Акт № 117 от 08.01.2016, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 4082

Номер

4082

Година

14.10.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.19

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20131200500688 по описа за

2013 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 4307/29.05.2013г., постановено по гр.д. №3604/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „С.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град М., ул. „В. Л.” № 20, чрез адв. В. П. Г., САК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оспорват се изводите на съда, че с оглед на предявения иск с правно основание чл. 424 от ГПК, приложим е критерият валиден за другите отменителни производства, свързани с релевирането на нови обстоятелства или представянето на нови доказателства, а при предявяването на исковата молба пред първоинстанционния съд липсва позоваване на ищеца на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение от съда или с които същият да не е могъл да се снабди в този срок. Акцентира се с въззивната жалба, че с исковата молба при предявен иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК, ищецът е длъжен да се позове на такива обстоятелства, като ги посочи, както и наведе доводи за определеност и установеност към конкретен времеви момент, когато е научил за тях и тези обстоятелства са му станали известни, като така обоснове твърденията си и даде възможност на съда за проверка, че това са обстоятелства възникнали или писмени доказателства станали му известни, след възникване на твърдяното от взискателя съдебно изпълнително основание, какъвто е и предметния обхват на предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК. Оплакването за неправилност на атакуваното решение на първоинстанционния съд се основава на твърдението, че макар ищецът да не е посочил такива обстоятелства, съдът е счел предявения иск за основателен и го е уважил като такъв. Отделно са наведени оплаквания и срещу доводите на съда, за наличието на изтекла погасителна давност, без съда да се съобрази със становището изразено в Определение № 710/28.12.2011г. по ч.гр.д. № 662/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ, съгласно което посочването в исковата молба на обстоятелството за изтекла погасителна давност и останалите доводи за недължимост на вземането, не могат да се включват в предметните предели на иска по чл. 424 ал.1 от ГПК, тъй като липсват твърдените предпоставки лимитивно определени от закона, като иска се явява в този смисъл процесуално недопустидм. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения. Направено е искане за заплащане на дължимите разноски.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от Г. В. К., чрез адв. Г. Т., АК Б., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се съображения, че въззиваемия Г. В. К., като длъжник по издадената срещу него заповед за изпълнение, е научил за нея едва на 17.09.2012г., тъй като съобщението за образуваното срещу него изпълнително производство не му е било надлежно връчено, поради което К. е бил лишен от възможността да депозира възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в установения от закона срок. С писмения отговор на въззивната жалба се сочи, че новото обстоятелство, което е станало известно на длъжника след изтичането на срока за депозиране на възражение е Договора за цесия от 17.09.2004г., с който вземането на „КОСМО Б. МОБАЙЛ” ЕАД от длъжника Г. В. К. е било прехвърлено на „С.” О., без за това да е бил известен длъжника, съобразно 99 ал.3 от ЗЗД, поради което прехвърлянето на вземането на нови кредитор, е непротивопоставимо на въззиваемия, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Отделно се навеждат от въззиваемия възражения, че след като Г. В. К. е бил лишен от възможността да депозира надлежно и в законно установения срок възражение по чл. 414 от ГПК, то пропуска в същия срок да наведе възражение за изтекла погасителна давност, не го лишава от процесуалната възможност, макар и в един по късен момент и в рамките на образуваното гражданско дело, да заяви насрещните си претенции и възражения за да се защитава. С писмения отговор се иска от съда да остави въззивна жалба без уважение, като се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция и с писмени становища, пълномощните на страните по делото, поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора към нея, на основанията посочени в тях.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред първоинстанционния съд искова молба от Г. В. К., ЕГН *, съдебен адрес гр.Б., ул.”А. К.” № 19, . 2, ап. 4, с пълномощник адвокат Г. Т., срещу „С.” О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.М., ул.”В. Л.” № 20, представлявано от С. И. Ц.

Исковата претенция се основава на твърдения на ищеца, наведени с исковата молба по делото, че на 25.01.2012г. дружеството жалбоподател- „С.” О., чрез своите представители подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд Б., с вх.№ 625/25.01.2012г., с което искало съдът да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу въззиваемия Г. В. К. за сумата от 57.06лв.- главница, представляваща неизпълнени задължения по договор № М00314950 (без дата) за предоставяне на мобилни услуги от „Космо Б. Мобайл” ЕАД - оператор с търговска марка Глобул – сумата 57.06лв. главница за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., за сумата от 55.73лв. – съставляваща лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 145лв.- разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 280/2012г. по описа на РС Б., а по делото била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г., с която съдът уважил изцяло искането на заявителя. Заявителят се позовал пред съда по заповедното производство на Договор за предоставяне на мобилни услуги (без номер), сключен с Г. В. К. и Договор за цесия от 17.09.2009г., с прехвърлител на вземанията „Космо Б. Мобайл” ЕАД- оператор с търговска марка Глобул и приобритател- „С.” О..

