Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1948 от 23.12.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1045/2019
Вид
Решение № 1948
Подписан
23.12.2020
В сила
04.08.2021
Състав
РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Закон за устройство на територията
  • чл.190 ал.1, ал.2 и ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.190 ал.1, ал.2 и ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.190 ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.190 ал.6 изр.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.210 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /23.12.2020 год., гр. Варна

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХХVІ с-в, в публичното заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Ангелина

Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1045 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №5293/09.04.2019г по адм.д.№12464/2018г на ВАС – София, ІІ отд., е обезсилено решение №1559/17.07.2018г по адм.д.№2144/2017г на АС – Варна, ХХІV с-в, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане, от началния етап на производството – конституирането на страните.

Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.190 ал.6 изр.2 от ЗУТ и е образувано по жалба от И.Х.Р., О.Е.Н. и К.Е.Ш. ***, чрез пълномощниците им адв.Р.Н. и адв.П.Т. ***, против Заповед №1805/20.06.2017г на зам.кмета на Община Варна, с която на осн.чл.190 ал.1 и ал.2 вр.ал.6 от ЗУТ на М.И.Б. – собственик на ПИ *** по КК на гр.Варна, 26 м.р, е разрешено прокарване на временен път през следните имоти: ПИ ***, собственост на жалб.И.Р.; ПИ ***, собственост на жалбоподателите О.Н. и К.Ш. и на заинтересованата страна К.М.К.; и ПИ ***, собственост на жалб. О.Н..

Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспорената заповед с основен аргумент – нецелесъобразност и неоправданост на възприетото от административния орган трасе на временния път до ПИ *** на заинтер.страна М.Б. – преминаващо през техните три имота, което би им причинило неоправдани ограничения и неудобства, вкл. и с оглед бъдещите инвестиционни намерения за изграждане на автоморга, вместо през само един от няколкото съседни нему имота (1868, 833 или 1875), част от които са общински и разстоянието през тях до имот 805 е значително по-кратко. Считат също ,че липсата на предвидена и изградена улична регулация също представлява законова пречка за реализиране на временния път през имотите им. С тези съображения настояват за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание по същество адв.Н. поддържа изцяло жалбата. В допълнение, позовавайки се на приобщените по делото заключения на двете технически експертизи, счита за опроверган довода на административния орган, че участък от единственият друг възможен достъп до имота на заинт.Б. преминава върху канал, покрит с плочи, които не биха издържали натоварването. Пълномощникът на жалбоподателите счита, че именно този вариант е икономически най-целесъобразен като засягащ най-малко имоти, и е най-безопасен. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна Зам.кмета на Община

Варна, надлежно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание по същество; липсва формулирано искане за присъждане на разноски.

Заинтересованите страни М.Б. (собственик на ПИ ***) и К.К. (съсобственик на жалбоподателите О.Н. и К.Ш. за ПИ ***), редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не са ангажирали становище по жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. №АУ037783ВН/02.05.2017г. с приложени нотариален акт и скица (л.37-38 по адм. преписка), с която заинтер.М.Б. *** прокарване на временен път до собствения му ПИ ***.

На 12.05.2017г. е проведено заседание на Комисията по чл.190 от ЗУТ, назначена със Заповед № 2355/04.07.2016г. (л.35 от адм. преписка) и допълнена със Заповед № 0969/06.04.2017г. (л.34 от адм. преписка) – двете на Кмета на Община Варна, за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване през чужди имоти и за прокарване на временен път. В т.5-1 от Протокол № 5/12.05.2017 г. (л.31-33 от адм. преписка) е обективирано решението на Комисията да започне процедура по издаване на заповед на кмета на Общината за прокарване на временен път до ПИ *** по КК на гр. Варна, 26 м.р., като от бул. „Цар Освободител“ се премине по съществуващия асфалтов път, след което се премине през ПИ *** (собственост на жалб.И.Р.), ПИ *** (собственост на жалб.О.Н., жалб.К.Ш. и заинт.К.М.К.) и ПИ *** (собственост на жалб.О.Н.), покрай западните им граници, като ширината на временния път е 3.5м.

Заинт.М.Б. като заявител и жалбоподателите О.Н. и И.Р. като заинтересовани лица са уведомени за това решение с писмо изх.№ АУО37783ВН_001ВН/17.05.2017г. (л.26 от адм. преписка), съобразно приложените обратни разписки (л.28 от адм. преписка); за жалб.К.Ш. и заинт.К.К. писмата са върнати в цялост (л.29-30 от адм. преписка). С посоченото писмо адресатите му са уведомени за възможността да подадат писмено възражение до Община Варна, Дирекция „АГУП“, като изразят становище или представят доказателства, които не са известни по преписката по административното производство за прекарване на временен път до имота на заинт.Б.. В определения 7-дневен срок жалбоподателите И.Р., О.Н. и К.Ш. са подали възражение рег.№ АУО37783ВН_002ВН/25.05.2017г., изразявайки несъгласие с предложението за осигуряване на транспортен достъп до ПИ № *** през техните три съседни имоти – 806, 807 и 808. Възражението е мотивирано със съображения, идентични с изложените пред съда – че така приетото предложение се явява нецелесъобразно и неоправдано, както с оглед определяне на обезщетението по чл.210 от ЗУТ, така и с оглед предстоящи за тях общи или отделни инвестиционни намерения. Предлага се временният път до имота на заявителя Б. да се допусне за трасиране от север, северозапад или североизток спрямо имот 805, откъдето ще премине само през един имот (от север през ПИ 1868 или 833, или от северозапад през ПИ 1875, част от които имоти са общински), като така разстоянието до имот 805 е явно по-малко и този вариант се явява по-целесъобразен, и икономичен.

