Решение № 1109 от 27.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20215300103302 по описа за 2021 година

Ищецът Б. И. П. с ЕГН **********, от ****, представляван от пълномощника му адвокат С.С. твърди, че на *** г. е привлечен като обвиняем за това, че от *** г. до ***г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в маловажен случай с А. Н. К., чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, към който момент спрямо него не е взета мярка за неотклонение, като след конкретизиране на обвиненията срещу него с постановление за привличане като обвиняем от *** Районна прокуратура – **** е издала постановление за задържането му за срок от 72 часа, въз основа на което е задържан в сградата на Окръжна следствена служба – ***, след което е подадено до Районен съд – *** искане за определяне на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което е образувано ч. н. д. № 3763 по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с. за 2017 г.

Последното е разгледано в открито съдебно заседание на **** г., на което е разпитана съпругата му, която е установила, че в този ден ищецът има планирана операция на **** на ***, като с определение от същата дата съдебният състав е взел спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменено като незаконосъобразно с окончателно определение постановено на **** г. от Окръжен съд – *** по в. ч. н. д. № 1184/17 г., на която дата ищецът е освободен от следствения арест на ***.

В резултат на незаконосъобразното му задържане за времето от *** до 22.06.2017 г. ищецът преживял психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие, потиснатост, интензитетът на които се повишил предвид обстоятелството, че той бил с влошено здравословно състояние - ****, от която травма 1 изпитвал и редица негативни преживявания, пропускайки насрочената му на *** г. операция.

Въз основа на очертаната в исковата молба фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразното му задържане в размер на 26 000 лв. ведно със законната лихва от 22.06.2017 г. до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище в гр. София и адрес – бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор ****, а също и от пълномощника му А. Г. - *** при Окръжна прокуратура - ***, оспорва предявения иск както по основание, така и по размер, тъй като : ангажираните от ищеца доказателства не установяват действително търпени вреди като пряк резултат от задържането му по д. п. № 117/16 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР – ***, по което той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл.

194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК; задържането на ищеца не е незаконно, тъй като Районна прокуратура – *** е упражнила законовите си правомощия по чл. 64, ал. 2 НПК при задържането на ищеца до 72 часа, в рамките на който срок е внесла и искане в Районен съд – *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия, което е било уважено от съда; становището на Окръжен съд – *** в постановеното на *** г. определение по в. ч. н. д. № 1184/2017 г., че „…мярката за неотклонение „Задържане под стража“ може да се вземе при първоначално привличане на лице в качеството на обвиняем или в случай, че е налице процесуално поведение на обвиняемия, което е несъвместимо с принципите на НК, а именно – бързина на производството и добросъвестност при упражняване на права …“, е незаконосъобразно – такива принципи в НК не са посочени и последния изобщо не урежда наказателноправни процедури и упражняване на права от страните в наказателното производство, а основанията за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ са визирани в чл. 63 НПК и никъде последният не поставя изискване искането на прокуратурата до съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ да е направено при първоначалното привличане на обвиняемия; съобразно представеното с отговора на исковата молба свидетелство за съдимост на ищеца към момента на първоначалното му привличане като обвиняем по д. п. № 117816 г. – *** г., той е бил задържан под стража по нохд № 3378 по описа на *** за 2017 г., с оглед на което към този момент би било абсолютно незаконосъобразно Районна прокуратура – *** да внесе искане до Районен съд – *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него по дп № 117/16 г., тъй като не са били налице процесуалните 2 предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК; взетата спрямо П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по нохд № 3378/17 г. на *** е отменена на 16.05.2017 г., когато му е наложено и наказание 11 месеца лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок, като след повторното му привличане като обвиняем по дп № 117/16 г. на Отдел „КП“ при ОД на МВР – *** на *** законосъобразно е задържан за срок от 72 часа с постановление на Районна прокуратура – ***, която на основание чл. 64, ал.

2 НПК законосъобразно в срок до 72 часа е внесла искане в Районен съд – *** по чл.

