Решение № 54 от 30.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. В.Т., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20174100100865 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. Ч. срещу Д. Й. Д.. Ищецът развива съображения, че с ответника са братовчеди и са били в близки приятелски отношения. Посочва, че през 2007 година ответникът му разказал за идеята си да прави бизнес, като за да бъде финансиран, се съгласил семейната му фирма „М.“ ООД да бъде поръчител по договора за кредит на ищеца. Твърди, че в тази връзка заедно със съпругата на ответника отишли в офиса на ТБ „Алианц България“ в град С.З., където подписали запис на заповед за сумата в размер на 98 000.00 лева ответникът, като издател на записа на заповед, а съпругата му М. Д.а и той, като представляващ „М.“ ООД - авалисти. Посочва, че до месец юни 2009 година ответникът обслужвал кредита, но след това от банката го потърсили и го уведомили за закъснението във вноските, както и че при неплащане на погасителните вноски банката ще се снабди с изпълнителен лист срещу „М.“ ООД. Твърди, че на 30.06.2009 година заплатил от името на дружеството забавената до този момент сума по кредита в размер на 1 380.00 лева. Посочва, че пред опасността банката да насочи изпълнението върху имуществото на дружеството, последното започнало да погасява задълженията по кредита, а след това вноските били заплащани лично от него като физическо лице. Твърди, че това продължило от началото на 2010 година до месец май 2014 година, като с Договор за прехвърляне на вземане от 28.08.2014 година „Алианц Банк България“ АД му прехвърлила вземането си от ответника по Договор универсален ипотечен кредит № 27686/10.12.2007 година, ведно с всички обезпечения 1 по кредита срещу цена в размер на остатъка от дължимата по кредита сума в размер на 74 718.63 лева. Освен това, банката му прехвърлила чрез джиро и правата по записа на заповед от 10.12.2007 година. Навежда доводи, че до 28.08.2014 година, когато банката му прехвърлила вземането си от ответника по договора за кредит, той, като физическо лице, бил заплатил за периода от 30.10.2009 година до 16.05.2014 година, като месечни вноски по кредита, сумата общо в размер на 65 826.02 лева, с която сума имущественото му състояние е намаляло, респективно – ответникът и съпругата му са се обогатили, като за тази сума е предявил искова претенция, по която е образувано гр.д. № 156/2015 година ВТОС, което е висящо. Посочва, че в резултат на цесията, той е встъпил в правата на кредитора по договора за кредит по отношение на следващите цесията погасителни вноски. Твърди, че в опит да се освободи от задълженията си по договора за кредит, ответникът Д. Д. е инициирал пред Арбитражен съд към БТПП арбитражно производство, като предявил против „Алианц Банк България“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД за недължимост на оставащата неиздължена сума от 74 453.75 лева по договора за кредит, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 24 014.00 лева, представляваща сбор от платените от него вноски по договора за кредит. Посочва, че по така предявените искове е постановено Решение от 17.02.2016 година по В.арб.д. № 465/2014 година на АС при БТПП, с което предявените искове са отхвърлени, и което е окончателно и се ползва със сила на пресъдено нещо относно действителността на договора за ипотечен кредит, изпълнила ли е задължението си по него банката и платените от ответника суми за погасяване на задълженията по този кредит ли са били предназначени. Твърди, че за периода от месец май 2014 година до 21.03.2017 година ответникът не е извършвал плащания на погасителните вноски по договора за универсален ипотечен кредит, по който договор вследствие субституция на страна, чрез посочения по-горе договор за цесия, ищецът е заместил банката – кредитодател. Направено е искане да бъде постановено решение, с което Д. Й. Д. да бъде осъден да заплати на Д. Г. Ч. сумата в размер на 36 892.72 лева, представляваща сбор от дължими и неплатени суми за периода от 01.06.2014 година до 22.03.2017 година по общо 34 броя месечни погасителни вноски с настъпил падеж по Договор за универсален ипотечен кредит № 27686 от 10.12.2007 година, всяка от които е в размер на 1 085.08 лева, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 28.08.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2017 година, до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Посочва, че представеният договор за цесия няма 2 действие по отношение на ответника, тъй като последният не е уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като в тази връзка оспорва двете писма – изх. № 336 от 04.09.2014 година и изх. № 337 от 04.09.2014 година на „Алианц Банк България“ АД, в които липсва подпис на ответника. Твърди, че ответникът не е получил нищо по договора за кредит, поради което не дължи връщане на никакви суми нито на „Алианц Банк България“ АД, нито на ищеца. Посочва, че подписите при тегленето на сумата по кредита на Нареждане-разписка от 13.12.2007 година, както и подписа за декларатор и ръкописния текст в Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП не са изпълнени от Д. Д.. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

