Определение № 5637 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5637 гр. Варна, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502422 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 82539/15.10.2024 г., подадена от Ю. Я. М., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Н. И. от АК-Варна срещу Определение № 11185/04.10.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 11997/2021 г. по описа на РС – Варна, с което е частично обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4493/26.08.2021 г., издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за сумите от 3 945,14 лв. – главница за периода от 20.12.2001 г. до 26.06.2018 г. и от 24.07.2020 г. до 26.07.2021 г., дължима за незаплатени ВиК услуги по партида за вода с аб. № 1534024 за обект, находящ се в гр. Варна, ********************************* и 3 587,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.02.2002 г. до 29.08.2018 г. и в полза на длъжника са присъдени разноски

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и противоречи на тълкувателната практика на ВКС. Изложени са мотиви, че заповедният съд не е компетентен да се произнася по обезсилване на заповедта, а това следва да стори исковият съд. Отделно се сочи, че съдът е следвало да допусне обезсилване и за друга част от заповедта. Излага се, че районният съд неправилно се е произнесъл единствено по претендираните от страната разноски, предявени по в. ч. гр. д. № 1892/2023 г. по описа на ВОС, като е отхвърлил претенцията за разноски, предявени с възражението по чл.

414а от ГПК по ч. гр. д. № 11997/2021 г. по описа на РС - Варна. Сочи се, че становището на районния съд, че с приемане на подаденото възражение по чл.

423 от ГПК от въззивния съд се възстановява висящността на заповедното производство и за длъжника липсва правен интерес от подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, противоречи на принципа за определяне на възнаграждение 1 в изпълнителното производство съобразно уважената част по подаденото възражение по чл. 414а от ГПК, разяснен в т. 12 и 13 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се още, че неправилно е определен като минимален размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото. Въз основа на това се моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от насрещната страна не е депозиран писмен отговор на жалбата.

Съдът след като с запозна с оплакванията в жалбата, съставът на въззивния съд намира следното:

Видно от оплакванията в жалбата, жалбоподателят обжалва горепосоченото определение както в частта, в която е обезсилена частично заповедта за изпълнение, така и по отношение присъдените в негова полза разноски.

Съдът намира, че за жалбоподателя не е налице защитим интерес да обжалва определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение. Това определение по никакъв начин не накърнява правната му сфера. Такъв интерес е налице само по отношение на кредитора, който при обезсилване на заповедта, не може да проведе процес за установяване вземанията по нея, съгл. чл. 422 , ал. 1 от ГПК.

Настоящата хипотеза не е идентична с тази, при която конститураният ответник в исковия процес може да обжалва прекратително определение, на осн.чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК. В последният случай интересът на ответника произтича от възможността, при възстановяване висящността на исковия процес, да се постанови решение, с което да се отрече със сила на пресъдено нещо правното твърдение на ищеца. За разлика от горната хипотеза, при отмяна на определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, кредиторът не може да се задължи да предяви иск по чл.422, ал. 1 от ГПК. Тоест не е налице възможност, да се учреди исков процес само по волята на длъжника.

В тази част депозирана жалба следва да се остави без разглеждане.

По отношение обжалването в частта, с която в полза на страната не са присъдени всички разноски в заповедното производство, съдът намира, че искането следва да се разгледа по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Едва след като заповедният съд формира диспозитив по отношение на всички разноски, за присъждането на които се настоява, би бил налице годен предмет за обжалване.

Процедурата по чл. 248,ал. 1 от ГПК е приложима на общо основание в заповедното производство, а ограничение за произнасяне по искане за изменение в частта за разноските съгласно ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК касае само разноските на кредитора, присъдени със заповедта. Следва да се посочи още, че след обезсилване на заповедта и присъждане на разноски по 2 възражението, едва с връчването на определението за обезсилване кредиторът се известява за първи път разноските по възражението, съответно едва в последващото производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК може да се разгледа становището на кредитора по тези разноски. Последното представлява още един аргумент за приложимостта на процедурата по чл. 248,ал. 1 от ГПК в заповедното производство.

По изложените по-горе съображенията оплакванията по разноските следва да се квалифицират като искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по което компетентен да се произнесе е заповедният съд.

Водим от горното, съставът на въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 82539/15.10.2024 г., подадена от Ю. Я. М., чрез пълномощник адв. Н. И. в частта срещу Определение № 11185/04.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 11997/2021 г. по описа на РС – Варна, с което е частично обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4493/26.08.2021 г., издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за сумите от 3 945,14 лв. – главница за периода от 20.12.2001 г. до 26.06.2018 г. и от 24.07.2020 г. до 26.07.2021 г., дължима за незаплатени ВиК услуги по партида за вода с аб. № 1534024 за обект, находящ се в гр.

Варна,

********************************* и 3 587,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.02.2002 г. до 29.08.2018 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба с вх. №

82539/15.10.2024 г., подадена от Ю. Я. М., чрез пълномощник адв. Н. И. в частта срещу неприсъдени в полза на длъжника разноски в заповедно производство и ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за произнасяне по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдържаща се в жалбата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4