Решение № 15 от 17.02.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. , 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100407 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК, по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Образувано е по искова молба, предявена от „З.А.Д. Б.В.И.Г.“ АД, гр.С. чрез процесуалния представител на дружеството адв.Т.Р. против Е.Й.С., с която се иска съдът да ПРИЗНАЕ за УСТАНОВЕНО, че Е.Й.С. дължи на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД сумата от 788.20 лв. – главница, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с регистрационен номер *********, настъпили в резултат на ПТП от 08.02.2020г. по вина на ответника, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (14.10.2020г.) до окончателното изплащане на задължението, както и всички направени съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът „З.А.Д. Б.В.И.Г.“ АД твърди в исковата молба, че с полица № *************** със срок на действие от 09.01.2020г. до 08.01.2021г. е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „М.“, модел „*****“, с рег.

№ *********, собственост на Е.Й.С.. Ищецът твърди още, че на 08.02.2020г., около 19:30 часа, на ул. „П.“ срещу №37 в с.Б., община П., е настъпило ПТП между лек автомобил марка „М.“, модел „*****“, с рег. № ********* и лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *********. Причина за ПТП била несъобразена скорост с пътните условия и внезапния завой наляво, вследствие на което лекият автомобил марка „М.“, модел „*****“, с рег. № 1

*********, управляван от Е.Й.С., се удря в движещия се в насрещното пътно платно лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *********, управляван от Г. Ф. С.. В резултат на удара били нанесени материални щети на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ********* и на същия следвало да бъде извършен ремонт. По повод причинената щета, в застрахователното дружество-ищец било предявено Заявление за изплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди по застраховка „Каско“ на собственика на увредения лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ********* и е заведена ликвидационна преписка по щета №****************. В Опис към претенция № ************/**********г. са описани щетите, нанесени на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *********. За извършените ремонтни дейности застрахователното дружество платило на собственика на увредения автомобил Г.С. застрахователно обезщетение в размер на 788.20 лв. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и за изплащане на застрахователното обезщетение по щета №**************** се сочи, че е наличието на застрахователен договор, платената застрахователна премия и настъпилото застрахователно събитие. Сочи се, че длъжникът Е.Й.С. има сключена и валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и в изпълнение на задължението си по този договор застрахователното дружество заплатило обезщетението в размер на 788.20 лв. Сочи се още, че в деня на ПТП- 08.02.2020г., Е.Й.С.- водач на застрахования при ищеца лек автомобил, нарушил задълженията си като участник в ПТП и отказал проверка за употреба на алкохол по установения ред. Това обстоятелство се установявало от Протокол за ПТП № ****** и обуславя според ищеца интерес за него да предяви срещу Е.С. иск за регрес с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. С покани за изплащане на регресна претенция ответникът С. бил поканен доброволно да заплати дължимата сума в размер на 788.20 лв. И двете регресни покани били върнати невръчени. Дължимата сума в размер на 788.20 лв. към настоящия момент се твърди, че не е изплатена и остава дължима.

Пред РС-Пирдоп било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, вследствие на което било образувано гр.д. № 419/2020г. по описа на РС-Пирдоп и издадена Заповед за изпълнение за дължимата сума. Предвид постъпилото от длъжника възражение ищецът счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника Е.Й.С. чрез упълномощения адв.Е.Г.-М.. В отговора е посочено, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи се, че между ищцовото дружество и ответника в действителност е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на 08.01.2020г., обективиран в застрахователна полица № ***************, с период на застраховане: от 09.01.2020г. до 08.01.2021г., с който е застрахован собственият на ответника лек автомобил марка „М.“, модел „******“, с рег. № *********. Ответникът потвърждава и че на 08.02.2020 г. е станало ПТП. Сочи, че около 19:00 часа в с.Б., ул. „П.“, срещу номер 37 е реализирано ПТП със собствения на ответника автомобил- застрахован при ищцовото дружество. Като причина за ПТП ответникът посочва влошените пътни и атмосферни условия- дъждовно време и огромна дупка на пътя, пълна с вода, заради която 2 предприел маневра в ляво, която другият водач не възприел своевременно и настъпил удар.

Тази причина според ответника не е отразена в исковата молба, нито в протокола за ПТП.