С Определение от 21.02.2018 година на съда по делото „Алианц Банк България“ АД – гард София е конституирано в качеството на трето лице-помагач на страната ищеца Д. Г. Ч.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че в отношенията между ответника Д. Д. и „Алианц Банк България“ АД – гард София е налице влязло в сила решение на АС при БТПП, с което със сила на пресъдено нещо е решен въпросът относно валидността и действието на сключения между тях Договор за универсален ипотечен кредит № 27686 от 10.12.2007 година, като със сила на пресъдено нещо е решен и въпросът относно плащанията, извършени от ответника по него. Оспорва твърденията, изложени в отговора на исковата молба, относно липсата на уведомяване на ответника за извършената цесия, тъй като последният е бил уведомен за нея както по арбитражното дело, така и с подаването на исковата молба по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното заверено копие на Договор за универсален ипотечен кредит № 27686 от 10.12.2007 година, ведно с погасителен план към него /л. 13-22/ безспорно се установява, че на посочената дата между ТБ „Алианц България“ АД и Д. Й. Д., в качество на кредитополучател е сключен договор за банков кредит в размер на 95 000.00 лева, със срок на погасяване 05.12.2021 година съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 2 към договора. В договора изрично е предвидено, че кредитът се ползва по разплащателна сметка в лева на кредитополучателя. В т. 21 от същия страните са предвидили, че задълженията на кредитополучателя по предоставения банков кредит се обезпечават с първа по ред договорна ипотека върху посочения в договора имот, както и със запис на заповед за сумата в размер на 98 000.00 лева, издаден от кредитополучателя и авалиран от М. М. Д.а и „М.“ ООД. По делото са приложени и заверени копия на Запис на заповед от 10.12.2007 година с издател Д. Й. Д. и авалисти М. М. Д.а и „М.“ ООД, както и НА за учредяване на договорна ипотека № ......, том ...... рег. № ....., дело № .... от ..... година /л. 23-26/.

3

Видно от приложеното заверено копие на Договор за прехвърляне на вземане Акт № ..., том, ..., рег. № .... от ..... година на нотариус Д. Н., рег. №.... при НК на РБ /л.

27-28/ „Алианц Банк България“ АД – гард София е прехвърлила на Д. Г. Ч. възмездно свое вземане в размер на 74 718.63 лева към длъжника Д. Й. Д., произтичащо от Договор за универсален ипотечен кредит № 27686 от 10.12.2007 година, ведно с всички принадлежности и обезпечения към него. По делото са приложени и заверени копия 3 броя уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД /л. 29-31/, включително до Д. Й. Д., което се е върнало като непотърсено /л. 327-328/.

По делото са изискани от ищеца и приложени заверени копия на всички документи, свързани с договора за цесия, които са били предадени от банката, включително цялото кредитно досие по Договора за универсален ипотечен кредит /съдържащи се в отделна папка, приложена по делото и номерирана цялата под № 289/. Видно от съдържащите се в последната справки за извършени операции, както и вносни бележки за периода от усвояване на кредита до 31.12.2009 година преобладаващата част от сумите по кредита са внасяни от Д. Й. Д., а отделни вноски са внасяни както от Д. Ч., така и от „М.“ ООД.

От приложеното заверено копие на Решение от 17.02.2016 година по вътрешно арбитражно дело № 465/2014 година на АС при БТПП /л. 37/ се установява, че със същото са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. Й. Д. срещу „Алианц Банк България“ АД кумулативно обективно съединени искове, както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

87, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът няма задължение към него в размер на 74 453.75 лева, представляващо непогасен остатък от кредит по Договор за универсален ипотечен кредит № 27686 от 10.12.2007 година, като последица от развалянето на договора заради неизпълнение на задължението на банката да предостави кредита; осъдителен иск за сумата в размер на 24 014.00 лева с правно основание чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, представляваща общ размер на платени от ищеца вноски за погасяване на кредита по Договор за универсален ипотечен кредит № 27686 от 10.12.2007 година, като платени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

По делото е приложен и Протокол за изготвена частна графическа експертиза от 27.06.2017 година на Мл. ... /л. 54-66/, съгласно който в представеното за изследване Нареждане разписка на Д. Й. Д. с дата 13.12.2007 година за касово теглене на 93 000 лева от ТБ „Алианц България“ АД – град С.З. , подписите за „Подпис на разпоредител“, „Получател“ и „Контролен подпис“, както и подписът за „Декларатор“ и ръкописният текст в Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП не са изпълнени от Д. Й. Д.. Посочено е и че съществува голяма степен на вероятност тези 4 подписи да са изпълнени от К.С.И..

От приложеното заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.02.2024 година и Писмо, изх. № 179 от 21.10.2024 година /л.207-208 и 226/ се установява, че с влязло в сила на 09.10.2024 година постановление е прекратено досъдебно производство № 349 – ЗМ – 125/2017 година по описа на сектор „Разследване“ при ОД на МВР - С.З., преписка № 179 /2016 година на РП-С.З., водено за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, поради изтекъл давностен срок за наказателно преследване.

Представени са и други писмени доказателства, неотносими към предмета на спора.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза /л.

301-311/ се установява, че в Нареждане разписка на Д. Й. Д. с дата 13.12.2007 година за касово теглене на 93 000 лева от ТБ „Алианц България“ АД – град С.З., подписите за „Подпис на разпоредител“, „Получател“ и „Контролен подпис“ не са положени от Д.

Й. Д., както и че подписът за „Декларатор“ в Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал.