Решение № 123 от 05.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100501400 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№15602/25.04.2023г. по описа на БРС, подадена от Й. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Атанас Тасков- БАК- със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Македония№17, ет.3, ап.9, срещу Решение №711 от 31..03.2023г., постановено по гр.д.

№6228/2021г. по описа на РС-Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, общ.

Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: *** с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници:

***, ***, ***, ***, ***, *** и

***, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X299, 300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311,IX-312, север-IV-304; III-303, запад – XIV-293; XIII-296, XII-297; XI-298, при следните квоти на съсобственост: - В. М. Г. - 29,21/2311 кв.м. - К. К. М. - 10,30/2311кв.м. - Н.

И. М. - 38,61/2311 кв.м. - С. М. Щ. - 245,33/2311 кв.м.; - З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. 310,42/2311 кв. м.; - Н. Д. Т. - 130,79/2311 кв.м. - С. Д. Н. - 392,39/2311кв.м.; - И. К. К. 8,92/2311кв.м.; - Община Бургас - 38,61/2311кв.м.; - „ВАМА“ ООД - 0,31/2311 кв.м. - Й. И.

В. - 1106,06/2311 кв.м. и ликвидирането на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, предявен от Й. И. В., ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв. Тасков, със 1 съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет.1 против В. М. Г., ЕГН ********** с адрес: ***, ЕГН **********, с адрес: ***, Н. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, З. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Т. Г. Д., ЕГН ********** адрес: ***, Н. Д. Т., ЕГН ********** адрес: *** С. Д. Н., ЕГН ********** адрес: ***, И. К. К., ЕГН ********** адрес: *** с адрес ***, „ВАМА“ ООД, ЕИК 102209252, с адрес Бургас, ***А, партер, офис 1, представлявано от Христина Милчева Василева.

Със същото решение, съдът е осъдил ищеца В. на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса по сметка на РС Бургас сума в общ размер на 100 лева.

С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се навеждат доводи за неговата неправилност.

На първо място се излага становище относно изводите на съда за наличие хипотезите на б.,г“ и ,,д“ и б. „е“ от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС, за недопустимост на делбата на някои от процесните имоти, както и на общите части(чл.38,ал.3 от ЗС). Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика (Решение№754 от 14.07.2004г.по гр.д.№80/2003г. на ВКС, ІV-то г.о.).

Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл.40 от ЗС (Решене №41 от 20.06.2011г. на ВКС по гр.д.№415/2010г. на ВКС, І-во г.о.; Решение №944 от 15.09.1986г. по гр.д.№541/86г. на ВС; Решение №9 от 23.01.1987г. по гр.д..№588/86г. на ВС).

Навеждат се доводи относно разграничителните критерии, касаещи отделните видове общи части (по естество и по предназначение)- Решение №743 от 14.03.2011г по гр.д.

№1720/2009г. на ВКС, І-во г.о.

Излагат се аргументи относно приложение разпоредбата на чл.63 от ЗС. Посочва се, че за собствениците съществувала правна възможност да се разпореждат с дворното място и общи части от него, тъй като същото представлявало обща част по предназначението си.

Подчертава се, че в конкретния случай, съсобствеността върху дворното място възникнала въз основа на множество самостоятелни правни основания (наследяване, разпоредителни сделки, отказ от наследство, придаване по регулация, давност).

Твърди се, че при постановяване на обжалвания съдебен акт, районният съд не съобразил практиката на ВКС относно правния режим на общите части по смисъла на чл.38 от ЗС и изключване приложимостта в настоящия случай на ППВС 2/82г.- Решение №59/12.03.2012г. по гр.д.№911/2011г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Решение №71 от 25.05.2018г. по гр.д.№3936/2016г. на ВКС, І-во г.о., Решение №28 от 01.02.2012г. по гр.д.№331/2011г. на ВКК, ІІ-ро г.о., Решение №124 от 20.10.2014г. по гр.д.№2054/2014г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Решение №481/25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на ВКС, І-во г.о, Решение №165 от 03.01.2017г. по гр.д.№98/2016г. на ВКС, І-во г.о.

Посочва се, че в случаите, когато съсобственик на земята не притежавал обект в построените в имота сгради, делбата била допустима, като не намирало приложение 2

ППВС№2/1982г. (Решение№152 от 16.06.2009г. по гр.д.№216/2008г. на ВКС, І-во г.о.;

Решение№201 от 20.01.2020г. по гр.д.№2616/2018г. на ВКС, І-во г.о.).

Заявява се, че след като дворното място се явявало обща част, всеки от етажните собственици можел да ползва същото. Развиват се съображения във връзка с правото на собственост на лицата, които не са етажни собственици.

