Определение № 604 от 01.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. Ямбол, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500338 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 чрез адв.Х. М., САК против определение № 1545/3.08.2026 г., постановено по гр.д.№ 2846/2025 г. по описа на ЯРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските. Това определение се счита за неправилно и се желае неговата отмяна, както и съдът да постанови друго с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

Посочени са няколко основания, на които се счита, че частната жалба и искането по чл.248 от ГПК са основателни. Първото се отнася до действителността на договора за правна защита и съдействие – за това, че същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният размер на адвокатското възнаграждение е свръхпрекомерен, както и че е невъзможно да се установи дали представения договор е свързан с делото, с оглед непосочения номер на дело, за което се отнася защитата.

Другата част от съображенията за неправилност на обжалваното определение се отнасят до това, че ищецът Г. Х. е упражнил превратно правото си на иск с цел увреждане на ответното дружество, тъй като е подал три искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Посочени са трите дела, образувани по тези три искови молби – настоящото гр.д. № 2845/2025 г., № 2846/2025 г. и № 2847/2025 г. всички по описа на ЯРС. Това възражение се твърди, че изобщо не е обсъдено от районния съд, а се счита за съществено като са изброени и цитирани решения от многобройна съдебна практика на Софийски градски съд, Окръжен съд – Смолян, Окръжен съд – Пловдив, по които е постановено, че в подобни случаи въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

Първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове, а би следвало адвокатското възнаграждение да се определи върху интереса, който е сбор от цената на всички предявени искове. Цитирана е практика на ВКС, СРС, РС Сливница. Посочено е, че с решението си ЯРС е присъдил адвокатско възнаграждение в размер 562,40 евро, което се отнася до защитата на ищеца по два кондикционни иска – за 1 нищожност на договора и за връщане на сумата 813,97 евро, т.е. присъдено е адвокатско възнаграждение по два иска, с които се защитава един и същ материален интерес.

Третото основание, на което се счита, че искането по чл.248 от ГПК е основателно е това, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Счита се, че в настоящия случай освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните следва да се съобразят и критерии произтичащи от спецификата на спора, които в случая са, че по спорните въпроси по делото съществува значително по обем съдебна практика, съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, указания дадени от СЕС към националните съдилища да се изследва въпроса дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, както и да се прецени обстоятелството, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела.

По тези съображения се желае уважаване на частната жалба.

В срока по чл.276 от ГПК от ищеца по делото Г. Г. Х. чрез адв. М. от АК – Ямбол е депозиран отговор на частната жалба, с който се счита, че същата е неоснователна, тъй като съдът правилно е определил разноските, същите са съразмерни на уважената част от иска, липсва основание за изменението им, тъй като ищецът е потребител, ползващ се със засилена защита с оглед обстоятелството, че е икономически по-слабата страна в правоотношението с кредитора – търговец предоставящ заеми по занятия. Адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер при съобразяване с практиката на СЕС, отговаря на всички критерии за определянето му и няма основания за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, това на ищеца, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 2846/2025 г. е образувано по искова молба на Г. Г. Х., чрез адв. М. против „Кредирект“ ЕООД гр. София с искане за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 08.01.2025 г. поради противоречие с добрите нрави и закона – разпоредби на ЗПК с цена на иска 7272 лв., кумулативно съединен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 730 лв., като получена без основание.

В отговор на искане на ответното дружество за съединяване на гр.д. № 2845/2025 г., № 2846/2025 г. и № 2847/2025 г. всички по описа на ЯРС, първоинстанционният съд е постановил определение рег.№ 273/9.02.2026 г., с което е отказал да съедини делата за разглеждане в едно производство, тъй като въпреки, че страните по тях са едни и същи, липсва връзка помежду им след като се касае за различни договори, за да се постанови общо решение по тях. Производството е приключило в едно съдебно заседание, в което страните не са се явили и на 28.05.2026 г. е постановено решение, с което двата кумулативно съединени иска са уважени изцяло, а ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Х. разноски по делото в размер 736,69 евро. В мотивите на решението съдът е посочил, че тези разноски се състоят от заплатената ДТ в размер 174,29 евро, както и възнаграждение за един адвокат в размер на 562,40 евро /1100 лв./, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. В решението районният съд също така е обсъдил възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е намерено за неоснователно.

