Решение № 46 от 23.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Катя К. Апостолова като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213100600854 по описа за 2021 година

Предмет на въззивното производство е присъда № 260007/14.05.2021 г. по НЧХД № 209/2020 г. на РС-Варна, постановена на 14.05.2021 г., с която подсъдимият Й. ТР. Й., ЕГН:

********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.05.2020 г., около 22:00 часа, в с.

********, общ. Провадия обл. Варна, причинил на М. СТ. Д. ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняването на кръвонасядане по дясната ръка - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдава по така възведеното обвинение. Отхвърлен е предявеният от частния тъжител срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 5500 лева ( пет хиляди и петстотин лева), представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 10.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. В тежест на частния тъжител са възложени съдебните разноски по делото.

Производството е образувано по въззивна жалба от адв. С.Д., пълномощник на частния тъжител, с която е направено искане за отмяна на присъдата, като бъде постановена нова осъдителна такава или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Аргументите на защитата се изразяват в това, че първоинстанционният съд обосновава своята оправдателна присъда, основавайки се на неправилен прочит и погрешно тълкуване на събраните по делото доказателства, което води и до необосновани и неправилни изводи, направени в противоречие с останалия доказателствен материал.

В проведените пред въззивната инстанция съдебни заседания са събрани допълнителни писмени доказателства от Районна прокуратура Варна – ТО Провадия, а именно материали от ДП № 201/2020 г. по описа на РУ Провадия, образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, касаещо събитие, настъпило в процесното време, място, обстановка и между същите страните.

В хода по същество жалбоподателят – частния тъжител М.Д. изразява становище, че видеозаписът, направен от камерите, поставени пред дома на подсъдимия, не е годно доказателство, което да установи кои са лицата, които са записани, както и действията помежду им, поради което не следва да се правят изводи на база на него. Твърди се, че свид.

В.М. не е присъствал на развилите се събития, поради което не може да изрази твърдяните 1 за възприети от него факти, затова и е определен от тъжителя като лъжесвидетел.

Адв. Г., редовно упълномощен от подсъдимия, моли присъдата на РС Провадия да бъде потвърдена и да бъдат присъдени разноските по делото, като намира, че доказателствата са безспорни и по един категоричен и несъмнен начин подкрепят изводите на съда. Изразява становище, че показанията на свидетелите – очевидци, които са били с частния тъжител, не са обективни и безпристрастни, поради което и не следва да се кредитират.

В последното открито съдебно заседание подсъдимият не се явява, а жалбоподателят частният тъжител изразява становище, че не иска нищо от никого.

Въззивният съд намира, че жалбата е допустима - подадена от легитимирано лице и в срока за обжалване, но мотивите, изложени към първоинстанционната присъда, не отговарят на изискването за съдържание по чл.305, ал.3 от НПК, поради което в тази част въззивната жалба е основателна.

Настоящият съдебен състав, след собствен комплексен анализ на всички събрани от първата инстанция по делото доказателства намира, че не следва да излага приета за установена фактическа обстановка, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които са абсолютни по своя характер и водят неизменно до отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимият за невиновен, като е приел за установена фактическа обстановка, която по своята същност представлява преразказ на твърденията на страните. Не е приета еднозначна фактология, която да бъде подкрепена по недвусмислен начин от кредитирания доказателствен материал, за да могат да бъдат извлечени съответните категорични правни изводи. Не става ясно за съда или участниците в производството защо подсъдимият е признат за невиновен и коя хипотеза на чл. 304 от НПК е възприета - дали защото е установено, че деянието не представлява престъпление, или не е извършено, дало защото деянието не е извършено от подсъдимия или пък не е извършено от същия виновно.

При обсъждането на доказателствата, ПРС декларативно е посочил кои от тях се приемат безусловно и кои не, без да се анализират задълбочено или съпоставят с останалите доказателства по делото, при която съпоставка да си проличи един логичен и обсонован извод. Недопустимо е съдът да излага в мотивите си фактическа обстановка, без да подкрепи последната с анализ. Съобразно така описаната фактическа обстановка и на база на посочените доказателства, първоинстанционният съд е извел крайните си решаващи изводи за неизвършено от подсъдимия престъпление, очертано в частната тъжба. При това положение на вниманието на състава на ВОС е предложен един необоснован и немотивиран съдебен акт, от който волята на ПРС е неясна.

Варненският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313, вр. чл. 314 НПК, констатира наличието на основания, налагащи неговата цялостна отмяна съгласно чл. 334, т. 1, пр. 2, вр. чл. 335, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Имайки предвид императивните предписания на чл. 13 и чл. 14 от НПК в рамките на предоставените му процесуални правомощия, първоинстанционният съд е длъжен внимателно да извърши събирането на цялата доказателствена съвкупност, след което да я провери и задълбочено да изследва въз основа на кои доказателства приема за установени релевантните към предмета на доказване обстоятелства.

