Решение № 1343 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20251110103066 по описа за 2025 година

„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато спрямо ответницата, че има задължения към ищеца ца посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за лихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

Ответникът, получили законоустановения срок. препис от исковата молба, не е депозирал отговор в

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото доказателства ответникът е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 1999 г. в период, предшестващ процесния, като е подал и заявление за партида на негово име, по която да се начислява доставяното количество топлинна енергия до описания в исковата молба, поради което ответницата се явява 1 потребител на процесната топлинна през описания в исковата молба имот и носител на задължението за нейното заплащане.

По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че отчитането на постъпилата топлинна енергия за загравяване на топла вода се е извършвало на база 4 броя потребители при норма 140 л на потребител за денонощие съгласно НТ - чл.

69, ал. 2,, отчитано е и количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като в имота е имало монтирано отоплително тяло, респективно е монтиран един на брой топлоразпределител с дистанционен отчет, като разходът за загряване на топла вода поради липсата на монитиран водомер се изчислява на база един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.

Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца през процесния период възлиза на сумата от 5873.76лв., като предявеният главен иск следва да се уважи за целия претендиран размер.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

.За вземането за м.05.2021г. . този срок е изтекъл на 14.06.2021.г., т.е, от 15.06.2021г. ответникът е изпаднал в забава.

С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от 1180.90 лв.., то този иск следва да се уважи за пълния предявен размер.

Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:

Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати.

Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение, начислена за процесния период възлиза на сумата от 19.40 лв../, стр. 8 от заключението от ССЕ./..

За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност 2 следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и дружеството, извършващо услугата дялово разпределение

Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на изравнителния период.

Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от констативения протокол.

По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.

4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от констативения протокол.

Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като недоказани.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в общ размер от 1130 лв двете производства.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* има вземания към Т. Б. Ц. с ЕГН:

********** и адрес: ********** за сумата от сумите 3003.2 евро (пет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна 3 лихва за период от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 607 евро или 1 187,34 лева (хиляда сто осемдесет и седем лева и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г..

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Т. Б. Ц. с ЕГН:

********** за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 24.37 евро или 47,67лева (четиридесет и седем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., , сумата от 25 евро или 48,85 лева (осем лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г ОСЪЖДА Т. Б. Ц. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ******* сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в общ размер от 578 евро или 1130 лв за двете производства.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач – "Т. С." ЕООД.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4