Решение № 5856 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5856 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100504324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Й. Г. Х. срещу решение № 77006/27.04.2020г. поправено с решение № 2017378/05.03.2024г. постановени по гр.д. № 61824/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 370,91 лв. - стойността на потребена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, които са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена на 21.07.2017г. по ч.гр.д. № 43580/2017г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част. Поддържа, че въпреки процесния имот, както и изтекъл договор с ФДР /т.е. липса на облигационна връзка между жалбоподателя и третото лице помагач на страната на ищеца/, районният съд в нарушение на материалния закон е приел, че ищецът е установил действително доставено количество топлоенергия. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли изцяло иска.

Във въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД

„ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ –ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД не изразява сновище по въззивната жалба

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Д. Г. Х. и Й. Г. Х. с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап.63, находящ се в гр. София, ж.к.

******** за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., обезщетение за забавено изпълнение върху неплатената главница за цена на топлинна енергия, при разделна отговорност – по ½ част за всеки от ответниците.

Решението в частта, с което частично е отхвърлен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Й. Г. Х. иск с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД за главница за топлинна енергия и за сумата над 370,961 лв. и за периода 01.09.2015г. – 12.06.2015г., както и иска с правно основание 86 ал.1 от за мораторна лихва, както и в частта относно произнасяне по предявените искове срещу Д. Г. Х., както като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да дали е установено реално доставеното количество топлоенергия в топлоснабдения имот предвид начина на отчитане и неизправността на СТИ, както и липса на извършено отчитане от оправомощено лице с оглед липса на действително правоотношение между етажната собственост и третото лице помагач.

Следователно, фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд относно обстоятелствата, че за проецесния период ответника се легитимира като сособственик по реда на наследяването за ½ иделна част от правото на собственост на процесния топлоснабден имот и в този смисъл има качеството на „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между страните по делото съществува действително облигационно правоотнощшение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г. /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ ; за процесния период ищецът е доставял съответно ответникът потребил топлинна енергия – няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, доколкото в етажната собственост се ползва само БГВ, а сумата за БГВ е намислена служебно поради неосигурен достъп; не е начислена сградна инсталация; за периода 09.01.2015г. – 12.06.2015г. СТИ е измервало с грешна по – голяма от допустимата, поради което СТИ за същия период е бил негоден.

2

Във връзка със спорният въпрос по делото и за който е направено оплакване във въззивната жалба - дали следва да се счита, че правилно е определена сумата за БГВ предвид установената негодност на СТИ, настоящият състав счита следното:

Действително в отг. по т.7 от заключението по изслушаната в хода на първоинстанционното производство СТЕ, вещото лице е направило констатация, че топломера на абонатната станция в процесната ЕС не е преминал в необходимия срок метрологична проверка, като за периода 09.01.2015г. – 12.06.2015г., когато вече е демонтиран и заменен е измервал с грешка по- голяма от допустимата, от което следва извода, че е за същия период е било налице негодно СТИ.

Тук е необходимо да се направи уточнението, че СТЕ е допусната в съответствие с изискванията на чл. 195 ал. 1 ГПК , поради необходимост от специални знания. В случая от изключителна важност се явява обстоятелството, че от представените писмени документи от ищеца, а именно – протоколи за неосигурен достъп за целия процесен период, каквато констатация е извършил и вещото лице по изслушаната и неоспорена СТЕ, включително и липса на твърдения за противния факт от страна на ответника и липса на възражения както за осигурен достъп и реално отчитане, така и за поискан допълнителен отчет и проверка по реда на чл.70 от Наредбата за топлоснабдявне, то настоящият състав приема, че вкл. и за горепосочения период 09.01.2015г. – 12.06.2015г. законосъобразно е извършено начисляване на потребена ТЕ за БГВ по служебен ред – въз основа на брой лица и разходна норма 140л/ денонощия за 1 потребител.

Следователно в случая ирелевантно е обстоятелството дали СТИ е отчитало правилно или не, съответно дали е било годно такова, доколкото процесните суми не са вследствие на измерено потребено количество от абоната, а служебно начислени такива и стойностите биха били същите дори СТИ да беше годно такова за горепосочения период.

На самостоятелно основание – първоинстанционният изрично е изключил от присъдената сума стойността на потребената ТЕ за БГВ за периода, в който е имало негодно СТИ – 09.01.2015г. 12.06.2015г. – вж. решение за допускане поправка на ЯФГ и мотиви на първоначално постановеното съдебно решение.

Горецитираните доказателства обсъдени в тяхната съвкупност, настоящият състав счита, че при пълно доказване установяват факта както на доставката на топлинна енергия в процесния имот и ЕС, така и правилното й наичисляване.

Във връзка с оплакването, че договорът между ЕС и третото лице помагач е с изтекъл срок на действие, то следва да се има предвид, че

По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и третото лице помагач - след 2007г., и действително в действащите към 2008г., 2014г. и към настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за дялово разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано към настоящия момент по чл.139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по ЗЕ /отм./ и Наредба №2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия /чл.58 от Наредба №2 – отм. и чл.61 от Наредба № 16-334/07/ т.е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл.61 ал.3 от Наредба № 16-334/07г./съотв. чл.58 ал.5 вр. ал.3т.2 от Наредба №2-отм./ т.е. във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна.

Следователно е налице действително възникнало облигационно правоотношение между етажната собственост и третото лице помагач за предоставяне от последното на услугата дялово разпределение и по което е налице изпълнение на насрещни престации.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и 3 относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

С оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на 280 ал. 3 т. 1 ГПК.

Разноски

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично заявеното искане с представен списък по чл.80 от ГПК, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 200,00лв. – внесено възнаграждение особен представител на въззивника.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА решение № 77006/27.04.2020г. поправено с решение № 2017378/05.03.2024г. постановени по гр.д. № 61824/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, в частта, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК спрямо Й. Г. Х. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. ********, ап.63, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК: 831609046, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 370,91 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. – 01.09.2015г. и 12.06.2015г. – 30.04.2016г., до обект с абонатен № ******** представляващ ап.63, находящ се в гр. София, гр.

София, ж.к. ********,, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 30.06.2017г. до изплащане на вземането,