Ответникът твърди, че с другия водач- участник в ПТП, непосредствено след настъпване на същото, установили какви са щетите по двата автомобила и се договорили да съставят двустранен констативен протокол по-късно или на следващия ден, тъй като С. бил притеснен и бързал да се прибере при майка си, която не била в добро здравословно състояние. За настъпилото ПТП нямало разногласия между участниците относно обстоятелствата, свързани с него. Въпреки това, водачът на автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *********- Г.С., сигнализирал органите на МВР за настъпилото ПТП, за да може да претендира от застрахователя съответното обезщетение. Служителите на МВР съставили приложения по делото протокол за ПТП в присъствието и по обяснения само на Г.С., като ответникът не присъствал на мястото на ПТП. Сочи се, че служителите на МВР посетили ответника в дома му около 21:00 часа на 08.02.2020г., след което отишли в РУ-П., където на С. е съставен АУАН и същия подписал представения му протокол за ПТП. Бил му издаден и талон за кръвна проба. Ответникът твърди, че отказал да даде проба за алкохол, тъй като такъв е употребил след като се е прибрал вкъщи, т.е. след реализиране на ПТП. По съставения АУАН ответникът сочи, че депозирал възражение, но срещу него било издадено Наказателно постановление /НП/ № *************** от 20.02.2020г. на началника на РУП.. Видно от наказателното постановление било, че е изяснена фактическата обстановка по отношение употребата на алкохол и наказание за това не му е наложено, тъй като не бил употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП. НП било обжалвано и с Решение № 49 от 06.08.2020г., постановено по НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П. и влязло в законна сила, било отменено изцяло като незаконосъобразно. По делото, в което се обжалва НП, било установено от разпита на свидетелите, че Е.С. е намерен в дома му часове след ПТП. Поради това ответникът счита, че съставеният часове след настъпване на ПТП протокол за ПТП от служителите на МВР, които не са очевидци на ПТП-то, не може да се ползва с материална доказателствена сила в частта, в която е отбелязано, че ответникът е отказал да даде проба за алкохол. Въз основа на изложеното ответникът оспорва да е възникнало право на регрес на ищцовото дружество спрямо ответника на посоченото в исковата молба основание - чл.500, ал.1, т.1 КЗ, доколкото ответникът не е отказал да се подложи на проверка за алкохол към момента на реализиране на ПТП, а е отказал по-късно, когато служителите на МВР са го посетили вкъщи. Поради това предявеният иск бива считан за неоснователен.

В първото съдебно заседание ищецът не изпраща свой представител, но депозира писмена молба чрез упълномощения адв. Д.Д. от САК, с която е заявено, че поддържат исковата молба. В последното съдебно заседание ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД се представлява от адв.Д.Д. от САК, който в хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като ги счете за доказани и основателни. Претендира и разноски по списък.

В предоставения от съда срок ищецът е депозирал писмена защита чрез адв.Д.. Моли 3 съда да възприеме изложените в исковата молба доводи, както и да съобрази установеното в производството. Счита се за безспорно установено, че ищцовото дружество е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „М.“, модел „*****“, с рег. № *********, собственост на ответника. Счита се още, че от приетото заключение по САТЕ и свидетелските показания на Г.С. по безспорен начин се установява, че вина за настъпване на процесното ПТП има ответникът Е.С., който с поведението си е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и разпоредбата на чл.123, ал.1 ЗДвП и като участник в ПТП не е спрял да установи последиците от произшествието. Във връзка с това си поведение ищецът счита, че С. виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества, а след като е задържан от органите на реда ответникът неоснователно е отказал и кръвна проба. Предвид това, основателно се явявало регресното право на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- Е.Й.С.. Иска се от съда да уважи предявения иск.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ответникът Е.Й.С. не се явява. Преди първото съдебно заседание е подадена писмена молба от упълномощената от него адв. Елена Г.-М. от АК-Благоевград, с която се оспорва исковата молба и се поддържа отговора на искова молба. В последното съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Г.-М., която моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Счита, че по делото не се установило наличието на поддържаната от ищеца хипотеза на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.

Претендира разноски.

В предоставения от съда срок ответникът чрез адв. Г.-М. депозира писмена защита. С нея отново се иска от съда да остави без уважение исковата молба, считайки иска за неоснователен по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че на база събраните доказателства в производството ищцовото дружество не е доказало да се е осъществил фактическият състав на разпоредбата на чл.500, ал.1, пр.3 КЗ. Видно било от доказателствата, че ответникът не е отказал да се подложи или виновно да се е отклонил от проверката за алкохол. Безспорно от събраните доказателства се установило, че ответникът не е употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП, както и че не е нарушил задължението си като участник в ПТП. Установено било от представения протокол за ПТП, от показанията на свидетеля С., както и от доказателствения материал по приобщеното НАХД № 147/2020г. по описа на РС-П., че ответникът е напуснал местопроизшествието, едва след което е установен от полицейските служители- около 2 часа по-късно и отведен в РУ, където му е издаден талон за проба. От показанията на свидетеля С. пък било видно, че участниците в ПТП не са имали разногласия относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Сочи се, че ответникът не е бил длъжен да остане на мястото на ПТП, тъй като в процесния случай не е била налице хипотеза по чл.125 ЗДвП, при която да е било задължително посещение на органите на МВР. Сочи се, че съдебната практика е категорична, че фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водачпричинител на вредите, сам по себе си не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на 4 водача към неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея се сочи, че подлежи на пълно главно доказване и само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е отклонил, могло да се приеме, че е налице основанието по чл.500, ал.1, т.1 пр.3 КЗ, каквито данни не били налице по делото. Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск.