Определение № 671 от 29.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20253000500515 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано частна жалба вх.

№ 23066/11.08.2025, подадена от П. И. Г. чрез адв. Е. Д.-А. от АК-Варна, против протоколно определение № 1076/24.07.2025 по търг.д.№ 153/2025, в частта му, с която е оставено без уважение искането му за привличането като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД ЕИК 203747899, явяващо се негов работодател.

Счита постановеното определение за неправилно и необосновано по сл. съображения:

Делото пред ВОС е образувано по исковата молба на „ПАС АУТО“ ЕООД срещу Пегьр И. Г. за заплащането на сумата от 50 000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпил пожар в автосервиз, находящ се в гр.Варна бул."Цар Освободител“ № 548, в резултат на което изгорели собствени на ищеца автомобили, подробно описани, които били предоставени от молителя на ответника за извършването на авто-козметични процедури при твърдение, че причина за пожара е била бояджийската камера.

Твърди се, че отв. П. Ив. Г. бил служител в посочения авто-сервиз по трудов договор № 2/25.03.2019г, сключен с „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД за заемане на длъжността „автомонтьор“.

Твърди, че неговият работодател е бил наемател на посочения автосервиз и бояджийска камера по силата на сключен договор за наем от 01.04.2019г с „ГРАНД СТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД като наемодател. Съгласно същия Наемодателят предоставя на Наемателя за възмездно ползване 1

АВТОСЕРВИЗ и оборудване към него, описано в Приемо-предавателен протокол - неразделна част от договора.

В Приемо-предавателния протокол е посочено, че се предава за ползване и АВТОБОЯДЖИЙСКА КАМЕРА 1бр.

От изложеното следвало, че ответникът не бил собственик на последната, нито е бил страна по договора за наем, нито горепосочената камера му е била предавана за пазене, съхранение, поддържане или експлоатиране. Затова твърди, че отговорносгга и задължението за поддържане на автобояджийската камера е в тежест на неговия работодател и наемател на помещението - „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД.

По тази причина още с писмения отговор срещу подадената искова молба е отправил искане за привличане като ТЛП на страната на ответника неговия работодател „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД ЕИК 203747899, представлявано от управителя му Иван Иванов. Счита, че има правен интерес да привлече посоченото дружество да участва в производството по делото, тъй като, освен че се явява негов работодател, то е било и наемател на помещението, където е възникнал пожарът. Последното ангажира неговата отговорност и задължение за поддръжка на сервиза, а също и за уговорките и връзката с клиентите.

Така при евентуално уважаване на исковете срещу ответника, последният би могъл да предяви обратен иск или да търси регресна отговорност на осн. чл.49 или чл.50 от ЗЗД.

Приемайки искането за привличане като ТЛП на „АУТОКОЛОР СИЗ”ЕООД за неоснователно, се налага извод, че съдът счита, че отв.П. Г. следва да поеме пълната отговорност пред ишеца-увреденото лице, като се позовава на постановеното в т.6 от ППВС № 17/18.11.1963, съгласно което „когато работник или служител при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, което е договаряло с предприятието за изпълнението на тази работа, това лице има право да търси, по силата на договора обезщетението от предприятието за причинените му вреди.

Работникът, причинил вредите, отговаря по чл.95 КТ /отм./ пред предприятието, но не и пред увреденото лице. В случая договорната отговорност на предприятието изключва отговорността по чл.45 ЗЗД и сл.“ Предвид изложеното счита, че определението в обжалваната част за неправилно, тъй като, ако съдът приеме, че пожарът е възникнал вследствие нередовна поддръжка на автобояджийската камера, то задължението за поддръжката й не е било на П. Г., а на Наемателя „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД съгласно условията на договор за наем от м.04.2019г.

При това положение отв.П. Г. би имал право да търси регресна отговорност от дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ”ЕООД в качеството му на задължено да поддържа автобояджийската камера лице.

Освен изложеното, счита постановеното определение в обжалваната част за немотивирано поради липсата на позоваване на съдебна практика, 2 подкрепяща изводите му.

Извън гореизложеното моли да се има предвид, че в резултат възникналия пожар отв.П. Г. е получил изгаряния, причинили временна неработоспособност и затова би могъл да търси отговорност от работодателя си на осн.чл.200 КТ ако се приеме, че възникналият пожар е следствие от неподдържане на автобояджийската камера.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВОС определение в частта, с която е отказано привличането като ТЛП на страната на ответника дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД, явяващо се негов работодател, на осн.219 ГПК.

