Решение № 1161 от 14.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300501606 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 1350/26.03.2024г. постановено по гр. д. №15801/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ІХ-ти гр. с., с което се отхвърля предявения от М.

А. Д., ЕГН **********, с адрес ***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 2 811, 12 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 1 134, 94 лв. – надбавка, сумата от 609, 59 лв. – лихва за забава за периода от 20.10.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2011 г., и сумата от 91, 11 лв. – разноски, по изпълнителен лист от 15.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 20137/2011 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано изп.д. № 1328/2023 г. по описа на частен съдебен изпълнител К.П. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност към момента на образуване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят М. А. Д., ЕГН ********** моли съда да отмени решението и постанови друго, с което уважи иска.

1

Въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 счета жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, като прецени данните по делото, намира следното:

От приложения препис от изп. д № 20218240401415 по описа на ЧСИ К.П. се установява, че за събиране на вземането по издадения на 15.02.2021г. изпълнителен лист първоначално е образувано изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ К. П., което е прекратено с постановление от 06.06.2023г. на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК. С протокол от 23.06.2023г. изпълнителния лист е върнат на взискателя, който на 29.06.2023г. е образувал ново изпълнително дело № *** по същия изпълнителен лист.

Ищецът, тук жалбоподател твърди, че взискателят не е извършвал изпълнителни действия повече от пет години, поради което вземането му е погасено поради изтекла давност.

В настоящия казус началния момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015г., тъй като съгласно приетото в ТР № 3/28.03.23г. по тълк. д. № 3/20 на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.15г. по тълк.д. № 2/13г., а процесното изпълнително дело № ***г. е образувано на 02.06.2012г.

Следователно, за да е основателен иска трябва в петгодишния период след 26.06.15г. взискателят да не е извършвал изпълнителни действия. Това не е така, тъй като с Разпореждане на съдебния изпълнител от 06.04.2017г. е насрочен опис на движими вещи за 19.06.17г.; на 18.07.2018г. по молба на взискателя е насрочен опис на движими вещи за 31.10.2018г.; на 05.04.2019г. по нова молба на взискателя е насрочен отново опис на движими вещи за 15.08.2019г., а на 20.09.2021г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В случая е без значение дали по запора са постъпили парични суми, тъй като в т.5 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС 2/26.06.2015г. е посочено, че съществуването на вземането не е част от фактическия състав на налагането на запора.

С посочените действия на съдебния изпълнител многократно е прекъсвана погасителната давност и към момента на подаване на исковата молба вземанията на взискателя не са погасени по давност и затова исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Като е достигнал да същия краен правен извод и е отхвърлил иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата 2 страна разноските, направени във въззивното производство в размер на 100лв. възнаграждение за юрисконсулт, предвид обстоятелството, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, а делото не е в висока фактическа или правна сложност, а за подготовка на документи по смисъла на чл. 13, т.3 от Наредбата заплащането на правната помощ разноски не се дължат доколкото делото не е заведено от въззиваемата страна, а от жалбоподателя.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№ 1350/26.03.2024г. постановено

№15801/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ІХ-ти гр. с. по гр. д.

ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата 100 (сто) лева възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3