Определение № 185 от 18.03.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. София, 18.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100196 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искове на Й. Г. за осъждане на Софийския градски съд да му заплати обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 61600 лв., както и мораторна лихва в размер на 9804,66 лв.

Исковата молба е била подадена до АССГ, който е приел, че делото не му е подсъдно, и го е изпратил на Софийския градски съд по подсъдност.

С Определение № 14401/28.11.2023г. по гр.д. № 7448/2023г. този съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5 от АПК.

С Определение № 155/15.01.2024г. по дело № 5149/2024г. на ВКС, петчленен състав на ВАС и ВКС е постановил, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Й. Г. е Софийският градски съд, и е изпратил делото за разглеждане от този съд.

При повторното постъпване на делото в СГС, същото е било образувано под № 1302/2024г. и разпределено на същия съдия- докладчик, който отново го е прекратил и изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд, поради изразеното от съдията- докладчик предположение за наличие основание, всички съдии в СГС да се отведат от разглеждането му на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. С такива мотиви и прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, СГС е изпратил делото на най- близкия равен по степен съд, който в случая е Софийският окръжен съд.

1

Настоящият съдебен състав не споделя горните изводи поради следните съображения:

1. Липса на възможност за прилагане по аналогия на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ Както правилно е посочил СГС, процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно.

Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др.

Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото.

2. Липса на възможност за преценка на основания за отвод на други съдии Софийският градски съд е обосновал приложението по аналогия на чл.

7, ал. 2 от ЗОДОВ в производството по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с аргумента, че ответник по иска е самият Софийски градски съд, поради което разглеждането на делото от него би създало у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията. Поради това и с оглед предотвратяване на предполагаема възможност за нарушаване на чл.

6, § 1 от ЕКПЧ, съдията- докладчик е преценил, че всички съдии от СГС имат основание да се отведат от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ГПК, отводът е строго личен акт. Право на докладчика по делото е да прецени, дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК (арг. от 2

Решение № 10963 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2023 г., VIII о.) .

С още по- голямо основание това важи за обстоятелства по т. 6 (на каквито в случая се е позовал съдията- докладчик от СГС), тъй като те не са конкретно и изчерпателно посочени в процесуалния закон, а и не винаги са външно обективирани, за разлика от обстоятелствата по т. 1-5. Поради това e недопустимо, конкретен съдия да преценява, дали са налице основания за отвод на други негови колеги, както и да взема решения за подсъдността на делото въз основа на тази своя преценка. Още повече, че по този начин се заобикаля и игнорира нормативно установения ред по чл. 23, ал. 3 от ГПК за определяне на компетентен съд в случай на невъзможност за разглеждане на делото в съответния съд.

3. Неоснователност на довода за процесуална икономия Настоящият съдебен състав не споделя аргумента на СГС, че чрез изпращане на делото по подсъдност поради аналогия с чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ би се постигнала процесуална икономия и разглеждане на производството в разумни срокове, след като част от съдиите в СГС вече са се самоотвели от разглеждането на делото.

На първо място, както се обоснова по- горе, не е в правомощията на съдията- докладчик да предполага, дали и други съдии биха се отвели от разглеждане на делото. Напълно е възможно, някой следващ съдия, на когото бъде разпределено делото, да не се отведе и да го приеме за разглеждане, при това – по- бързо, отколкото в резултат от изпращането му на друг съд.

На второ място, дори това предположение да е вярно, също така е вярно, че вече голяма част от съдиите в СГС вече са се самоотвели от разглеждането на делото, т.е. евентуални отводи на останалите им колеги не биха забавили съществено разглеждането му.

С оглед гореизложеното, както и поради изрично изразеното становище на смесения петчленен състав на ВАС и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийския градски съд, а този съд не е имал основание да го препраща по подсъдност.

Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва 3 да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 196/2024г. г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 15977/25.04.2023г., подадена в АССГ.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа исковете по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, на Й. Г. за осъждане на Софийския градски съд да му заплати обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 61600 лв., както и мораторна лихва в размер на 9804,66 лв.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4