Решение № 811 от 23.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Русе, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520107188 по описа за 2024 година съобрази следното:

Предявени са искове от Е. А. И., ЕГН **********, от гр. *******, чрез адв. С. С. АК-В. срещу ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 207079835 със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от управителя Н. П. П., както следва:

1/ да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., сключен за сумата 800 лв. на основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при заобикаляне изискванията на чл. 10 ал. 1 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК;

2/ предявен е в условията на евентуалност иск да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 3 ал. 1 т. 5 с определения ГПР в размер на 54,85 %, на чл. 3 ал. 1 т.7 за фиксиран годишен лихвен процент 46 % и на чл.

11, ал. 1 за неустойка в размер на 875,03 лв. от Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., на основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на закона, на добрите нрави и поради това, че са сключени при заобикаляне изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК;

3/ предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сума в размер на 875,03 лв.: да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата, получената и недължимо платена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на банкова гаранция или поръчител, както и заплатената лихва 1

/не посочва размер/, по Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., с която неоснователно се обогатили за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове като твърди, че клаузите на договора за потребителски кредит са действителни тъй като били съобразени с всички изисквания на ЗПК, като излага подробни съображения. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ******* от ******* г., Погасителен план към договор за потребителски кредит, Искане за сключване на договор за кредит от ******* г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити се установява, че на дата ******* година между

„Кеш пойнт България“ЕООД гр.София, в качеството му на кредитор и Е. А. И. от гр. Русе в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който кредиторът предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 800 лева, за срок от 11 месеца. Страните са уговорили връщане на заетата сума на вноски като размерът на първите четири погасителни вноски е 30,67 лв., а на останалите седем е от 132,47 лв. Видно от клаузите на договора ГПР е в размер на 56.68 % ,а фиксираният годишен лихвен процент по заема е от 46%, като общо дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 1049,97 лв. В чл.5 от договора изрично е посочено, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения:

1./безусловна банкова гаранция или

2./поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител осигурителният му доход да е в размер на не по-малък от 7 пъти размера на минималната работна заплата, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата.

Освен това същите не следва да са поръчители по други договори за кредит; да не са и кредитополучатели по договор за кредит сключен с кредитора, по който е налице неизпълнение на задължението; да нямат кредити към банки или финансови институции с квалификация различна от „Редовен“; да предоставят служебна бележка от работодател или друг съответен документ 2 удостоверяващ размера на получавания от тях доход, като страните се споразумяват,че кредитополучателят ще предостави обезпечение в срок до три дни от сключване на настоящия договор. В чл.11 от договора е разписано, че ако кредитополучателят не предостави договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключване на настоящия договор или предоставеното не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 875,03 лв., която ще се изплаща разсрочено съобразно приложение 1. Видно от Приложение 1 представляващо погасителен план към договор за потребителски кредит № ******* са разписани начините на издължаване на задължението от кредитополучателят: чрез 11 вноски, като четири в размер на 30,67 лв., а на останалите седем е от 132,47 лв. и издължаване чрез включване на неустойка отново чрез 4 вноски по 144,33 лв. и седем по 42,53 лв., като общо задължение е в размер от 1925 лева.

Видно от Справка за плащания по кредит, ПКО № 101384293 за платена на 30.10.24 г. сумата 929,18 лв., Разписка № 0300023346889669 от 26.09.2024 г. за платена сума 410 лв., Разписка № 0300023613493955 от 23.10.2024 г. за платена сума 100 лв., с извършени плащания от ищцата общо 1439,18 лв. са погасени следните задължения по договора: главница в размер на 800 лв.; договорена лихва в размер на 101,46 лв.; неустойка в размер на 477,72 лв. и такси в размер на 60 лв.

По делото няма спор,че процесният договор за потребителски кредит № № ******* от ******* г., попада в приложното поле на ЗПК. Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , с оглед на което същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП, както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.

3

Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 от закона. Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т.

1 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя.

Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК. В настоящият случай договорът за заем съдържа изискуемите от закона реквизити като е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му; фиксиран е лихвеният процент и е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК-договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,като тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия. В настоящия случай договореният лихвен процент се прилага по един и същ начин по време на действие на договора доколкото се касае за фиксиран /непроменяем/ лихвен процент за разлика от случаите на референтния лихвен процент, поради което според настоящия състав няма основание да се приема, че е нарушена тази разпоредба.

Настоящият състав обаче счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК , тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същите не могат да превишават процентно спрямо главницата петкратния размер на законната лихва за забава (основния лихвен процент на БНБ за съответната година плюс 4

10 пункта). При конкретния договор за кредит процентът на разходите на годишна база е 56,68%, а възнаграждението за осигуряване на поръчител (неустойка) е в размер на 875,03 лева и се равнява на 109,38 % от стойността на кредита (800 лева х 109,38% = 875,04 лева), то очевидно действителният ГПР по кредита надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , в ГПР в процесния договор не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 11 от договора под формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави 5 кредит без обезпечение. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.