Разпореждане № 5109 от 30.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5109 гр. Кюстендил, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102653 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1533,88 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 12.12,2023 г., сключен със „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от 18.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава 15.06.2026 г.; 728,23 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.12.2023 г. до 12.06.2025 г.;

130,07 евро – законна лихва за забава за периода от 13.06.2025 г. до 29.05.2026.; 2988,91 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит; 1130,48 евро – такса за събиране на кредита по Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД.

Съдът намира, че договорът, въз основа на който се претендират посочените вземания, е недействителен поради невярно посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР). Според чл. 3, ал. 4 от договора за кредит в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Следвало е обаче да бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение, тъй като представлява конструкции, прикриваща допълнително възнаграждение на кредитора по договора. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага. Именно такъв е настоящият случай. Предвид размера на ГПР – близък до границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, за да не надхвърли законовия 1 праг. На следващо място, неустойката е необосновано висока с оглед вредите, които обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“.

Кредиторът е включил неустойката като част от месечните погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й.

Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва). Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е трайна съдебна практика в този смисъл, обективирана в Определение № 421 от 30.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 319/2025 г. на Окръжен съд – Враца, Определение № 2376 от 15.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1678/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 1688 от 1.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 974/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 430 от 28.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. на Окръжен съд – Габрово и много други.

В случая чистата стойност на кредита е 1533,88 евро (3000 лв.). Според заявителя потребителят не е извършил плащания, които да бъдат приспаднати.

Заявлението следва да се отхвърли за всички останали вземания.

На заявителя следва да се определят 40 евро за юрисконсултско 2 възнаграждение. От така определеното възнаграждение и държавна такса в размер на 10,86 евро следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 9,42 евро за юрисконсултско възнаграждение и 26,08 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 9460/22.06.2026 г., подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 728,23 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.12.2023 г. до 12.06.2025 г.; 130,07 евро – законна лихва за забава за периода от 13.06.2025 г. до 29.05.2026.; 2988,91 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит; 1130,48 евро – такса за събиране на кредита по Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ ООД.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу Т. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1533,88 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 12.12,2023 г., сключен със „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от 18.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава 15.06.2026 г.; 9,42 евро – деловодно разноски за юрисконсултско възнаграждение; 26,08 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. Издадената заповед подлежи на обжалване само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването й на страните.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

3

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4