Определение № 952 от 04.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. Перник, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261700100214 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от М. И. К., ЕГН: **********, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ****, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (болки, страдания и психически стрес) в резултат на ПТП, настъпило на 22.08.2023 г., в размер на 20 000 евро (двадесет хиляди евро), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл.

380 КЗ, (18.02.2025 г.), до окончателно изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди (увреден лек автомобил) в резултат на ПТП, настъпило на 22.08.2023 г., в размер на 500 евро лв. (петстотин евро), частичен иск от 5000 евро (пет хиляди евро), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружествотоответник, съгласно чл. 380 КЗ, (18.02.2025 г.), до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2023 г., около 13:15 ч., в гр. Б. л.а. марка „***“, модел „****", с peг. № ****, управляван от М. К., се движи по ул. „Елена Георгиева", с посока на движение от ул. „Евстати Николов“ към ул. „Ангел Коцелянов", като на кръстовището с ул. „Ангел Коцелянов" при наличие на пътен знак ,.Б2" спира колата си, за да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, оглежда се от всички посоки и потегля. При правомерно извършване на маневрата за завиване в лява посока, в това време л.а. марка „****“, модел „**“, с per. № ***, управляван от Р.М.Р., движейки се с превишена скорост около 75 км/ч„ нарушава правилата за движение по ЗДвП, а именно -чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като реализира ПТП и се блъска в предна лява врата на автомобила на М. К.. В резултат на несвоевременната реакция на водача на л.а. марка „****“, модел „**“, с per.

№ **, настъпил удар между двете МПС-та, от който за ищцата възникнали както 1 неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания- травма в областта на тазовия пръстен, довела тю счупване на долния и горен клон на пубисната кост вляво, а също така и имуществени - деформация по управляваното от нея МПС, чийто собственик е. Твърди, че от констативния протокол за ПТП става видно, че МПС-то, което е управлявал виновният причинител има валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по застрахователна полица № **, валидна от 12.10.2022 г., до 11.10.2023 г. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1028-368/22.08.2023 г., като било образувано ДП № 63/2023 г., по описа на РУ Б., пр. пр. № 2891/2023 г. по описа на РП Перник, ТО Радомир. Непосредствено след пътния инцидент ищцата била откарана от екип на СМП в МБАЛ „Р. Ахгелова АД“ - гр. Перник, където постъпила за преглед в спешното отделение с много силни болки в областта на лявата тазобедрена става, краката и корема. В болничното заведение на М. К. са извършени обстойни медицински прегледи, както и рентгенографии на лявата и дясната тазобедрени стави, от които били установени следните травматични увреждания: напречни фрактури на долния и горния клон на ишиадичната кост, вляво; охлузвания и синини в областта на левия крак, лявата ръка и гърдите. Вследствие на пътния инцидент и претърпяната фрактура, ищцата била обездвижена на легло за период от повече от два месеца, като за нея са се грижили нейният съпруг и родителите й, които й помагали да се обслужва, а също така и в битовите нужда. Пострадалата М. К. била на домашно лечение за периода от 22.08.2023 г. до 30.10.2023 г. През времето на домашното си лечение изпитвала много силни болки и е приемала обезболяващи и кръворазреждащи медикаменти. След повече от два месеца от настъпване на инцидента, ищцата започнала постепенно да се раздвижва с помощта на патерици, като е правела едва по няколко крачки. Пострадалата е започнала и провеждането на рехабилитация, която продължила около 1 месец. В резултат на засилващите се болки в областта на фрактурата, пострадалата К. е посетила д-р В. на 20.09.2023 г., който установил, че е налице палпаторна болка в лява пубисна кост и й назначил прием на коксамин и провеждане на рехабилитационни процедури. Ищцата била насочена за провеждане на образна диагностика. На 27.09.2023 г. М. К. провела рентгенография на лява тазобедрена става, от която е установено наличието на „рьо данни за фрактура на долния клон на пубисната кост в ляво, интактна ставна междина, конгруентни ставни повърхности на тазобедрената става, увеличен шийнодиафизарен ъгъл на бедрената кост - кокса валга“. Въпреки спазването на лекарските препоръки, ищцата продължила да изпитва силни болки и дискомфорт, налагаши регулярни физиотерапевтични курсове, прием на силни болкоуспокоителни лекарства. Повече от година и половина след инцидента ищцата продължавала да изпитва болки в увредените области, особено при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване. Преди инцидента ищцата била активна ежедневно, тъй като цял живот спортувала и имала изградени навици по 2 отношение на физическото си състояние, а към настоящия момент не била в състояние да извършва каквото и да било физическо движение, което се отразява изключително негативно върху психиката й. Поради непредвидимостта на настъпилия инцидент, тя страдала от нарушения на съня, оплаквала се от понижено настроение, постоянна тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация,изпитвала ужас да се вози в автомобил, тъй като случилото би могло да се повтори, сънувала кошмари, преживявала отново и отново злополуката, поради което се налагало да приема сънотворни лекарства. В резултат на ПТП ищцата претърпяла и имуществени вреди, представляващи увреден л.а. марка "***“, модел „****", с per. № ****, а именно: щети по цялата лява половина на колата, задна броня, ляв стоп, заден ляв калник, ляв праг, предна броня, фарове, преден ляв фар, изкривен радиатор, преден капак. Моли за уважаване на исковете в пълен размер и претендира присъждане на разноски.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена изцяло. Оспорва описания ви сковата молба механизъм на ПТП, като поддържа, че събитието е настъпило изцяло по вина на ищцата, която в разрез със закона е управлявала МПС след употреба на алкохол и е отнела предимството на правомерно движещо се МПС, с което неправомерно поведение е допуснала настъпването на процесното ПТП. На следващо място, при условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като се движила, без да спазва поставената хоризонтална и вертикална пътна маркировка; без да се огледа и съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението; без да отдава нужното внимание при шофиране, като при своевременна реакция е имал обективната възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП; без поставен задължителен обезопасителен колан (с който процесното МПС е фабрично оборудвано), след употреба на алкохол с концентрация над допустимата от закона граница, и с което си поведение допринесла съществено за настъпване на процесното събитие и негативните последици от същото за нея.

Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като силно завишена, като се оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици. Изтъква се, че размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, като в този смисъл намира размера на претенцията за изключително завишен размер.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като твърди, че към датата на ПТП процесният лек автомобил е бил на 18 години от първата си регистрация в България към датата на ПТП, като поддържа, че претендираният от ищцата пълен размер на вредите се субсумира под хипотезата на тотална щета на МПС, при което от средната пазарна стойност на погиналото МПС следва да се удържи стойността на запазените 3 части на МПС, които могат да се реализират като части втора употреба и увредените части на МПС, които могат да се реализират, като вторични суровини, скрап и поддържа, че изплащането на обезщетение без удържане на горните стойности би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски и прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът намира исковата молба за процесуално допустима.

Съдът намира, че следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Съдът намира за основателни доказателствените искания за допускане изслушването на съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които да отговорят на поставените от ищеца и ответника въпроси. За основателно намира и доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, като в тази връзка следва на ищеца да бъде указано, че следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да посочи имената на поискания свидетел. Основателно е и доказателственото искане на ищеца по чл.190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи заверено копие от застрахователната преписка по опис и оценка на щетите по л.а. „***“, модел „****", с peг. № ****, както и застрахователна полица № BG/08/123002105907.

За основателно съдът намира доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на Р.М.Р. при режим на призоваване, доколкото същият с показанията си ще изяснява обстоятелства, свързани с механизма на настъпилото ПТП.

С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от 11.00 ч., за която дата да се призоват страните.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени от страна на ищеца са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от доказване – няма такива.

4

- разпределение на доказателствената тежест – в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на ПТП и неговия механизъм; че причинителят на вредата виновно е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП; наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото пътно-транспортно произшествие; твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди и техният действителен вид и размер; съществуването на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник.

В тежест на ищеца е да докаже началния момент, от който ответната страна е изпаднала в забава за заплащане на претендираните от ищеца обезщетения.

В тежест на ответника е докаже приносът на пострадалия досежно вредоносния резултат, с оглед релевираното възражение за съпричиняване, както и правопогасяващите си възражения.

В тежест на ответника е да докаже плащане или настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.