В срока за обжалване на решението ответникът „Кредирект“ ЕООД е депозирал молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е изложил същите доводи за тяхното изменение, на които се основава и частната жалба. Също е представена многобройна съдебна практика на съдилища от страната в подкрепа на тези доводи. Ищецът 2 е депозирал становище за неоснователност на искането по чл.248 от ГПК и съдът е постановил обжалваното определение рег. № 1545/3.08.2026 г., с което е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е посочил, че се касае за разгледани искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД и присъденото адвокатско възнаграждение съответства на тази цената на исковете.

Въззивният съд извърши служебна справка относно посочените от частния жалбоподател три граждански дела - гр.д. № 2845/2025 г., № 2846/2025 г. и № 2847/2025 г. и се установи, че същите действително са образувани между едни и същи страни – ищец Г. Г.

Х. и ответник „Кредирект“ ЕООД. Предмет на тези дела са три различни договора за потребителски кредит, като гр.дело № 2845/2025 г. е първото образувано дело относно нищожност и връщане на сума получена без основание, касаещи договор от 05.06.2025 г. с цена на исковете 8152 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие в размер 1100 лв. Настоящото гр.дело № 2846/2025 г. касае договор за потребителски кредит от 08.01.2025 г. със същите предявени два иска по отношение на него, цена на исковете в размер 8002 лв. и отново адвокатско възнаграждение заплатено по договор за правна защита и съдействие в размер 1100 лв. Исковете по това дело съдът е уважил и е присъдил направените от ищеца разноски с решение постановено на 28.05.2026 г. Гр.дело № 2847/2025 г. се отнася до същите предявени два иска по отношение на договор за потребителски кредит от 01.12.2023 г. с цена на иска 3680 лв. и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер 890 лв., по което дело съдът е постановил решението си за уважаване на исковете и присъждане на разноските в пълен размер на 27.03.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател относно нищожност поради противоречие с добрите нрави и свръхпрекомерност на адвокатското възнаграждение на договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Х. и неговия пълномощник адв.М.. Посоченото в подкрепа на това възражение ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, е неприложимо в настоящия казус. Разясненията от ВКС с това тълкувателно решение са дадени относно задължението на съда да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Договорът за правна защита и съдействие не е сделката предмет на делото, не е правната сделка от значение за разрешаване на правния спор, който касае действителност на договор за потребителски кредит и връщане на неоснователно платеното по него. Същото се отнася и до цитираното от жалбоподателя ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС относно свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, опорочаваща волеизявлението поради противоречие с добрите нрави – това ТР също е неприложимо в случая предвид обстоятелството, че не сделката договор за правна защита и съдействие е предмет на предявеният иск.

Съгласно чл.36 ал.1 и ал.2 от ЗАдв.- адвокатът или адвокатът от ЕС има право на възнаграждение за своя труд, а размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия.

Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Именно размерът на 3 договореното адвокатско възнаграждение подлежи на изследване при направено възражение за прекомерност, който следва да е справедлив и в съответствие с вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Действителността на процесния договор за правна защита и съдействие не е засегната и от обстоятелството, че в него е не е посочен номера на делото, по което се осъществява защитата. Договорът е представен с исковата молба преди образуване на делото, което прави невъзможно посочването на номера му към този момент. След запознаване с посочените три дела, въззивният съд установи и че по всяко от тях договорът за правна защита е различен, а не е ползван един и същ, както твърди частния жалбоподател.

Запознавайки се наведените от частния жалбоподател доводи относно превратно упражнено от ищеца право на иск с цел увреждане на ответното дружество, съдът намира същите за неоснователни, предвид разликата в обстоятелствата, на които се основават постановените цитирани определения от ОС – Пловдив, ОС – Смолян и СГС. Действително тези определения касаят случаи, в които ищецът е злоупотребил с правата си, предявявайки множество искове против един и същ ответник – кредитна институция с ниска цена на иска, определяща адвокатско възнаграждение на минимума съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г.