Решение № 867 от 31.07.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 3124/2025
- Вид
- Решение № 867
- Подписан
- 31.07.2026
- В сила
- 10.10.2026
- Състав
- Преслава Кръстева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 4, изр. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 867 гр. Кюстендил, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520103124 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Н. против „Вива Кредит“ АД, с която са предявени за разглеждане отрицателни установителни искове, както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***/06.12.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност - с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2024 г. ищецът сключил с ответника „Вива Кредит“ АД договор за паричен заем № *** за сумата от 1300 лева, при договорени ГЛП в размер на 40,32% и ГПР в размер на 49.49%. Ищцата следвало да внесе общо дължима сума от 1676.25 лева на 15 равни месечни вноски от по 111.75 лева, като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие се оказало, че месечната й вноска възлизала на 217.85 лева, като й било обяснено, че това е вноската с допълнителни такси, които дължала. Така общата сума, която трябвало да върне, била на стойност 3267.75 лева.
Поддържа се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа ГПР и общата сума, дължима по кредита, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредита. В случая липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои точно компоненти са включени в него и какъв реално е процентът на оскъпяване на кредита. Посоченото съставлявало основание за обявяване недействителността на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
На следващо място, излага съображения за противоречие на процесния договор с добрите нрави. Сочи, че принципно няма пречка страните по договора за уговарят 1 заплащането на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка. Максималният размер на договорната лихва обаче бил ограничен от нормата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да уговарят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения моли за уважаване на предявените искове. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Вива Кредит“ АД. Намира предявените искове за недопустими поради липса на правен интерес, тъй като не били начислявани такси за допълнителни услуги. Не отрича сключването на договора, но оспорва при сключването му и със същия да са нарушени императивни норми на закона.
Счита, че в договора е посочен размерът на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК.
Оспорва и довода за неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва, респ. за противоречието й с добрите нрави. Сочи, че такова не е налице, доколкото размерът й не води до превишаване максимално допустимия размер на ГПР.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока за отговор ответникът „Вива Кредит“ АД е подал и насрещна искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 430.21 евро/841.41 лева, представляваща дължима и непогасена главница по процесния договор за кредит, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 60.18 евро/117.70 лева, представляваща дължима договорна лихва, начислена за периода 03.08.2025 г. – 20.02.2026 г., а в условията на евентуалност /при уважаване на предявения от ищцата иск/ - с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за сумата 299.86 евро/586.47 лева, представляваща чистата стойност /главница/ по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното й плащане.
Сочи, че ищцата е заплатила по кредита сума общо в размер на 130 лева, отнесени за частично погасяване на главницата и договорната лихва. Позовава се на правото да обяви вземането си по кредита за предсрочно изискуем и липса на изпълнение от страна на ищцата. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
С отговор ответникът по насрещната искова молба изразява становище за основателност на предявения евентуален иск.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, поради което съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 06.12.2024г. между тях е сключен договор за паричен заем № *** за сумата от 1300 лева, при договорени ГЛП в размер на 40,32% и ГПР в размер на 49.49%.
От съдържанието на представения по делото договор за паричен заем № ***/06.12.2024 г., се установява, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР.
Договорът съдържа данни за броя, размера и падежа на погасителните вноски – 15 месечни вноски в размер на по 111.75 лева и общ размер на всички плащания 1676.25 лева.
В чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора е посочен размер на ГПР 49.49%, като са посочени и взетите предвид допускания.
Представен е и погасителен план (Приложение № 1), в който са отразени размерите 2 на месечните погасителни вноски (главница и лихва).
От приетото без възражения заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ГПР по процесния договор се равнява на 48.67% - по-нисък от посочения в договора размер, като в открито заседание вещото лице обясни тази разлика с използването на различен лихвен калкулатор. Експертът сочи, че при изчисляване на ГПР по договор за паричен заем № ***/06.12.2024 г. е включена само договорната лихва. По договора са постъпили плащания в общ размер на 713.53 лева или 364.82 евро, с оглед на което непогасеният остатък по договора е както следва: главница – 841.42 лева /430.21 евро/; договорна лихва – 121.30 лева /62.02 евро/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
По първоначално предявените искове:
Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем с посоченото по-горе съдържание. Сключеният с „Вива Кредит“ АД договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила на ЗЗП /чл. 143 и сл. от ЗЗП/ срещу неравноправно договаряне, за което съдът следи служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал.
1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.
3
В случая, по делото е представен в писмен вид договорът, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл.
184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). В случая между страните изобщо не е спорно, че са обвързани от договор за кредит, сключен от разстояние, при сключването на който са съобразени специалните изисквания на ЗПФУР.
В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит, като в чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 ДР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.