Решение № 14806 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14806 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110155369 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника О. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата за сумата 4,51 евро (или 8,82 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ****, аб. № ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.05.2025 г. до окончателното й погасяване, 1,27 евро (или 2,48 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 17.05.2025 г., 5,37 евро (или 10,50 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.05.2025 г. до окончателното й погасяване, и 1,86 евро (или 3,63 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 17.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 30350/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена 1 топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на стойност 8,82 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.8.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 10,50 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 2,48 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.11.2022 г. до 17.05.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 3,63 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. до 17.05.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения за недопустимост на претенцията. Излага, че ответникът има обичайно местопребиваване в чужбина, поради което заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване. Счита, че ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй като не е поканил ответника да заплати извънсъдебно. Исковете се оспорват и като неоснователни, поради погасяване на задълженията по давност.

Конституираното трето лице – помага „Техем Сървисис“ ЕООД в предоставения от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 32, томII, рег. № ***, дело № 196 от 22.08.2014 г. ответникът О. В. Б. е дарила на дъщеря си **** притежаваните от нея ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ Апартамент № 66, находящ се на адрес: гр. София, ул. *** предишен адрес: **** като дарителят си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху даряваните ¾ ид.ч. от недвижимия имот.

С декларация Акт № 72, том II, руг. № **** г., вписана в СП- гр. София с вх.рег.

№ **** г., акт № 88, том XII, дело № ****, ответникът О. В. Б. се е отказала от притежаваното вещно право на ползване върху 34 ид. ч. от недвижим имот, представляващ Апартамент № 66, находящ се на адрес: гр. София, ул. *** предишен адрес: ****

По делото на л. 20 е приложена молба от ответника до ищцовото дружество от дата 26.09.1889 г. за закриване на партида за отопление на имота, поради заминаване в чужбина.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том II, рег. № ***, дело № 247 от 29.08.2022 г. **** продава на **** недвижим имот, представляващ Апартамент № 66, находящ се на адрес: гр. София, ул. *** предишен адрес: **** На 20.09.2022 г. купувачът **** е подал молба при ищцовото дружество за откриване на партида на негово има за топлоснабдяването на имота.

Видно от приложеното Удостоверение на ГИС – София, стар адрес: *** и стар адрес: ул. **** са идентични с настоящ адрес: ****, Б, В, Г, Д, Е, Ж и З.

Представен е Договор № 1893/13.11.2001 г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Битоля“ *** третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, за извършване на дялово разпределение в сградата, за сключването на който е взето решение, видно от приложения протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата от дата 17.10.2001 г., както и 2

Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени счетоводна справка за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г., както и изравнителна сметка, изготвена от третото лице – помагач, както и документ за главен отчет.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет като главният отчет от 17.05.2022 г. е подписан. Според изравнителните сметки на ФДР в имота има 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и щранг – лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление. В процесния период абонатът не ползва радиаторно отопление, а сумите за отопление на имот се формират от стойността на топлинната енергия, отделена от щранг – лира в банята. Според заключението абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 218,83 м3.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява според показанията на 2 бр. водомери в имота. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. Според заключението изчислените от вещото лице стойности на топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 292,25 лева, а само за месец април 2022 г. – 22,71 лв. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът дължи произнасяне по възражението за недопустимост на предявения иск, релевирано от ответника, чрез назначения му особен представител, което е обосновано, на първо място с различната фамилия на ответника, посочена в исковата молба при доводи, че не е предявен иск за установяване на вземане срещу длъжника, за който е издадена заповед за изпълнение, а срещу друго лице, и на второ място поради това, че длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България, което е пречка за издаване на заповед за изпълнение.

По отношение на фамилията на ответника, посочена в исковата молба като Бояджиева, съдът намира, че предвид данните от справка НБДН по ЕГН на ответника, посочено както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба, както и от останалите доказателства по делото, може да се обоснове извод, че действителната фамилия на ответника е Б. и лицето О. В. Бояджиева, с ЕГН ********** и идентично с лицето О. В. Б., с ЕГН **********, както е посочено в заповедта за изпълнение. Ищецът е отстранил констатираните от съда нередовности на 3 исковата молба, като изрично с молба с вх. № 198790/22.06.2026 г. е уточнил, че фамилията на ответника е Б.. Следователно исковата молба е приведена в редовност, същата е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По отношение на доводите, че ответникът няма обичайно местопребиваване на територията на Р България, съдът намира, че наличието на регистриран настоящ адрес на територията на друга държава не обосновава само по себе си установени трайни връзки с дадената страна, както и че лицето осъществява своята основна дейност и живот там. От друга страна, наличието на този факт не може да обоснове недопустимост на настоящото производство и обезсилване на заповедта за изпълнение, като това може да се случа при подадено от длъжника възражение по реда и в срока по чл. 423 ГПК.

Въз основа на всичко изложено съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.