата от договора за заем, предвиждаща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за гаранция, поради нейната неравноправност. Възразява, че чрез договора за предоставяне на гаранция не се цели реално обезпечаване на кредита, а оскъпяване на кредита при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ ограничение за размера на ГПР, във връзка с което акцентира на свързаността между двете дружества. Евентуално сочи, че клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция накърнява добрите нрави. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, в които оспорват предявените срещу всеки от тях искове като неоснователни, за което излагат подробни съображения.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В тежест на ищцата по предявените искове за прогласяване нищожността на двата договора /евентуално – на клаузи от тях/ е да докаже следните факти: сключването между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г. и неговото съдържание; сключването във връзка с него на Договор за предоставяне на гаранция № 4879001/18.08.2023 г. между нея и „Файненшъл България“ ЕООД, както и съдържанието на последния; твърдяните пороци на всеки от договорите, респ. на клаузи от тях.

В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже, че клаузата в договора за паричен заем, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, и клаузата относно ГПР са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г.; сключване между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД на Договор за предоставяне на гаранция № 4879001/18.08.2023 г. във връзка с Договор за паричен заем № 4879001/18.08.2023 г., по който е уговорено възнаграждение за гаранта; невключване в ГПР по договора за заем на възнаграждението за гаранция.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно 3 ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за заем, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4