64, ал. 1 НПК; за повдигнатото обвинение на ищеца по дп № 117/16 г. на Отдел „КП“ при ОД на МВР – *** от Районна прокуратура – *** е внесен в Районен съд - *** обвинителен акт, по който е образувано нохд № 8388 по описа на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. за 2017 г., по което е постановена присъда, която не е влезнала в сила, с която той е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, което е отложено с изпитателен срок от 5 години, като от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато предварителното задържане на ищеца в периода *** – 22.06.2017 г.; размерът на претендираното обезщетение е завишен, тъй като не съответства на чл. 52 ЗЗД, на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи, включително на тази на Европейския съд по правата на човека, а освен това в периода 1989 г. – 2017 г. ищецът многократно е бил осъждан за умишлени престъпления от общ характер; вземането за лихви за забава е погасено по давност. По изложените съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, а в случай на уважаването му – на ищеца да бъде присъдено обезщетение в минимален размер.

Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

По настоящото дело се претендира присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ в хода на образувано срещу него досъдебно производство съгласно чл. 64, ал. 1 Наказателно-процесуален кодекс /НПК/, която е отменена, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : задържане под стража на лицето, в случая като 3 мярка за неотклонение; отмяна на взетата спрямо лицето мярка за неотклонение „задържане под стража“ поради липса на законно основание; вреда; причинноследствена връзка между незаконно взетата от правозащитните органи мярка за неотклонение „задържане под стража“ и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.

Не се спори, а и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства и от приложеното за послужване по настоящото дело ч.н.д. № 3763 по описа на Районен съд –***, ХІ н .с. за 2017 г., че : на *** г. Б.П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК по дп № 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“ – *** при ОД на МВР – *** с Постановление на разследващ полицай при ОД на МВР – *** от същата дата; на *** е изготвено поредно Постановление за привличане на обвиняем, с което ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за същото престъпление, като в постановлението е прецизирано техническото средство, с което е извършено престъпното деяние; на същата дата прокурор при Районна прокуратура – *** е издал постановление, с което на основание чл. 64, ал. 2 Наказателно-процесуален кодекс /обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ относно изречение второ – ДВ, бр. 85 от 2021 г./ е разпоредено ищецът да бъде задържан за срок от 72 часа в Сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – *** от момента на привличането му в качеството на обвиняем; на *** г. е внесено в Районен съд – *** Искане от Районна прокуратура – *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия по дп № 117 по описа на Отдел „Криминална полиция“, при ОД на МВР – *** за 2016 г., по което е образувано чнд № 3763 по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с. а 2017 г., като с определение постановено в открито съдебно заседание проведено на същата дата спрямо обвиняемия Б.П. по дп № 117/16 г. по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - *** е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“; по подадена от обвиняемия частна жалба срещу така постановеното определение е образувано внчд № 1184 по описа на Окръжен съд – ***, Наказателно отделение за 2017 г., по което в открито съдебно засед ание на 22.06.2017 г. е постановено окончателно определение, с което е отменено протоколно определение от 15.06.2017 г. постановено по чнд № 3763/17 г. по описа на Районен съд – ***, ХІ н. с., с което спрямо Б. И. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по дп № 117/16 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – *** и е оставено без уважение искането на Районна прокуратура – *** за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Б. И. П. по същото 4 досъдебно производство по съображение, че „…не са налице предпоставките за вземане на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия“.

В унисон с твърдението на ответника се установява от представената с отговора на исковата молба Справка за съдимост, издадена на 10.02.2022 г. от Районен съд – ****, че в периода *** г. ищецът е бил задържан за срок от 72 часа с постановление на *** районна прокуратура, а за периода *** му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Констатира се още от изпратените от третото неучастващо в производството по делото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието в изпълнение на задължението му по чл. 192, ал. 1 ГПК документи, съставени при задържането под стража на Б. И. П. в Арест – ***, че на ***, в 13.50 ч. ищецът е задържан, като му е извършен обиск, след което е настанен в Арест – гр. ***, от където е освободен на *** г.

Страните не спорят, също така, че дп № 117 по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – *** за 2016 г. е внесено от Районна прокуратура – *** с обвинителен акт срещу ищеца и други лица в Районен съд – ***, по който е образувано нохд № 8388 по описа на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. за 2017 г., което според приложеното за сведение към делото писмо изх. № 62055/01.07.2022 г. на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. не е приключило към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

Изходът по нохд № 8388 по описа на Районен съд – ***, ХVІІ н. с. за 2017 г., въпреки даденото задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, че когато задържането под стража е отменено като незаконно, обезщетението за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ се определя самостоятелно независимо от развитието на досъдебното или съдебното производство, според настоящия състав е от значение за правилното решаване на спора и в частност има отношение при определяне на размера на претендираното обезщетение, тъй като в случай, че в наказателното производство на ищеца бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ или „пробация“, при изпълнението му на основание чл. 59, ал.