Ответната страна по ч. жалба „ПАС АУТО“ ЕООД , редовно уведомена, не е изразила становище.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е и основателна по сл. съображения:

Съдът е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение за причинени имуществени вреди на дружеството-ищец, произтекли от настъпил пожар в бояджийска камера в автосервиз, където ищецът е оставил свои МПС за извършване на авто-ремонтни и авто-бояджийски услуги.

В писмения отговор на ответника е възразено, че същият се намира в трудови правоотношения с работодателя си „Аутоколор Сиз“ЕООД, който се явявал наемател на процесния автосервиз и бояджийска камера по силата на сключен договор за наем със собственика на помещението За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на противоправното деяние, вредоносния резултат и пряката причинноследствена връзка между тях.

Доколкото вината /като трети елемент от фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД/ в гражданския процес се предполага до доказване на противното.

Или в тежест на ответника е оборването на презумпцията.

Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и възражението на ответника в писмения отговор сочат на спор по въпроса за вината - дали настъпилите за ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от действията на ответника или са последица от действията на неговия работодател „АУТОКОЛОР СИЗ“ЕООД, който в качеството си на наемател е имал задължението да стопанисва обекта с грижата на добър стопанин, т.е. да поддържа автосервиза и в частност бояджийската камера в изправност, и като резултат от неизпълнението на това задължение са произтекли вреди и за самия ответник - получил е изгарания, за което е бил съставен акт за трудова злополука и е бил във времена неработоспособност, което би обосновало 3 претендиране на обезщетение спрямо работодателя, на осн.чл.200 КТ.

Освен това, становищата на страните сочат на възникнали договорни отношения между работодателя на ответника и ищеца, произтичащи от неформален договор за изработка.

Изложеното мотивира настоящия съд да приеме, че за ответника е съществува правен интерес да иска привличането на ТЛП - негов работодател, доколкото правата, предмет на първоначалния иск, са в причинна връзка с тези на ответника, който би могъл да заяви регресни такива спрямо работодателя си. Ето защо има правен интерес ТЛП да бъде обвързано от мотивите на постановеното съдебно решение.

С оглед на горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на ОС-Варна № 1076/24.07.2025 по търг.д.№ 153/2025, в частта му, с която е оставено без уважение искането на П. И. Г. чрез адв. Е. Д.-А. от АК-Варна, за привличането като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД ЕИК 203747899, явяващо се негов работодател, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страна на ответника дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД ЕИК 203747899, представлявано от И.С.И., на осн.чл.219 ал.1 ГПК.

ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на ТЛП.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20253000500515 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано частна жалба вх.

№ 23066/11.08.2025, подадена от П. И. Г. чрез адв. Е. Д.-А. от АК-Варна, против протоколно определение № 1076/24.07.2025 по търг.д.№ 153/2025, в частта му, с която е оставено без уважение искането му за привличането като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника дружеството „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД ЕИК 203747899, явяващо се негов работодател.

Счита постановеното определение за неправилно и необосновано по сл. съображения:

Делото пред ВОС е образувано по исковата молба на „ПАС АУТО“ ЕООД срещу Пегьр И. Г. за заплащането на сумата от 50 000лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие настъпил пожар в автосервиз, находящ се в гр.Варна бул."Цар Освободител“ № 548, в резултат на което изгорели собствени на ищеца автомобили, подробно описани, които били предоставени от молителя на ответника за извършването на авто-козметични процедури при твърдение, че причина за пожара е била бояджийската камера.

Твърди се, че отв. П. Ив. Г. бил служител в посочения авто-сервиз по трудов договор № 2/25.03.2019г, сключен с „АУТОКОЛОР СИЗ“ ЕООД за заемане на длъжността „автомонтьор“.

Твърди, че неговият работодател е бил наемател на посочения автосервиз и бояджийска камера по силата на сключен договор за наем от 01.04.2019г с „ГРАНД СТРОЙ-ВАРНА“ ЕООД като наемодател. Съгласно същия Наемодателят предоставя на Наемателя за възмездно ползване 1

АВТОСЕРВИЗ и оборудване към него, описано в Приемо-предавателен протокол - неразделна част от договора.