Твърди се още в исковата молба, че съдът е приел връчването за издадената заповед за изпълнение на дължника - Г. В. К. за редовно и въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.410 издал и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД №1900/2012г., по описа на ЧСИ А. В., peг. № 747, действаща в района на ОС М.. Г. В. К. твърди в исковата молба че е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство на 17.09.2012г., когато заявил теглене на парична сума от открита на негово име сметка в „Първа инвестиционна банка” и когато научил че сметката му е запорирана, поради наложен запор по ИД № 1900/2012г. на ЧСИ А. В. Тогава въззиваемият К. разбрал и за издадената срещу него Заповед за парично изпълнение. Същият чрез процесуалният си представител веднага- на 17.09.2012г. депозирал възражение по заповедното производство, но съдът го оставил без разглеждане като просрочено.

Правните съображения на ищеца пред първоинстанционния съд- Г. В. К. се основават на твърдението, че връчването на издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г. по ч.гр.д. № 280/2012г. по описа на РС Б., е нередовно, въпреки че е отбелязано че същото е извършено по правилата на чл.47 от ГПК, тъй като нямало пуснато уведомление в пощенската кутия, до която имало достъп, както и залепване на уведомление на вратата на апартамента на адресата. Това лишило въззиваемия Г. В. К. от възможността да депозира срещу издадената заповед за изпълнение, възражение по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК, като за него останала единствената правна възможност да предяви пред съда иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК, тъй като пропуснал и срока за предявяването на възражение по реда на чл. 423 от ГПК.

Като фактически основания за предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК са посочени от ищеца в исковата молба - Договор за цесия от 17.09.2009г., с който вземанията на „Космо Б. Мобайл” ЕАД- оператор с търговска марка Глобул от Г. В. К., са прехвърлени на „С.” О., без длъжника да е бил уведомен за това съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради което съобразно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането на новия кредитор- „С.” О. няма действие по отношение на длъжника, както и възражението, че вземанията за главница и лихви, на основание чл.111 ал. 3 б. „в” от ЗЗД, са погасени по давност.

Основан на изложените фактически твърдения и правни основания, ищецът е депозирал искова молба пред първоинстанционния съд, с която моли съда да постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника- „С.” О., че не му дължи сумата от общо 257.79лв. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 280/2012г. на PC Б., издадени на основание договор № М00314950 (без дата) за предоставяне на мобилни услуги от Космо Б. Мобайл ЕАД - оператор с търговска марка Глобул - и договор за цесия на вземания от 17.09.2009г. с Космо Б. Мобайл ЕАД, от която сума: 57.06лв.- главница, представляваща размер на задължения за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., 55.73лв.- лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-25.01.2012г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 145.00лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Иска се и присъждане на сторените по гражданското дело разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, дружеството жалбоподател- ответник пред първоинстанционния съд „С.” О., чрез своя процесуален представител, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го остави без уважение, като възразява и срещу неговата процесуална допустимост. Излагат се съображения, че вземането е изискуемо и дължимо, тъй като същото има за основание валиден договор за цесия от 17.09.2009г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „С.” О., в качеството на цесионер, и „Космо Б. Мобайл” ЕАД, в качеството на цедент, с който „Космо Б. Мобайл” ЕАД прехвърлило на „С.”О. свои съществуващи и изискуеми вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях срещу трети задължени лица. Така С. О. встъпило в правата на кредитор срещу длъжниците въз основа на валидно правно основание. Твърди се с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, че на основание разпоредбите на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и чл. 5 от сключения договор за цесия от 17.09.2009г., и съобразно пълномощно от 10.09.2010г., „Космо Б. Мобайл” ЕАД, в качеството на цедент, изрично упълномощило цесионера „С.” О. да уведоми длъжниците за сключения между тях договор за цесия чрез изпращане на писмо на адреса, посочен от длъжника в договора за мобилни услуги, което е допустимо от утвърдената съдебна практика и предвидените от законодателя правни разпоредби. Уведомяването е било извършено по реда на Закона за пощенските услуги и съответните писма-уведомления били изпратени на длъжниците като непрепоръчана поща. Така въз основа на изрично упълномощаване е постигната предвидената от закона цел, преследвана от цесията, а именно - да се обвърже валидно длъжникът към новия кредитор чрез съобщаване на прехвърлено вземане, като следва да се приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на цедента до длъжника е правно валидно и действително, и поражда предвидените в закона правни последици. След като е известен за цесията, длъжникът- Г. В. К., не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване, като в този смисъл е и постоянната съдебна практика. В писмения отговор на исковата молба се сочи, че длъжника Г. В. К. е бил уведомен за извършената цесия с писмо, връчено по надлежен начин, на посочен в договора за мобилни услуги адрес, видно от уведомление от куриерска агенция „Дайрект Сървисиз” О. от 10.09.2010г., поради което неоснователно е неговото възражение, че договора за цесия не му е бил надлежно съобщен и че същият не би могъл да породи спрямо него правно действие. Съгласно чл.36 ал.1 от Закона за пощенските услуги, пощенските пратки и пощенските колети по чл. 34 се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване, в пощенските служби, в други звена от пощенската мрежа, в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.