Възражението е разгледано от Комисията на 08.06.2017г. и не е уважено с довод, че единственият вариант за прокарване на временен път до ПИ 805 е определеният с решение 5-1 от Протокол № 5/2017г. (от северната страна покрай бул. „Цар Освободител“ има канал, върху който не може да се прокара временен път през ПИ 1868 или 833, а от северната страна на ПИ 805 теренът е много стръмен и също не може да се прокара временен път). Взето е решение за издаване на заповед на кмета на Общината за прокарване на временен път на осн.чл.190 ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗУТ.

Становището на компетентния общински орган е обективирано в т.6-4 от Протокол № 6 (л.21-23 от адм. преписка). За окончателното решение на комисията заявителят М.Б. и жалбоподателите К.Ш. и И.Р. са уведомени с писмо изх.№ АУО37783ВН_003ВН/15.06.2017 г. (л.17 от адм. преписка), видно от приложените обратни разписки (л.20 от адм. преписка), а за жалбоподателката О.Н. и заинтересованата страна К.К. писмата са върнати в цялост (л.18-19 от адм. преписка).

С оспорената понастоящем Заповед № 1805/20.06.2017г. на Зам.кмета на Община Варна (съгл.

Заповед № 0657/13.03.2017г. на кмета на Община Варна), на осн.чл.190 ал.1 и ал.2, вр.ал.6 от ЗУТ на М.И.Б. - собственик на ПИ с ид.№ *** по КК на гр. Варна, 26 м.р., е разрешено да прокара временен път през: ПИ с ид.№ *** по КК на гр. Варна, собственост на И.Х.Р., ПИ с ид.№ *** по КК на гр. Варна, собственост на О.Е.Н., К.М.К. и К.Е.Ш., и ПИ с ид.№ *** по КК на гр. Варна, собственост на О.Е.Н.. Неразделна част от заповедта е скица изх.№ 382/14.06.2017г., на която е показано трасето на временния път. Със заповедта е разпоредено на собствениците на ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** да се изплати обезщетение за годишен наем, за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в размер, определен от общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ.

След съобщаване на заповедта на заинтересованите страни М.Б. и К.К., и на жалбоподателите И.Р. и К.

К., последните са предприели съдебното ѝ оспорване (заповедта не е връчвана на жалб. О.Н., тъй като пратката е върната като непотърсена, видно от известие за доставяне на л.29 от делото).

В хода на настоящото съдебно производство са допуснати и изготвени две съдебно-технически експертизи, чиито заключения са приети като доказателства по делото.

Според заключението на комплексната СТЕ с.д.№452/13.01.2020г. (л.80-83 по делото), изготвена от вещите лица инж.В.А. и инж.Г.Г., приетият с оспорената заповед вариант на временния път съответства на всички технически законови и подзаконови нормативи и правила, и е предвиден съобразно изискванията на чл.190 от ЗУТ, като според т.ІІІ от същото, за да се изпълни така проектирания временен път през ПИ с идентификатори ***, *** и ***, е необходимо да се изсече група от дървесна растителност – дървета и храсти, съществуващи по югозападната част на ПИ с идентификатори *** и ***; новопроектираният път е с ширина 3.50м и обща дължина 48.50м пред трите имота, т.е. общата отнета площ от тях е 202 кв.м. Според т.ІV от заключението относно възможните различни разрешения за прокарване на временен път – подход към имота на заинт.Б. *** не е възможен поради голямата денивелация – повече от 5м, и съществуващата дървесна растителност. Подход от югоизток, успореден на проектния временен път, но незасягащ трите имота, също не е възможен поради наличието на преминаващ открит отводнителен канал.

Възможен е вариант на временен път до ПИ *** на заинт.Б. с достъп в южната част на северозападната му граница, преминаващ през ПИ с идентификатор ***, собственост на Р.С. К. и С.С.П – частна собственост, и ПИ с идентификатор *** – собственост на Община Варна – изчертан в Приложение І към заключението, и представляващ временен път с широчина 3.50м и дължина 35м, с отнета площ от ПИ *** – 79 кв.м. и от ПИ *** – 58 кв.м. Посочено е, че успоредно на бул.“Цар Освободител“ срещу имота на заинт.Б. има съществуващ открит отводнителен канал, част от който е закрит и между двете части е поставен разграничаващ ги метален парапет. В закритата си част каналът е покрит с бетонови плочи, като върху него и към момента на изготвяне на заключението преминават и спират автомобили пред част от югозападната граница на ПИ ***. Посочено е също, че тъй като бул.“Цар Освободител“ е пътна артерия от висок клас, следва влизането и излизането към временния път да бъде сигнализирано с необходимата маркировка и пътни знаци.

