Решение № 7828 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7828 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. В. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100508533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8400 от 11.05.2025 г., постановено по гр. д. № 41725/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 58-и състав, са отхвърлени предявените от Т. С. К. против Министерството на културата, като предпочитан ответник, искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № РД12443/31.05.2024 г., подписана от служебния министър на културата, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Театрално-музикален център Разград“ /сега „Театрално-музикален и филхармоничен център - Разград“/; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба /11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане.

Със същото решение е признато за незаконно и отменено по предявения против „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“ иск и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Т. С. К. с ЕГН **********, извършено със Заповед № РД12443/31.05.2024 г., издадена от служебния министър на културата.

На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Т. С. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на Театрално-музикален център-Разград“ /сега „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“.

С решението и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Театралномузикален и филхармоничен център-Разград“ е осъден да заплати на Т. С. К. сумата от 17 229,42 лв. /бруто/ като обезщетение за оставане без работа поради уволнението и за периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане.

С постановеното решение „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“ 1 е осъден да заплати на адвокат В. Т. Б. сумата 2 885 лв. – определено от съда възнаграждение за оказана безплатна помощ.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“ е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 1099,18 лева – държавни такси и възнаграждение на вещо лице.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. С. К. е осъдена да заплати на Министерството на културата сумата от 100 лева – съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“ искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за недопустимост на съдебния акт, както и за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът намира, че решението е недопустимо в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Министерството на културата искове, тъй като Министерството не е надлежен ответник, поради което спрямо него производството е следвало да бъде прекратено. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, съгласно чиито мотиви ако при проверката за редовност бъде констатирано, че исковете по чл. 344 КТ са насочени срещу ненадлежна страна, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник. Поддържа, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е дал указания на ищцата да вземе становище по възраженията на първоначалния ответник за липса на процесуална легитимация, без да приеме, че исковата молба е нередовна. Сочи, че с подаденото становище, а не искова молба ищцата е поискала конституиране на евентуален ответник, като е разпоредено връчването на исковата молба, приложението към нея, от уточнителната молба, както и препис от становището на ищеца от 10.09.2024 г., но не бил връчен препис от отговора на исковата молба, депозиран от Министерството на културата, както и доказателствата приложени към него. Твърди, че ищцата е следвало да предяви нов иск, като сочи, че ако се приеме, че това действие на ищцата е законосъобразно, то искът срещу въззивника е предявен на 10.09.2024 г., поради което е погасен по давност. Излага доводи за липса на компетентност на СРС за произнасяне по предявените искове поради нарушение на чл. 108, ал. 2 и чл. 114 ГПК. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е посочил, че определението е постановено на основание чл.

140 ГПК. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на чл. 312, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като е лишил страните от възможността да вземат становище и да направят възражения по изготвения проект за доклад. Намира, че съдът не е дал точни указания относно тежестта на доказване, поради което е останала неизяснена фактическата обстановка. Намира предявеният иск за неоснователен, като в тази връзка акцентира върху автобиографията на ищцата, съгласно която общият й трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор възлиза на 40 години. По отношение на основателността на предявения иск намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички сбрани по делото доказателства. С оглед подробно изложените оплаквания моли съда да обезсили постановеното решение като постановено по нередовна искова молба, респ. да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Моли съда са потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуалнолегитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решение № 8400 от 11.05.2025 г., постановено по гр. д. № 41725/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 58-и състав, в частта с която са отхвърлени предявените от Т. С. К. против Министерството на културата, като предпочитан ответник, искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № РД12-443/31.05.2024 г., подписана от служебния министър на културата, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на 2 заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Театрално-музикален център Разград“ /сега „Театрално-музикален и филхармоничен център - Разград“/; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба /11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно.

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на извършеното със заповед № РД-12443/31.05.2024 г. на министъра на културата Н.Т. уволнение на ищцата за незаконно, възстановяване на уволнени служител на работа и изплащане на обезщетение.

Длъжностите, за които трудовият договор се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са предвидени за заемане при работодатели – държавни и общински институции, за задоволяване на обществени потребности в различни сфери, в които случаи законът е овластил висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от Закона за администрацията да сключва трудови договори. „Театралномузикален и филхармоничен център-Разград“ е държавен културен институт по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), създаден с Постановление на Министерския съвет № 45 от 6 март 2014 г. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗЗРК директорите на държавните културни институти се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс по определени от него атестационна система и ред, т.е. при условията на чл. 61, ал. 2 КТ трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. По силата на установената законова уредба министърът на културата назначава и прекратява трудовия договор с директора на „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“.

Трудовото правоотношение обаче възниква с предприятието, в което е съответната длъжност (чл. 61, ал.2, изр. 2 КТ), поради което надлежен ответник по иска за отмяна на незаконно уволнение е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Горестоящият орган действа като законен представител на работодателя по смисъла на чл. 36 ЗЗД при създаване на трудовото правоотношение, поради което правните последици настъпват в правната сфера на работодателя, а не в тази на по-горестоящия орган (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д. № 2010 г. на ОСГК на ВКС). Предвид изложеното, надлежен ответник по предявените от ищцата искове е работодателят по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, който е в конкретния случай се явява „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“, поради което и предявените срещу него искове са допустими.

В случая въззивният съд е сезиран с въззивна жалба срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу ответника „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу Министерството на културата, не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила. Ето защо, и в приложение на разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд няма правомощия да се произнася по допустимостта на решението в необжалваната част.

Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за нередовност на исковата молба. С оглед направеното възражение за липса на процесуална легитимация от страна на първоначалния ответник – Министерството на културата, първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е предоставил възможност на ищцата да вземе становище по възражението на ответника и да заяви промяна на ответника. В действителност дадените указания не са пълни и точни, доколкото не е указано изрично да предяви иск срещу надлежен ответник, но предвид това, че с депозираното уточнение, 3 наименовано становище, ищцата е предявила и иск срещу работодателя, макар и при условията на евентуалност, то констатираната нередовност е била отстранена. Така подадената искова молба заедно с приложенията към нея е връчена на „Театрално-музикален и филхармоничен център-Разград“ за депозиране на писмен отговор, като не са били налице основание за връчване на писмения отговор, подаден от Министерството н културата и приложенията към него, в който смисъл са изложени оплаквания във въззивната жалба. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба редовна и отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени фактически твърдения, които са в съответствие със заявения петитум, като в обстоятелствената част ищецът е индивидуализирал конкретно твърдените правопораждащи факти.