В изготвените мотиви първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно задълженията си да извърши прецизен анализ на всички доказателства, да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по делото, посочвайки кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. Вместо това е допуснал постановяването на съдебен акт на базата напротиворечия по отношение фактическите констатации, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт, относно релевантните факти от предмета на доказване, очертан в частната тъжба, така и при липса на изложени съображения за изведените от решаващия съд правни заключения по тези факти.

2

Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя изискванията относно съдържанието на мотивната част на присъдата, чието съобразяване предполага възможността да се извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. В мотивите, съдът е длъжен да изложи своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени средства са обосновали възприетите от него фактически положения, като при противоречия на доказателствените материали, следва да посочи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В случая, при изготвяне на мотивите към контролираната присъда, районният съд е нарушил това, като не е изпълнил именно тези си задължения, предвидени в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е разделил гласните доказателства на четири групи, като е изложил най-общо защо кредитира две от тези групи, въпреки че те помежду си са в явно противоречие. Така например свидетелските показания на свид. В.М. и свид. Й.И., както и обясненията на подс. Й.Й. са кредитирани изцяло, въпреки че съотнесени с показанията на полицейските служители, които са приети за непротиворечиви, безпристрастни и взаимно допълващи се в тяхната цялост, се разминават в известна степен.

Един от спорните моменти е относно обстоятелството присъствал ли е свид. В.М. у дома на подсъдимия преди събитията, настъпили между последния и частния тъжител, или не, с оглед преценка, дали могат и следва да бъдат приети показанията му за достоверни. Това не се установява безспорно, но въпреки това са кредитирани изцяло две напълно противоречащи си твърдения, а именно, че от една страна свид. М. е бил у дома на подсъдимия, а от друга – че е пристигнал на мястото по-късно. От свидетелските показания на свид. С.С и свид. К.К. може да се черпи информация относно това обстоятелство, но съдът е решил да не ги коментира, тъй като не касаят случилото се, описано в тъжбата.

На следващо място в мотивите на ПРС се споделя и кредитира изявлението на свид.

И., че е възприела кадри от видеокамерата, от които е видно нанасянето на удари от частния тъжител спрямо подсъдимия, въпреки че приетото за напълно компетентно дадено и достоверно експертно заключение на Видео-техническата експертиза опровергава възможността за възприемане на подобни факти, като експертите заключават, че не се установяват нанесени удари в изследваните видеозаписи от нито една от страните спрямо другата.

Съдът е кредитирал напълно обясненията на подс. Й.Й., тъй като намира, че същите напълно кореспондират с останалите доказателства по делото, което предвид констатираните противоречия не може да бъде разбрано и споделено от настоящия съдебен състав.

Изложението на първата инстанция във връзка с кредитираните свидетелски показания е недостатъчно, като съдът се е задоволил да ги изброи, да пресъздаде частично съдържанието на някои от тях и декларативно да заключи, че ги приенна за достоверни, тъй като „техните показания напълно се припокриват с установената по делото фактическа обстановка“.

Дискредитирани са напълно свидетелските показания на единствените свидетели – очевидци свид. Д.Г. и свид. М.М., с мотива, че те са в близки отношения с частния тъжител и поради това не могат да се приемат за безпристрастни, докато относно тези на свид. Й.а и свид. М. подобни констатации с такъв мотив не са отбелязани.

Първоинстанционният съд, давайки вяра на едни свидетелски показания, които по между си се дискредитират и отричайки немотивирано останалите, постановява съдебен акт в нарушение на изискванията на закона, от който за въззивния състав не става ясно поради какви причини определени обстоятелства са приети за настъпили, а други не. Това поставя в невъзможност въззивната инстанция да извлече правните изводи на първоинстанционния съд и да ревизира съдебния акт по същество. Присъдата и мотивите към нея следва да бъдат мотивирани и да достигат до един категоричен единствен логичен извод за това представлява ли едно деяние престъпление или не. В настоящия случай тази категоричност не може да бъде извлечена на база събрания доказателствен материал по делото и съответно да намери израз в правните доводи на ПРС. Доводите, които съдът е изложил са неубедителни, а противоречията във фактическите твърдения на свидетелите са останали на практика непреодолени. Същите обаче са послужили като доказателствена основа за формиране на извода за изхода на делото въпреки спорното си съдържание.

Подобно противоречие всякога следва да се приравнява на липса на мотиви, тъй като е непреодолимо. Изложеното в мотивите на първоинстанционния съд не позволява не само 3 на въззивния съд, но и на страните в процеса да бъде разчетена съдебната воля по начин, който да им даде възможността да я разберат и адекватно да защитят правата си. В тази връзка практиката на върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса.