Определение № 34992 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21574/2022
- Вид
- Определение № 34992
- Подписан
- 25.09.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34992 гр. София, 25.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110121574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ***************, чрез юрк. **************, срещу А. Г. Н. и М. Г. Н., с която са предявени искове за следното:
Да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, като собственици на топлоснабден имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ************************, при условията на разделност при квоти от по 1/2 всеки, следните суми: 3708,61 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 605,13 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г.; 43,47 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 9,88 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 10.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр.д. № 63680/2020 г. по описа на СРС, 30 състав.
По отношение на всеки ответник се иска да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми:
1. ответницата А. Г. Н.: 1854,30 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 302,56 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г.; 21,73 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 1 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 4,94лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 10.12.2020 г.
2. ответникът М. Г. Н.: сумата от 1854,30 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 302,56 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г.; 21,73 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума; 4,94лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 10.12.2020 г.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата А. Г. Н., която в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор чрез особения представител адв. И. Б., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника М. Г. Н., който в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор чрез адв. *****************, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на ***************** – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
По доказателствените искания:
Ищецът и ответникът М. Н. са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъдат уважени и доказателствените искания на ищеца да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи.
На осн. чл. 140, ал.3 ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника М. Н. най-късно в насроченото открито съдебно заседание да представи пълномощно в полза на адв. *****************, който от негово име е подал отговор на исковата молба с вх. № 333824/21.10.2024 г., валидно към датата на депозиране на отговора на исковата молба в съда, или с писмена молба до съда да потвърди изрично 2 извършените от негово име процесуални действия от страна на адв. *****************, включително по подаване на отговор на исковата молба. При неизпълнение на дадените указания в срок, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК съдът ще приеме, че ответникът не е подал отговор на исковата молба.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК,
***********************************, ЕИК: *************, като трето лице – помагач на страната на ищеца *************** по предявените от него искове.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2027 г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещите лица.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на М. Н. писмени доказателства.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч. гр. д. № 63680/2020 г. по описа на СРС, 30 състав.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба, като вещото лице следва да изчисли дължимата сума за топлинна енергия съгласно изравнителните сметки и за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., при депозит в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Ива Дамянова Урумова, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Г. Нецова, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи изброените в исковата молба документи.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от *************** срещу А. Г. Н. и М. Г. Н. кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност при квоти от по 1/2 всеки следните вземания за недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ************************: сумата от 3708,61 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума;
3 сумата от 605,13 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.12.2020 г.; сумата от 43,47 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимата сума; сумата от 9,88 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 10.12.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр.д. № 63680/2020 г. по описа на СРС, 30 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот – апартамент № ***, находящ се в ************************, при горепосочените квоти в съсобствеността, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което за ползването на доставената от ищеца топлинна енергия до същия имот през процесния период дължали суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР), които не били заплатили в срок. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр.д. № 63680/2020 г. по описа на СРС, 30 състав. Ответникът М. Н. възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу ответницата А. Н., които били изпълнени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Н. е подал отговор чрез адв. *****************, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва в имота да е била доставена топлинна енергия на претендираната стойност. Твърди, че в имота не са монтирани работещи и отговарящи на техническите изисквания измервателни уреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. Г. Н. е подала отговор чрез особения представител адв. И. Б., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва през исковия период между страните да е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Не били представени доказателства за правилно извършено дялово разпределение на топлинна енергия между етажните собственици, относно годността на измервателните уреди – общия топломер и индивидуалните топломери в отделните самостоятелни обекти в сградата, както и относно това дали същите са били преминали необходимите метрологични проверки. Липсвали доказателства за това дали от показанията на общия топломер ищецът е приспаднал топлинна енергия технологични разходи. Неизяснен оставал и въпросът дали начислената топлинна енергия за сградна инсталация била в нормативните граници. Прави възражение за изтекла погасителна 4 давност по отношение на част от претендираните вземания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период, включително техническата изправност на измервателните уреди през исковия период; качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били съсобственици в твърдените квоти в съсобствеността, респ. ползватели на топлоснабдения имот; количеството на реално доставената в процесния имот топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане; настъпването на изискуемостта на предявеното вземане и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва; както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.