Разпитан в съдебно заседание на 21.01.2020г в.л. инж.А. сочи, че предвид по-късата с около 10 м. дължина на трасето и по-малката отнемана част от засегнатите имоти – 137 кв.м. вместо 202 кв.м., предложеният със заключението им вариант за временен път до ПИ *** е икономически по-целесъобразен и по-лесно изпълним. Вещите лица сочат, че отводнителният канал в покритата си част преминава изцяло под пътя – под бул. „Цар Освободител“, и конкретно – под новоизградения в този участък пътен възел на бензиностанция „ОМВ“, шоурума на „Тойота“ и светофара за бул.“Христо Смирненски“. В тази зона каналът е изцяло покрит със стоманобетонни плочи, а върху тях е положена асфалтова настилка и е изграден пътя, по който преминават автомобили и камиони. В предходната си част каналът, затворен в зелените линии на скицата – Приложение І към СТЕ, също е покрит със стоманобетонни плочи, покрити с пръст и саморасли тревни площи. Там са разположени контейнери за боклук, като до тях достъпва специализираната тежкотоварна техника за събирането на отпадъците, както и леки автомобили, паркиращи на югозападната граница на ПИ ***. Според вещите лица този участък от покрития канал би могъл да се ползва като част от трасето на временния път до ПИ ***, и конкретно според инж.Г. покритието от стоманобетонни плочи може да понесе динамично натоварване, свързано с вибрациите, присъщи за движението на МПС.

Относно възможността предложеният с първата СТЕ вариант на временния път да преминава върху покритата част на отводнителния канал, по делото е изготвено и прието и заключението на СТЕ с.д.№8400/16.07.2020г (л.142-147 по делото) от в.л. пътен инженер И.В., който е изготвил конструктивно становище за носимостта на връхната конструкция на покрития канал. Според заключението каналът се движи успоредно на бул. „Цар Освободител“, след което пресича под ъгъл пътното платно, водещо към кварталите на гр.Варна, и е оградено между двете ленти за наляво и тези за направо и надясно. Направеното чрез пътния възел включване към шоурума на „Тойтота“ и това към ПИ *** по обсъждания временен път по първата СТЕ, са изградени по идентичен начин, като преминаващият под тях канал е с постоянни габаритни размери, т.е. също еднакви. Покритието включва предварително изпълнен в заводски условия стоманобетонов елемент тип мостова плоча със статическа схема „проста греда“, където след натоварване се определят моментите от постоянни и полезни товари. След това на място се изпълнява армирана стоманобетонна плоча, анкерирана шахматно към мостовата плоча, настилки за наклон, хидроизолация и асфалтово покритие в частта на автомобилните платна. Приетото натоварване е по БДС, а не по Еврокод. За отчитане на динамичността на товарите се приема стандартен коефициент, който зависи от изследвания светъл отвор; мостовите плочи се изчисляват за постоянни (собствено тегло, плоча и настилка) и подвижни товари. Съобразно изчисленията в приложеното към заключението „Оразмеряване на мостова пътна плоча“ няма пречка връхната конструкция на канала да се използва за преминаване на МПС, т.е. че изградена по този начин, носимоспособността на връхната конструкция на покрития канал е подходяща и безопасна за преминаване на динамичен товар – както в участъка на пътния възел на бул.“Цар Освободител“, така и в покритата част преди включването му в пътната артерия. Вещото лице е посочил, че така изследваната мостова плоча, вкл. и в частта на предложения от предходната СТЕ вариант за временен път до ПИ ***, вече дълги години се експлоатира и доказва своята надеждност при изпълнение в зоната на косо преминаване през пътната лента, и дава възможност за разширяване и по-безопасно отделяне преди кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и бул.“Христо Смирненски“. Разпитан в съдебно заседание на 04.08.2020г, експертът пояснява направените специализирани изчисления, и в допълнение към изложеното в него сочи, че освен под пътния възел и отклонението към шоурум „Тойота“, покритият канал преминава косо под трите ленти от едното платно на бул.“Цар Освободител“ посока центъра на града, и после продължава между двете му платна. Това е силно натоварен път, през него в продължения на години постоянно преминават много автомобили. В тази връзка излага, че по същата технология като описания участък от пътя е изградена и тази част на покрития канал, през който се предлага преминаването на част от временния път до ПИ ***; в допълнени сочи, че в миналото вероятно този участък е бил някаква улица, за което съди по наличието на бордюри на място, оформящи своеобразен пътен възел – връзка за предлагания от експертите по първата СТЕ временен път.