Иска се отмяна на атакуваното решение на районния съд и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде допуснато извършването на делба на процесното дворно място при посочените квоти на съсобственост.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от З. В. Д. и Т. Г. Д., чрез адв.И. Ч.-БАК , с който същата се оспорва изцяло. Излагат се аргументи, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от посочените в жалбата пороци. Посочва се, че правилно районният съд е приел, че в конкретния случай, парцелът се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Излага се становище относно изводите на съда, че процесния казус попадал в приложното поле на буква ,,г“ и буква ,,д“ от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС. Твърди се, че искът за делба се явявал недопустим, тъй като дворното място обслужвало построените в него сгради, индивидуална собственост. Поддържа се, че общите части не следвало да бъдат обект на самостоятелно разпореждане, извън това със съответния обект от етажната собственост. Развиват се съображения във връзка с правната възможност за извършване на разпоредителни сделки с процесния поземлен имот. Навеждат се доводи за неотносимост на цитираната от въззивника съдебна практика (досежно приложението на ППВС№2/82г.).

Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-разноски.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Николов, чрез юрисконсулт А. Х., с който се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Посочва се, че правилно районният съд приел, че процесният имот се явявал неделим в съответствие с Постановление №2 от 04.065.1982г. на Пленуама на ВС. Излага се становище, че съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имота, предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, застроен с две или повече жилищни или други сгради, обект на собственост, не следвало да бъде обект на делба. Навеждат се доводи относно приложението на чл.38 от ЗС.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски., включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от процесуалния представител на С. Д. Н.- адв.С.-БАК, с доводи за нейната неоснователност.

Посочва се, че в процесния имот били изградени осем сгради, собственост само на част от собствениците на дворното място. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, се 3 установило, че делбата на процесия парцел се явявала недопустима, на основание чл.38, ал.3 от ЗС. Подчертава се, че в дворното място не можело да се обособят самостоятелни регулирани поземлени имоти, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебна експертиза. Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Останалите ответници по въззивната жалба- К. К. М., В. М. Г., Н. И. М., ,,ВАМА“ООД, Н.

Д. Т., С. М. Щ. и И. К. К., не са подали отговор в срока по чл.263 от ГПК.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Страните не се явяват в с.з., редовно и своевременно уведомени. Чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, респ. подадените отговори.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.259 ГПК, насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: *** с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, а по сега действащия

ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X-299, 300,301,302,310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311,IX-312, север-IV-304; III303, запад – XIV-293; XIII-296, XII-297; XI-298, предявен от Й. И. В. при следните квоти на съсобственост за ответниците:

В. М. Г. - 29,21124293100296 кв.м., К. К. М. 10,30068753313553 кв.м., Н. И. М. - 38,61378276346725 кв.м., С. М. Щ. - 245,3378831269178 кв.м., З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310,4256360078646 кв. м., Н. Д. Т. - 130,7974443919123 кв.м., С. Д. Н. - 392,3923331756321 кв.м., И. К. К. 8,927655661919924кв.м., Община Бургас - 38,61378276346725кв.м., „ВАМА“ ООД 0,319555134879 кв.м. и Й. И. В. - 1106,06 кв.м.

Претендира се ликвидирането на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан.

Посочва се, че съсобствеността върху дворното място възникнала въз основа на множество самостоятелни правни основания-наследяване, разпоредителни сделки, придаване по регулация, давност. През 1965г. Окръжен народен съвет – гр. Бургас е одворил по реда на ЗТПС /отм./ лицето *** с имот, находящ се в с. Сарафово, като описаното в акта дворно място е с площ 2044 кв.м. Актът е издаден при условията на разделна собственост между 4 съпрузите /по време на действието на чл. 33 от ЗЛС/, поради което е изключителна собственост на ***. През 1971г. *** дарил на дъщерите си К. К. К. по мъж /М./ и Д. К. К., по 500 кв.м. ид.ч. от дворното място. Излагат се твърдения, че с влизане в сила на СК от 1968г. на осн. чл. 13, ал. 1 от СК /отм./ във вр. с чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г., че така придобития имот по време на брака на К. е станал СИО. Сочи се също, че съпругата е дала съгласие за сделките от 1971г., тъй като в нотариалните актове били описани като приложени в нотариалното производство декларации по чл. 13, ал. 5 СК /1968г./ - от съпруг, даващ съгласие за разпореждане с еднолична собственост върху семейно жилище.

През 1973г. *** /по мъж Щ./ дарила на лицето З. В. Д. 250 кв.м. ид.ч. от имота. През 1974г. бил издаден нотариален акт за собственост по регулация, съгласно който по регулация към процесния имот било придадено празно дворно място от съседен имот с площ от 69 кв.м.